Решение № 187 от 21.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. гр. Д., 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500171 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д. Й. Р. от гр.В. /приложена към предходно в.гр.д.

№828/2022 г. на ДОС/ срещу решение №90/23.09.2022 г. по гр.д.№317/2021 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ЕТ “***“ с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Б.,*** установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 от ГПК във вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване вземания на ищцата по отношение на ответника в общ размер на 3 096,67 лв,която сума включва сумата от 3 000 лв,представляваща уговорено,но неизплатено арендно плащане за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г.,както и сумата от 96,67 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2020 г. до 26.03.2021 г,за които е издадена заповед за изпълнение №42 от 09.04.2021 г. по ч.гр.д.№197/2021 г. по описа на Районен съд-Б.,като въззивницата е осъдена да заплати на ЕТ сумата от 418,40 лв деловодни разноски по исковото производство по чл.422 от ГПК.Въззивницата счита за незаконосъобразни и необосновани изводите на първоинстанционния съд за нищожност на анекса към процесния договор за аренда поради неспазване на изискуемата форма и поради противоречие на разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗАЗ,както и за приложение на клаузата на чл.3 ал.1 от договора за аренда относно уговорената арендна цена,респ. за настъпила през процесната стопанска година суша,обосноваваща също 1 намален размер на дължимата рента.Подробно са изложени доводи по същество на спора относно валидността на анекса към процесния аренден договор и неговото прилагане относно размера на уговорената и дължима рента,както и за липсата на доказателства за наличие на форсмажорно обстоятелство-суша за процесната земеделска земя.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.Претендират се сторените пред двете инстанции разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият ЕТ оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Излага подробно доводи по същество на спора в противовес на изложените от въззивницата.Претендира сторените разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 19.10.2022 г.,а жалбата е подадена по пощата на 01.11.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 02.11.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на първоинстанционния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове,който извод съдът ще мотивира по-нататък в изложението.По същество е правилно и следва да бъде потвърдено.

Гр.д.№317/2021 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№683/09.06.2021 г.,уточнена с молба вх.№2552/10.12.2021 г. /на лист 125 от делото на БРС/,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД от Д.

Й. Р. с ЕГН ********** от гр.В.,*** срещу ЕТ „***“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Б.,***,представляван от М. Д. Д.,за установяване съществуването на вземанията на ищцата от ответника-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №42/09.04.2021 г.,издадена по ч.гр.д.№197/2021 г. на Балчишкия районен съд,а именно сума в размер на 3 000 лв,представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2019/2020 г. /за периода 01.10.2019 г.-30.09.2020 г./ по договор за аренда на земеделски земи от 21.09.2016 г.,и сума в размер на 96,67 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.12.2020 г. до 26.03.2021 г.Претендирани са от 2 ищцата и сторените от същата съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Изложено е в исковата молба,че ищцата е собственик на нива-ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Т.,общ.Б.,обл.Д. с площ от 75,002 дка.По силата на договор за аренда от 21.09.2016 г. горният имот бил предоставен на ответника-ЕТ за ползване срещу годишно арендно плащане в размер на 35% от стойността на добитата продукция,но не помалко от 50 лв на дка.С анекс към договора арендното плащане било променено на 90 лв/дка.За стопанската 2019/2020 г. ответникът-ЕТ не изпълнил задължението си да заплати на ищцата дължимата рента,което наложило провеждане от същата на заповедно производство и предявяване впоследствие на установителни искове за вземанията.

В писмения отговор на исковата молба ответникът-ЕТ изразява становище за неоснователност на исковете.Дължимото на ищцата арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 г. било в размер на 50 лв/дка или 3 750 лв,като същото било изплатено с два банкови превода.Причината за пониското по размер плащане в сравнение с предходни години била обективна и от форсмажорно естество-настъпила трайна суша,която в съчетание с големи температурни амплитуди довела до рекордно ниски добиви.Ответникът засял през процесната стопанска година в землището на с.Т. царевица,а в землищата на с.Г. и с.Ц.,общ.Б.-пшеница.Със заповед от 06.10.2020 г. на Министъра на земеделието,храните и горите било обявено,че за стопанската 2019/2020 г. в Област Д. е настъпило природно бедствие-суша-за редица култури,сред които пшеница и царевица.По заявления на ЕТ до ОСЗ-Б. били извършени огледи на землищата и съставени протоколи с констатации за настъпилата суша и пропадане на посевите от 15% до 90%.На 17.11.2020 г. ЕТ чрез имейл връчил на ищцата уведомително писмо,с което я информирал за настъпилата суша и за плащането на по-ниски ренти.С оглед горното изплащането на рента в размер на 90 лв/дка било стопански непоносимо и неоправдано.Такава рента не се дължала на ищцата и по причина,че анексът към процесния аренден договор бил нищожен,респ. евентуално била нищожна клаузата в анекса за изменение размера на арендното възнаграждение.Анексът бил нищожен поради липса на предписаната от закона форма /чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД/.Анексът като неразделна част от арендния договор следвало да отговаря на същите изисквания за формаследвало да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.Такава заверка имало само на подписа на арендатора.Уговорката за цената била нищожна поради противоречието й на закона-на чл.16 ал.1 от ЗАЗ.Анексът бил сключен в деня на сключване на самия аренден договор,към който момент липсвали регламентираните с горната разпоредба предпоставки за такова изменение на арендното възнаграждение.

Предявените установителни искове са допустими поради пълна идентичност на исковите претенции откъм страни и предмет по заповедното и исковото производство.Исковете са предявени и в рамките на едномесечния 3 срок по чл.415 ал.4 от ГПК-заявителката по ч.гр.д.№197/2021 г. на БРС Д. Р. е уведомена за указанията на съда да предяви искове относно вземанията по заповедта за изпълнение на 18.05.2021 г.,а исковете са предявени на 09.06.2021 г.Длъжник в заповедното производство,респ. ответник по исковете,е ЕТ „***“.Във връзка с доводи на ответника и въззиваем ЕТ във въззивното производство,че заявлението и исковете са насочени срещу несъществуващ правен субект,тъй като бил индивидуализиран чрез ЕИК и седалище/адрес на управление,които съответствали на друг правен субект-ЕТ „Д. Д.“,заличен към датата на подаване на заявлението и на предявяване на исковете,следва да се посочи следното:

Доводите са неоснователни.Вярно е,че ЕИК и седалище/адрес на управление са индивидуализиращи белези на търговците,както и че ЕИК остава непроменен до заличаване на субекта,докато седалището му подлежи на промяна.В случая се констатира,че действително в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба са посочени грешен ЕИК и седалище/адрес на управление на ЕТ-длъжник/ответник.Посоченият ЕИК *** е на ЕТ „Д.

Д.“,който е заличен още на 30.03.2017 г. /преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и преди предявяване на исковете/.От справка в търговския регистър се установява,че след смъртта на представляващия горния ЕТ Д. С.

Д. предприятието на едноличния търговец е поето от М. Д. Д. с ново наименование ЕТ „***“,с ЕИК *** и седалище/адрес на управление към настоящия момент с.Г.,общ.Б.,обл.Д.,***.Посочването от заявителката-ищца на ЕИК на заличения ЕТ не е равнозначно на насочване на претенциите към заличения ЕТ „Д. Д.“.Недвусмислено е посочено в заявлението и исковата молба,че претенциите са насочени срещу ЕТ с наименование „***“,за който не е спорно,че е съществуващ правен субект и правоприемник на заличения ЕТ „Д. Д.“.Грешният ЕИК не променя пасивно легитимирания правен субект,срещу който са насочени исковите претенции,защото основен индивидуализиращ белег на търговците с приоритетно значение е тяхно наименование.Всеки търговец,за да се индивидуализира като участник в търговския оборот,трябва да има търговска фирма /търговско име на търговеца/.Основен принцип в търговското право е изключителността на фирменото наименование.Правото на фирма е изключително-може да се ползва само от търговеца,който я е регистрирал /чл.11 ал.1 от ТЗ/.Освен това фирменото наименование трябва да се различава от фирмите на регистрирани търговци,което следва от горното изискване и от разпоредбите на чл.7 ал.4 от ТЗ и чл.11 ал.2 от ТЗ.След като наименованието на търговците е техен изключителен индивидуализиращ белег,то посочването на фирменото име е достатъчно да очертае правния субект,срещу който са насочени исковите претенции.В случая очевидно ответник по делото е ЕТ „***“.Исковете са насочени срещу съществуващ правен субект и са допустими,респ. обжалваното решение е допустимо.

Между ЕТ „Д. Д.“-гр.Б.,представляван от Д. С. Д.,в качеството на арендатор и А. Б. Й. от гр.В. в качеството на арендодател е сключен договор 4 за отдаване на земеделска земя под аренда №*** г.,вписан като Акт №***/21.09.2016 г. на СВ-Б..По силата на същия арендодателката предоставя на арендатора за временно възмездно ползване нива от 75,002 дка-ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Т.,общ.Б. за срок от пет стопански години,т.е. вкл. за процесната стопанска 2019/2020 г.Арендното плащане е уговорено като парична равностойност на 35% от стойността на добитата продукция годишно,но не по-малко от 50 лв за декар /чл.3 ал.1 от договора/.В деня на сключване на арендния договор на 21.09.2016 г. между същите страни е сключен анекс към договора,с който страните се договарят по взаимно съгласие да изменят клаузата на чл.3 ал.1 в частта на минималното арендно плащане.Същите се договарят то да е в размер на не по-малко от 90 лв на декар.

Не е спорно между страните настъпилото по време на действие на горния договор правоприемство на страната на арендатора и арендодателя,като арендаторът е заместен на основание чл.17 ал.1 от ЗАЗ и по арг. от клаузата на чл.8 ал.5 от договора от правоприемника си ЕТ „***“ след смъртта на Д. С.

Д.,чийто ЕТ е заличен на 30.03.2017 г.,а арендодателката след смъртта й на *** г. /виж удостоверението за наследници на лист 9 от делото на БРС/ е заместена на основание чл.17 ал.2 от ЗАЗ от своята наследница по законнизходяща Д. Й. Р..Не е спорно по делото,а е и видно от платежните нареждания от 07.12.2020 г. и 19.02.2021 г. на листи 23 и 24 от делото на БРС,че арендаторът ЕТ „***“ е изплатил на арендодателката Д. Й. Р. на два пъти по банков път суми от 3 000 лв и от 750 лв /общо 3 750 лв/ рента за стопанската 2019/2020 г.-по 50 лв/дка.Според ищцата Р. й се дължи допълнително рента в размер на 3 000 лв /още по 40 лв/дка/ на база уговореното по анекса от 21.09.2016 г. минимално арендно плащане от 90 лв/дка.