Определение № 281 от 27.03.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. София, 27.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20231800500140 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по жалба на И. Д. Б., чрез адв. А. К., срещу Определение № 377 от 25. 11. 2022 г., постановено по гр. д. № 504/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, с което делото е изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд, на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че делото е с търговски характер, поради което същото следвало да се разглежда по реда на глава XXXII от ГПК. Описва фактическата обстановка по делото.

Акцентира върху основанието на предявения от него иск. Цитира съдебна практика, съгласно която договорът за управление е разновидност на мандатния договор, а споровете във връзка с него са гражданскоправни.

Изтъква, че цената на предявения иск е 9400 лв., поради което процесният случай не попада в хипотезата на чл. 104, т. 4 от ГПК. Счита, че искът е с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и не е подсъден на Софийския окръжен съд. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на

Сливнишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

И. Д. Б. е предявил иск срещу „М.Б.Б.“ АД за осъждането на ответното дружество да му заплати сумата от 9400 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за управление от 08.07.2020 г., дължимо за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г. (по 4 700 лева месечно), ведно със законната лихва от 15.07.2021г. до окончателното изплащане. Посочено е, че по силата на договора ищецът изпълнявал длъжността „управител“ в ответното дружество, за което нетното му месечно възнаграждение било определено в размер на 4700 лева. С решение от 08.06.2021г. на ОС на Съвета на акционерите на дружеството, вписано в ТР при АВ на 14.06.2021г., ищецът 1 бил освободен като член на Съвета на директорите на дружеството и договорът му бил прекратен. Ответникът не заплатил на ищеца възнагражденията му за м. март и април 2021г., поради което за него възникнал правният интерес от предявяване на иск, предвид и недалия резултат опит за доброволно уреждане на спора.

Пред Сливнишкия районен съд са проведени три открити съдебни заседания, в които са събрани доказателства и е даден ход на делото по същество.

С обжалваното в настоящото производство определение № 377 от 25.11.2022 г. съдията-докладчик е счел, че предявеният иск следва да бъде разгледан по реда на глава XXXII ГПК, породи което е изпратил делото по подсъдност на Софийски окръжен съд на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК.

Изложил е мотиви, че изпълнението на процесния договор се подчинява на правила за управление на търговец, които са регламентирани в ТЗ, поради което възникналите спорове по отговорността за причинени вреди, във връзка с изпълнението на договора, предпоставя търговския характер на делото, което от своя страна води до разглеждането му по посочената глава от ГПК, в която е посочена конкретно родовата подсъдност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ГПК, съдът следи служебно за спазването на родовата подсъдност, която е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В чл. 104, т. 4 от ГПК е посочено, че на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева. Предмет на производството по глава XXXII на ГПК са търговски спорове, като определянето им като такива зависи от това дали се обхващат от хипотезите на чл. 365, т. 1-6 ГПК, но при цена на иска над установената граница от 25 000 лева. В този смисъл, производството по чл. 365 ГПК не урежда специална подсъдност за търговските спорове, а предвижда специална процедура за разглеждането им в случаите, когато те са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Така и според мотивите към ТР № 3 от 23. 02. 2022 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС изрично изброените в чл. 365 ГПК хипотези, при които цената на иска не надхвърля 25 000 лева, посочените в чл. 365, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК спорове се разглеждат от съответния районен съд по общия исков ред, като това не променя вида на делото като търговско. Следователно, когато цената на иска е под тази граница, районните съдилища са компетентни да разглеждат търговски спорове от посочения вид, какъвто е и настоящият случай.

В случая, за да се десезира от повдигнатия пред него спор, районният съд се е позовал на посочена на ВКС съдебна практика, касаеща договор за управление по чл. 244, ал. 7 от ТЗ, която, обаче, е формирана във връзка с допустимостта до касационно обжалване с оглед цената на иска, и е неотносима към предмета на настоящото производство. Напротив, възприетата от съдилищата и ВКС съдебна практика е, че споровете за 2 дължимост на възнаграждение по провоотношение с мандатен характер се разглеждат като гражданскоправни - по облигационен, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7 от ТЗ.

По тези съображения и поради несъвпадане на крайните изводи на настоящия въззивен състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на Сливнишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 377 от 25.11.2022 г., постановено по гр.д.

№ 504/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Сливница за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3