Присъда № 126 от 21.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1091/2022
- Вид
- Присъда № 126
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 06.04.2023
- Състав
- ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 217, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 126/21.03.2023Г. ПО НОХД № 1091/ 2022 Г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 100 СЪСТАВ
Производството е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство № 5130/19г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7278/2019г. с който СРП е повдигнала обвинение срещу Й. П. Б., роден на *********** г. в гр. Б, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 20.01.2014 г., в гр. София като пълномощник на дружество „***********“ ООД, по силата на нотариално заверено пълномощно с рег. № ***********, съзнателно действал против законните интереси на представлявания – „***********“ ООД, като задължил дружеството посредством съставяне на запис на заповед в качеството му на представляващ по пълномощие „*********“ ООД да плати на „*********“ АД сумата от 78,000 щ.д. с падеж 30.12.2014г. като от горното деяние са последвали значителни щети в размер на 240 657 лева - престъпление по чл. 217 ал. 4 вр. с ал. 2 от НК, Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не бъдат събирани доказателства за тях и производството по делото се е развило по реда на чл.
371, т. 2 от НПК. Защитата на подсъдимия моли за приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Представителят на СРП поддържа обвинението и го счита за доказано.
Иска от съда да постанови осъдителна присъда. Пледира за налагане на полекото предвидено в закона наказание, а именно пробация.
Защитата изцяло поддържа изложеното от държавното обвинение.
Отчита чистото съдебно минало на подсъдимия. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, и да му наложи наказание пробация.
В последната си дума, същият иска от съда справедлива присъда Софийски районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е проведена процедурата на съкратеното съдебно следствие съгласно чл. 371, т. 2 НПК. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, при постановяване на присъдата, съдът използва самопризнанието на подсъдимия Б. без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и ги приема за установени, а именно:
Подсъдимият Й. П. Б., роден на *********** г. в гр. Б, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, 1
ЕГН **********
От 2006г. св. Д. М. бил съдружник в дружество „****************“ ООД като същият имал дял от 1%. Участието му като съдружник в дружеството продължило до 2015г. През периода, в който бил съдружник, св.
М. бил наясно с дейността на фирмата, както и с всичките и дела. През 2006г. дружество „*********“ ООД закупило апартамент, намиращ се в гр. София, ул. ******. Това жилище било единственият актив на дружеството. През този период, в който св. М. бил съдружник в дружеството, „***********“ ООД не развивало реална търговска дейност. Дружеството тогава не сключвало никакви сделки и нямало печалба. Мажоритарен собственик и управител на дружеството бил ПМ. Тъй като ПМ не посещавал често Република България, следвало някой да представлява „*********“ ООД.
През 2005г. ПМ и св. Д. М. посещавали италиански ресторант, намиращ се в гр. София. По това време в този италиански ресторант работел подсъдимият Й. Б.. В ресторанта подс. Б. се запознал със собствениците на дружество „*********“ ООД – ПМ и св. Д. М.. Тъй като последните двама установили добри приятелски отношения с подс. Б., решили именно той да се занимава с обичайната дейност на дружеството като му изготвят нарочно писмено пълномощно, упълномощавайки го с определени права.
В началото на месец ноември 2006г. ПМ и св. Д. М. дошли в Р България, в гр. София, за да изготвят пълномощно на името на българския гражданин Й.
П. Б., с когото се запознали по-рано и който да представлява дружеството.
На 03.11.2006г. било изготвено и заверено нотариално пълномощно с рег.
№ 6607/ 03.11.2006г. По силата на това пълномощно, изхождащо от ПМ – гражданин на Р Италия, на подсъдимия Й. П. Б. с ЕГН: ********* се предоставяли следните права:да представлява дружеството пред различни институции, както и да се занимава с обичайната дейност на дружеството. С това пълномощно на подсъдимия Б. не се предоставяли пълномощия да се разпорежда с имоти собственост на дружеството, да купува или да продава недвижими имоти, или движими вещи, както и да поема задължения на дружеството. С така изготвеното пълномощно подс. Б. не можел да дава или да получава заеми от името на дружеството. След като било изготвено пълномощното от нотариус рег. №444 на НК с район на действие Софийски районен съд, ВКТ, то било прочетено изрично на италиански и на български език, след което на същото било положена заверка и подпис от нотариуса.
В началото на 2014г. подс. Й. Б., който бил пълномощник на дружество „***********“ ООД, решил съзнателно да действа против законните интереси на представлявания – а именно дружество „*********“ ООД, чийто представител бил той. Тогава било изготвено друго пълномощно с рег. № 6607/ 03.11.2006г., привидно изхождащо от името на ПМ на което в т. 4 освен дадените права в изготвеното предходно пълномощно, изхождащо от ПМ било допълнено, че подс. Й. П. Б. има право освен да представлява дружество „*********“ ООД, то може да извършва и всички действия на разпореждане, 2 да получава заеми, да поема менителнични задължения, както и да получава стоки и да подписва всички свързани с това документи – договори, фактури и други. След като било изготвено това пълномощно, на същото било посочено, че привидно е заверено от нотариус рег. № 444 на НК с район на действие Софийски районен съд, ВКТ. На това пълномощно бил положен щемпел на който било посочено, че е на нотариус ВКТ, както бил положен подпис, имитиращ подписа на нотариуса.
В тази връзка по силата на това неистинско пълномощно, на което били добавени права даващи право на обвиняемия за имуществено разпореждане на активите на дружеството, подсъдимия Б. решил да действа против законните интереси на дружеството.
За целта по силата на изготвеното нотариално заверено пълномощно с рег. № 6607/ 03.11.2006г. на 20.01.2014г. бил изготвен запис на заповед без протест. По силата на този запис на заповед без протест, подс. Й. П. Б., с ЕГН:
**********, действащ в качеството си на представляващ по пълномощие дружество „*********“ ООД, безусловно и неотменимо се задължил да заплати на поемателя „*********“ АД – дружество, което било регистрирано в Панама, с фиш № *****, документ ***** от 31.03.2004г., представлявано от ХАРФ, сумата от 78 000 Щ. Д. с падеж 30.12.2014г. В резултат на така изготвения запис на заповед, подписан от подс. Б. за дружество „*********“ ООД, последвали значителни щети в размер на 240 657 лева.
На 13.05.2015г. по гр. дело № 14505/ 2015г. по описа на СРС, ГО, II състав, било разпоредено длъжникът – „*********“ ООД, представлявано от ПМ и длъжникът – подс. Й. П. Б. да заплатят на „*********“ АД, представлявано от ХАРФ сумата от 10 000 Щ. Д., ведно със законната лихва за периода от 19.03.2015г. до заплащане на вземането и 1869,31 лева разноски по делото, като бил определен двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението.
На 16.09.2015г. СРС, ГО, 82 състав, по гр. дело № 38170/15г. по описа на състава разпоредил длъжниците „*********“ ООД, представлявано от ПМ и подс. Й. П. Б. да заплатят на „*********“ АД, представлявано от ХАРФ сумата от 68 000 Щ. Д., ведно със законната лихва за периода от 1.07.2015г. да заплащане на вземането и 8396,33 лева разноски по делото, като бил определен двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението.
Въз основа на издадените по посочените дела изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 20158510401427 при ЧСИ М. П, с рег. № 851/ 2015г. по силата на което апартамент, намиращ се на адрес гр. София, ул.
****** – единствен актив на дружество „*********“ ООД бил продаден на публична продан.
В последствие през месец юли 2016г. св. Д. М. поискал от управителя и собственик на дружество „*********“ ООД ПМ да бъде изключен като съдружник от дружеството. Тогава св. Д. М. и ПМ дошли в България, за да извършат необходимите действия в тази връзка и да изключат св. М. като 3 съдружник в дружеството. Тогава двамата установили. че апартаментът не фигурира в активите на дружество „*********“ ООД. При справка в търговския регистър св. Д. М. и ПМ установили, че подс. Б. е задължил дружество „*********“ ООД като сумата е следвало да бъде заплатена от дружеството на офшорна компания. Тъй като тази сума не е била заплатена, впоследствие процесният апартамент, собственост на дружество, бил продаден на публична продан от частен съдебен изпълнител.
Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелите Д. М., М. Г., Т. Лазков Л., М. И. Ш, от заключението на вещото лице В. Г. по изготвената експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които са прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по реда предвиден в НПК и които като взаимно допълващи се и непротиворечащи, съдът кредитира. Същите подкрепят и направеното от подсъдимия самопризание на относимите към съставомерността на престъплението факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което като истинни, съдът намира, че установяват действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият Й. П. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК.
От обективна страна на първо място е налице съзнателно действие от страна на подсъдимия Б. против интересите на представлявания.
Подсъдимият по делото не оспорва, че е задължил дружеството с посочения запис на заповед, както и че в резултат на невъзможността на дружеството да изпълни поетото задължение, процесният имот – негова собствено и единствен актив е бил продаден на публична продан.
Очевидно е, че интересите на представителя в лицето на подсъдимия и на представлявания (в лицето на частния обвинител) в случая са противоречиви.
Подсъдимият с действията си е намалил имуществото на законно представляваното от него лице по начин, по който е ощетил законните му интереси. За довършването на престъплението по чл. 217, ал. 4 от НК е необходимо да е настъпила реална щета за представлявания, тъй като квалифицирания състав на престъплението предполага възникнал противоправен резултат.
От обективна страна такава щета е възникнала, доколкото имущественото на дружеството е намаляло с равностойността на продадения апартамент в размер на 240 657,00 лева.
Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на 4 подсъдимия по квалифицирания състав на престъплението, тъй като освен, че е настъпила щета, то тя е значителна. Това е така, защото размерът на щетата е съизмерим с 572,99 работни заплати към момента на деянието (в този смисъл виж Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдия Румен Ненков). Възникналата щета е и невъзстановима, тъй като за дружеството не съществува правен способ да си възстанови владението върху имота, а единственият механизъм да възстанови загубите си са да търси компенсаторно обезщетение от деликвента по съдебен ред.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че ощетеното юридическо лице ще изгуби единствения си имот и въпреки това е целял и желаел настъпването на точно тези последици. Следва да се посочи, че Б. е действал за увредата на дружеството съзнателно. Извод за последното е нарочно съставения неистински документ – пълномощно, който разширява правата на Б. в качеството му на пълномощник на дружеството – и който последният е ползвал съзнателно при задължаването на същото посредством поетото със запис на заповед задължения.