Решение № 6891 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6891 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110144184 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Д. срещу Л. Ц. ., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. Ц. . дължи на Д. Г. Д., сумата в размер на 22 571.82 лева, представляваща общ размер на заплатени задължения от Д. Д. в качеството му на . по договор за . № ., сключен на 04.05.2015г. с кредитодател „..“ АД и кредитополучател Л. ., формирана като сбор от заплатена главница по кредита в размер на 13 412.14 лева, просрочена главница в размер на 4 638.29 лева, лихви в размер на 3 367.59 лева, застраховки в размер на 269.78 лева, лихви при просрочие в размер на 884.02 лева, ведно със законна лихва от 19.09.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 56136/2024 г. по описа на СРС, 153 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.05.2015 г. между „..“ АД, ЕИК ., в качеството на кредитодател, и Л. Ц. ., в качеството на кредитополучател, и между ищеца – Д. Г. Д., в качеството му на ., бил сключен Договор за . № ., по силата на който банката предоставила на ответника банков кредит, в размер на 20 000 лева, срещу задължението на кредитополучателя Л. . да върне заетата сума, ведно с дължимата договорна лихва за периода от 120 месеца. Поддържа, че поради неизпълнение на задължението на ответника да погасява дължимите по договора за кредит вноски в срок, съгласно погасителен план, през м. юни 2016 г. принудително от сметката му били удържани суми в погашения на договора за кредит, за което уведомил съпруга на ответницата и негов братовчед – .. Сочи, че през 2016 г. е извършил няколко доброволни плащания по кредита, като сумите му били възстановени от . чрез превод през април 2017 г. на обща стойност 250 лева, след което комуникацията била преустановена. Поддържа, че на 15.08.2017 г. получил покана за 1 доброволно изпълнение, съгласно която кредитът бил в просрочие 526 дни, поради което ако просрочието не бъде погасено до 06.09.2017 г., считано от 07.09.2017 г. кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Сочи, че за получаване на поканата уведомил ответницата, като в края на октомври 2018 г. банката отново удържала суми от сметката му. Поддържа, че поради липсващо изпълнение от страна на ответника, на 19.09.2019 г. сключил договор за банков кредит с цел погасяване задълженията на ответника по процесния договор за кредит, по силата на който в погасяване на кредита била заплатена сума в разер на 22 950 лева.

Сочи, че от датата на погасяване до настоящия момент многократно е канил ответника да възстанови платените от него суми, но и до настоящия момент погасяване липсва, поради което е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Претендира законна лихва за забава от депозиране на заявлението до окончателно изплащане на вземането. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. Не взема становище по предявените искове. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство, прави възражение за липса на уведомяване за предявените срещу Д. Д. претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не съществува спор, че е бил сключен договор за кредит „.“ № . от 04.05.2015г. Видно от представения по делото договор същият е сключен между „..“ АД в качеството на кредитодател, Л. Ц. . – в качеството на кредитополучател и Д. Г. Д. – в качеството му на съдължник. Съгласно договора на кредитополучателя е предоставена в заем сумата от 20 000 лева, като същият се е задължил да я върне за периода от 120 месеца при заплащане на месечна вноска 243.93 лева. Уговорено е, че плащанията следва да се извършват на падеж – 30 число на съответния месец. Посочен е лихвен процент в размер на 7.5 % за целия срок на договора. В договора е посочено в т. 13 от част I, че е налице обезпечение – .ство, като в скоби е уточнено, че се прилага само в конкретни случаи по изрична преценка на банката. Към договора са приложени общи клаузи в част II, от които е видно, че изрично е уговорено сумата да бъде усвоена от кредитополучателя и че всички задължения са дължими от кредитополучателя. По отношение на съдължника, какъвто е ищеца по делото, е посочено в чл. 17, че той встъпва в дъга на кредитополучателя, като заявява безусловно, че се задължава в това си качество да отговаря заедно с кредитополучателя солидарно за всички негови задължения. Отделно от тази клауза е включена и клаузата на чл. 18 касаеща .ство, с което .ят изрично се задължава спрямо банката да отговаря за изпълнението на всички негови задължения, произтичащи от договора. Договорът е бил подписан от ищеца в графа „.“, като графата „.“ не е подписана.

По делото са представени преводни нареждания за кредитен превод, от които е видно, че ищецът Д. Д. е извършвал плащания с получател Л. . с посочено основание на преводите „. по кредит Л. Ц. .“. Видно от платежните нареждания постъпленията са били по банковата 2 сметка на ответника, посочена в договора за кредит като сметка за погасяване на задълженията по договора. Плащания са били извършени на 25.10.2016г в размер на 160 лева, на 19.10.2016г в размер на 140 лева, на 25.11.2016г в размер на 100 лева.

Приложена към исковата молба е и покана с изх.№ 469207/10.08.2017г, изпратена от „..“ АД до Л. Ц. . с копие до Д. Г. Д.. В поканата е посочено, че е за доброволно плащане на задължения по договор за кредит . с кредитополучател Л. .. Посочено е, че задълженията на Л. . към 08.08.2017г. по договора за кредит са в размер на 3845.91 лева, като кредитът е в просрочие от 526 дни. Предвид това . е поканена да изплати задълженията си до 06.09.2017г, като в противен случай считано от 07.09.2017г задълженията ще се считат предсрочно изискуеми. Посочено е изрично, че при незаплащане на дължимите суми банката ще се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и ще се пристъпи към събиране на дълга и чрез дружества за събиране на вземания.

Представена по делото е кореспонденция, водена между ищеца и ., за който страните не спорят, че е съпруг на ответника. Видно от същите на 15.08.2017г след получаване от страна на ищеца на препис от поканата за плащана с изх.№ 469207/10.08.2017г Д. е изпратил снимка на същата, за да уведоми .. След това комуникацията между тях продължава повече от година по-късно на 30.10.2018г, когато ищецът е уведомил ., че във връзка с отношенията с банката са безпокоили майката на ищеца. На 31.10.2018г ищецът уведомява ., че са взели повече от 700 лева от заплатата му и поради това го моли да си спази обещанието и да оправи нещата. В отговор на това . е попитал каква сума е била взета и ищецът е изпратил съобщение за изтеглени от сметката му 787 лева за кредита, по който е „гарант“. Ето защо ищеца изразява притеснения, че всички постъпления от заплатата му ще бъдат одържани и ще работи само за този кредит. Тъй като не е последвал отговор ищецът е продължил да изпраща съобщения до . с молба да се свърже с него, за да се разберат и да съобщава, че и на 21.01.2019г отново са безпокоили майката на ищеца с искане от банката.

По делото е представен и договор за кредит „.“ № 8., сключен между „. АД и ищеца Д. Г. Д., като размерът на предоставената от банката сума е 22 950 лева със срок за погасяване 24.09.2029г. В договора в част I отново е включена т. 13 за ., идентична с процесния договор, но не е участвало лице като .. Договорът е бил сключен от ищеца на 19.09.2019г.

По делото е представено и удостоверение, издадено от „Б.“ ЕАД, в което е посочено, че на 20.09.2019г. по банкова сметка с титуляр Д. Г. Д. е заплатена сума в общ размер 22571.82 лева за погасяване на задължения по . № . от 04.05.2015г с кредитополучател Л. Ц.

.. Посочено е, че 13412.14 лева от тази сума е била използвана за погасяване на главница, 4638.29 лева – на просрочена главница, 3367.59 лева – за лихви, 269.78 лева – за застраховки и 884.02 лева – за лихва при просрочие.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният от Д. Д. иск по чл. 143, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от същият в качеството му на ищец следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване 3 наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: 1) съществуването на посочения в исковата молба договор за банков кредит ., по който ответникът е кредитополучател, а ищецът - .; 2) че ищецът в качеството си на . да е заплатил сумата от 22571,82 лв., представляваща сбор от заплатена главница по кредита в размер на 13 412.14 лева, просрочена главница в размер на 4 638.29 лева, лихви в размер на 3 367.59 лева, застраховки в размер на 269.78 лева, лихви при просрочие в размер на 884.02 лева по договор за потребителски кредит.

Между страните не се спори, че има сключен договор за кредит № ., по който ответникът е кредитополучател, а банка „..“ АД – кредитодател. Предвид така разпределената доказателствена тежест и с оглед събраните по делото доказателства обаче в това число самия договор за кредит № ., първият въпрос от значение за изхода на спора е дали ответникът има качеството „.“, доколкото в договора за кредит е посочено, че същият е „.“, а не „.“. Нещо повече, в самия договор – в чл. 17 и чл. 18 изрично е направено и разграничението между двете правни фигури – „.“ като лице встъпило в дълг и „.“ – лице обезпечаващо задължението.

С оглед така посоченото в договора за кредит относно правното положение на ищеца Д. по сделката следва да се направи ясно разграничение между отношенията, които възникват между банката – кредитора и .а, който в случая е ищеца и отношенията, които възникват между ищеца и ответника .. В случай в отношенията между банката от една страна и от друга страна – кредитополучателя . и .а Д. Д. е налице пасивна солидарност на основание чл. 121, ал.1 ЗЗД, вр с чл. 101 ЗЗД. В резултат на това банката може да претендира изцяло дълга от всеки от съдлъжниците. В случаите на солидарност по аргумент от чл. 127 ЗЗД, характерно за вътрешните отношения между съдлъжниците е, че платеното на кредитора трябва да се понесе от тях поравно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата - чл.

127, ал. 1 и 2 ЗЗД.

За разлика от пасивната солидарност, при .ството е налице отделно договорно правоотношение между кредитора и .я - чл. 138, ал. 1 ЗЗД. Налице е и разлика във вътрешните отношения между .я, който е платил и длъжника. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД .ят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

От изложеното до тук следва, че вътрешните отношения между длъжника и .я и между съдлъжниците се регулират различно в двете хипотези, независимо, че и в двата случая е налице солидарност. Именно защото и при .ството, и при пасивната солидарност кредиторът получава още един длъжник, за него е без значение коя форма ще бъде избрана. Въпреки това, практиката сочи, че с оглед избягване на последиците на чл.

147 ЗЗД, свързани със срока за предявяване на претенцията срещу .я, за кредитора е поизгодно да се ползва от пасивната солидарност / чл. 121 ЗЗД/, а не да сключва договор за .ство.

4

В настоящия случай се установи, че от ищеца Д . е била платена посочената в исковата молба сума, като това е станало след покана и извършено доброволно плащане от него.