Решение № 396 от 02.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Стара Загора, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Л.а като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530101041 по описа за 2023 година

Предявени са искове от ..........., общ. Стара Загора, против С. Й. Л. от същото село – по чл. 232 ал. 2, чл. 233 ал. 1, чл. 236 ал. 2 и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на договор за наем № 1 от 01.09.2019г., сключен между него - като наемодател, и ответника - като наемател, предоставил на ответника под наем помещение от 36 кв.м., представляващо бивша пивница, за ползване като обект „.......... /чл. 1 от договора/, за срок от три години, считано от подписване на договора. Договорената месечна наемна цена била в размер на 100 лв., платима до 10то число на текущия месец /чл. 9 от договора/. В случай на забавено плащане, повече от 15 дни, наемателят дължал неустойка в размер на 20 % от наемната цена /чл. 10 от договора/. От датата на подписване на договора за наем - 01.09.2019г., до момента на подаване на исковата молба наемателят не бил заплатил нито една наемна месечна вноска или обезщетение. ПоС.но давал обещания, че всеки момент ще плати. Бавел се, тъй като бил в момент на затруднение.

С предизвестие с изх. № 2 от 28.07.2022г., връчено на ответника лично срещу подпис, на основание чл. 14 ал.2 от договора, ищецът му заявил, че прекратява договора за наем, като му дава едномесечен срок да освободи наетото помещение.

Въпреки че договорът за наем бил прекратен, до настоящия момент наетото под наем помещение не било освободено от наемателя - ответника. За периода от 01.09.2019г.

/сключването на договора/ до отправеното предизвестие за прекратяването му 28.07.2022г., ответникът дължал наем за 32 месеца х 100 лв. - общо дължим наем в размер на 3 200 лв.

След прекратяване договора за наем ответникът дължал обезщетение равно на наемната цена на основание чл. 236 ал. 2 ЗЗД - за периода от 28.07.2022г. до датата на постъпване исковата молба в съда - месец март 2023г. за 8 месеца - общо 800 лв.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 10 от договора, при забавено плащане повече от 15 дни се дължала неустойка в размер на 20% от наемната цена, като за 32 месеца неплатен наем се дължала неустойка в размер на 640 лв.

Въпреки отправеното предизвестие за прекратяване на наемния договор и дадения едномесечен срок, през който наемателят да освободи помещението, до настоящия момент помещението не било освободено и се ползвало от ответника.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 3200 лв. представляваща неплатен наем за периода от 01.09.2019г. до отправеното предизвестие да прекратяване договора за наем - 28.07.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 800 лв. - представляваща обезщетение равно на наемната цена след прекратяване договора за наем - за периода от 28.07.2022г. до датата на постъпване на исковата молба в съда - 09.03.2023г. - за 8 месеца, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 640 лв. - представляваща неустойка, съгласно разпоредбата на чл.10 от договора, както и да предаде фактическата власт върху имота. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил е отговор от ответника.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли да се уважат предявените искове. Претендира разноски.

В последното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, че на 01.09.2019г. страните са сключили договор за наем, по силата на който, ищецът - ..........., общ. Стара Загора, е представила под наем на ответника – С. Й. Л., обект .......“, от 36 кв.м., за срок от три години от сключване на договора. Наемната цена е 100 лв. месечно. В случай на забавено плащане, наемателят дължи неустойка в размер на 20 % от наемната цена.

По делото няма твърдения от ответника, нито представени доказателства, че е платил наемната цена. Същият заявява в съдебно заседание, че живее в пивницата вече 14 години и че, в хода на делото, страните са сключили договор за ремонт и договор за наем, с нотариална заверка на подписите /договорите са представени по делото/, и че са се разбрали ищецът да му изплати горницата над процесните суми за извършен от него ремонт, но тъй като ищецът нямал възможност да му плати – ответникът да остане да живее в имота за 10 години - за дължимата му се сума от 10 000 лв. Видно от представените договори, с договора за ремонт от 27.06.2023г. ищецът възлага на ответника да извърши ремонт на покрива на сграда – бивш ресторант и магазин, собственост на ищеца, в срок до 31.07.2023г., срещу сумата от 20 000 лв., която ще бъде изплатена на изпълнителя /ответника/ в деня на завършване на описаните ремонтни дейности, а именно не по-късно от 31.07.2023г. Съгласно договора за наем от 18.07.2023г., ищецът отдава под наем на ответника: търговски обект – магазин от 72 кв.м., за срок от 10 години, срещу наемна цена за целия период от 10 000 лв., който наем е платен изцяло, с извършване на ремонтни работи върху обекта, предмет на 2 договора. Предмет на наемния договор /за който страните са се съгласили, че ремонтните работи са извършени/ е търговски обект – магазин, а на договора за ремонт – покрива на сграда /бивш ресторант и магазин/ - т.е. два обекта, като в съдебно заседание председателят на кооперацията твърди, че ремонтът на покрива на сградата е извършен частично. По делото не е направено възражение за прихващане от ответника, поради което, съдът не следва да изследва извършен ли е изцяло ремонтът, съгласно договора от 27.06.2023г., съответно, дължим ли е на ответника остатъкът над 10 000 лв.

- за ремонт, съответно част от сумата. Предвид изложеното, съдът намира, че искът по чл. 232 ал. 2 от ЗЗД за претендираната сума от общо 3200 лв. – неплатена наемна цена за периода от 01.09.2019г. до 28.07.2022г., е основателен и като такъв, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В случай, че ищецът дължи на ответника суми, във връзка с договора за ремонт, то ответникът би могъл да предяви претенциите си по исков ред.

Относно иска по чл. 92 от ЗЗД, то съгласно чл. 10 от договора, при забавено плащане повече от 15 дни се дължи неустойка в размер на 20% от наемната цена, 20 % от неплатената наемна цена – от 3200 лв. е 640 лв., няма твърдения и доказателства тази неустойка да е платена от ответника на ищеца, следователно този иск е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

Относно иска по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД, то съгласно тази разпоредба, ако след изтичане на наемния срок наемателят продължи ползването на вещта въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение. Съгласно чл. 14 т. 2 от договора, договорът може да се прекрати едностранно, след отправяне на едномесечно предизвестие от една от страните. Представеното по делото предизвестие от наемодателя – ищеца, е връчено на ответника, но няма дата на връчване, а само датата на издаване и изх. № - № 2 от 28.07.2022г., също така, предизвестието касае наето помещение от 90 кв.м., а процесният договор за наем е за помещение от 36 кв.м., предвид това, съдът намира, че преди получаването на исковата молба от ответника, процесният договор за наем не е прекратен, поради което, искът по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД – за сумата от 800 лв. – представляваща обезщетение равно на наемната цена след прекратяване договора за наем - за периода от 28.07.2022г. до датата на постъпване на исковата молба в съда - 08.03.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, е неоснователен и недоказан и като такъв, следва да се отхвърли.

Относно иска по 233 ал. 1 от ЗЗД, то с получаването на исковата молба от ответника, договорът за наем между страните е прекратен, на основание чл. 14 т. 2 от договора. Сключеният между страните, в хода на делото, договор за наем от 18.07.2023г. е за търговски обект - магазин от 72 кв.м., а процесният нает обект е .......“ - от 36 кв.м. Имотите, предмет на двата договора за наем, са различни – и като предназначение и като квадратура, следователно, наетият от ответника на 18.07.2023г. обект не е процесният, ответникът няма основание да остане в процесното помещение от 36 кв.м., искът по чл. 233 ал. 1 от ЗЗД е основателен и като такъв, следва да бъде 3 уважен.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част, в размер на 867,31 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Й. Л., с ЕГН **********, от .........., да заплати на .........., със седалище и адрес на управление .........., сумата от 3200 лева, представляваща неплатен наем за периода от 01.09.2019г. до 28.07.2022г. – по договор за наем № 1 от 01.09.2019г. за обект „........... от 36 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2023г. до окончателното й изплащане, сумата от 640 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на наем, както и сумата от 867,31 лева, направени разноски, съразмерно на уважената част.

ОСЪЖДА С. Й. Л., с ЕГН **********, от .........., да предаде на .........., със седалище и адрес на управление .........., държането на обект „........... от 36 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ предявения от .........., със седалище и адрес на управление .........., иск за осъждане на С. Й. Л., с ЕГН **********, от .........., да заплати на кооперацията сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за ползване на обект „........... от 36 кв.м. след прекратяване на договор за наем № 1 от 19.09.2019г. за периода от 28.07.2022г. до 08.03.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.03.2023г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4