Решение № 3466 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3466 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20211100508479 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. Б. Р. срещу решение № 20057233/02.03.2021г., постановено по гр. д. № 72834/2018г. на СРС, 29 с-в, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10000 лв. до пълния предявен размер от 22000 лв., както и в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 3820 лв. до пълния предявен размер.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение по отношение на определения размер на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди. Поддържа, че съдът не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал.

Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, като исковете бъдат уважени в пълните им предявени размери. Претендира направените разноски.

В установения от закона срок, ПРБ не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Подадена е въззивна жалба и от ПРБ срещу решение № 20057233/02.03.2021г., постановено по гр. д. № 72834/2018г. на СРС, 29 с-в, в частта, в която съдът е уважил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 10000 лв., както и в частта, в която съдът е уважил предявения иск за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 3820 лв. Счита така присъдените размери за завишени. Моли решението 1 да бъде отменено в обжалваните части, като му бъдат присъдени направените разноски.

В установения от закона срок, Р. Б. Р. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи и на двете страни за неоснователни.

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционнообезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, да докаже обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение е в размер на процесната сума, както и причинна връзка между вредите и постановяването на акта.

2

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано .

Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чиито актове, действия/бездействия са претърпени вредите.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение с влязъл в сила съдебен акт.

В разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на предявения иск са налице. Следва да се посочи, че всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това води на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. В случая с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били незаконосъобразни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищец е оправдан, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).

По иска за неимуществени вреди:

За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за 3 справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС;

Решение № 344/24.11.2014 г. по грп.д№ 2378/2014 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д.№ 2721/2013 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д.№ 4724/2007 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д.№ 816/2008 г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009 г. по гр.д.№ 4997/2007 г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009 г. по гр.д.№ 4424/2007 г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д.№ 5367/2007 г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС;

Определение № 54/30.10.2008 г. по гр.д.№ 3709/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).

Повдигнатото обвинение е било за престъпление по чл. 202, ал. 2, т.1 вр. чл.

201, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба за длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, ако е в големи размери. В този смисъл повдигнатото обвинение се явява „тежко“ - чл. 93, т. 7 НК.

Районният съд е отчел всички релевантни обстоятелства, свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, продължило почти десет години, степента на засягане на емоционалния, личния и професионалния живот на увредения, определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди на 10000 лв.

Размерът, определен от СРС, отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са установени по делото. В тази насока основателно районният съд е съобразил и че в случая не са събрани доказателства Р . да е преживял психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение в престъпление, като е отхвърлил предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди над уважения размер до пълния предявен такъв от 22 000 лв. Изложените правни 4 аргументи от районния съд, въз основа на които е определил размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от пострадалия, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона (чл. 52 ЗЗД) и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло в тази част.

Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилна преценка на събраните доказателства от страна на районния съд, която да е довела до определяне на несъответен и несправедлив размер на обезщетение. Последният, както вече беше посочено, според настоящият съдебен състав, не е занижен, а напълно съответства на установените по делото обстоятелства, касаещи процесното увреждане, и на принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.

Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Съгласно константната съдебна практика е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска.