Решение № 507 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20241110217583 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Б. С. Б., ЕГН **********, против наказателно постановление № 24-4332-025747 от 29.10.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че жалбоподателят Б. отказал пробата за употреба на наркотици, понеже провеждал лечение с метадон, а когато отишъл във ВМА да даде кръв, времето му за това в издадения талон било изтекло.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Прави 1 алтернативно искане за намаляване размера на наложените наказания.

За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. ***, с които се оспорва подадената жалба и се иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски хонорар.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.10.2024 г. около 11:21 часа, жалбоподателят Б. С. Б. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, като се движел в град София, по бул. „***“, в посока от бул. „***“ към бул. „****“. До номер 10 на бул. „***“ автомобилът на жалбоподателя бил спрян от служители на 03 РУСДВР за рутинна полицейска проверка. Полицаите поканили водача Б. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, но той категорично отказал да бъде тестван за употреба на наркотици с „ДРЪГ ТЕСТ 5000“, понеже бил в програма, в която лекувал зависимостта си към опиати с метадон. На водача бил издаден талон за медицинско изследване, в който изрично му било указано, че трябва в рамките на 45 минути от връчването на талона да се яви във ВМА за даване на кръвна проба. Вместо Б. веднага да се насочи към болничното заведение, той решил първо да отиде до клиниката, където провеждал лечението от зависимостта си към опиати, от там му издали удостоверение, че действително провеждал лечение с метадон, след което жалбоподателят отишъл във ВМА да даде кръвна проба, но лекарите му отказали, понеже часът вече бил 13:30 часа, а той трябвало да се яви в болницата най-късно в 12:45 часа.

Във връзка с отказа да бъде изпробван за употреба на наркотици, срещу жалбоподателя Б. бил съставен АУАН № 1283828 от 08.10.2024 г. за нарушение на чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след 2 което бил връчен лично на Б. на същата дата за запознаване, а той го подписал без възражения.

Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 24-4332-025747 от 29.10.2024 г., с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите З. И., А. И. и ****, от обясненията на нарушителя Б. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят З. И. е съставил акта за установяване на административно нарушение, като той подробно разказа как на процесната дата спрели за проверка лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Б.. Последният бил поканен да даде проба за употреба на наркотици, но Б. категорично отказал.

Заради отказа на водача да бъде изпробван за употреба на наркотици му бил съставен акт и му бил връчен талон за медицинско изследване във ВМА.

Показанията на свидетеля И. намират пълна подкрепа в разказаното от колегата му А. И., който също заяви, че спрели за рутинна проверка автомобил, управляван от жалбоподателя Б., но последният категорично отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици. Бил съставен АУАН за отказа.

Свидетелят **** е баща на жалбоподателя, като той не е бил очевидец на проверката. Знаел, че синът му бил спрян от полицаите и отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици, като след това го закарал до клиниката, където провеждал лечението от зависимостта си към опиати, а от там отишли във ВМА, но били закъснели за даването на кръвна проба.

Нарушителят Б. Б. признава за извършената проверка, споделя как на 08.10.2024 г. сутринта бил спрян от полицаите без никаква видима причина и без да е извършил нарушение, но в случая и самите полицаи казаха, че ставало въпрос за рутинна проверка. В тази връзка не е необходимо да е имало някакъв конкретен повод за спирането или извършено нарушение от водача. Те просто са го спрели, за да бъде изпробван на случаен принцип за употреба на 3 наркотици. Б. отказал, понеже се лекувал с метадон и предполагал, че тестът ще даде положителен резултат. Връчили му талон за медицинско изследване и му съставили акт за отказа. Той обаче първо отишъл в клиниката, където провеждал лечението от зависимостта си към опиати, от там му издали удостоверение, че действително провеждал лечение с метадон, след което се насочил към ВМА да даде кръвна проба, но лекарите му отказали, понеже времето за тестване било изтекло.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели и обясненията на нарушителя, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират изцяло на писмения доказателствен материал, на отразеното в съставения АУАН и издаденото НП.

От всички гласни доказателствени средства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят Б. е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици, а това всъщност е съставът на вмененото му нарушение, като е без значение причината за отказа или дали действително е употребил наркотични вещества.

Достатъчно е да е бил поканен да се тества и да е отказал такъв тест. В този момент нарушението се явява довършено, като е без значение и дали впоследствие е отишъл до болничното заведение да даде кръв. Затова и актът за отказа му се съставя на момента, без да се чака дали ще отиде да даде кръв или не. Ирелевантно в случая е, дали Б. преди това е употребил метадон или наркотици, тъй като той е наказан за отказ да даде проба за употреба на наркотици, а не за употреба на такива. Няма никакви противоречия относно това обстоятелство, като думите на свидетелите се подкрепят и от издадения талон за медицинско изследване, който също потвърждава отказа на Б..

Въз основа на всичко изложено до тук, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП 4 са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество.

Относно възражението, че имало разминаване в правната квалификация в акта и тази в НП, то и на двете места е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като в акта единствено е посочено и предложение 2, но това не е задължително изискване при описване на нарушената разпоредба. Достатъчно е да се посочи членът, алинеята, съответно точка и буква, ако разпоредбата има такива, но в случая точки и букви в този член няма, поради което е достатъчно посочването на алинеята. Не само това, но при изписване на санкционната разпоредба и в НП също е посочен чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП, което изцяло кореспондира с квалификацията в акта.

С оглед изложените фактически констатации правилно е прието, че жалбоподателят Б. С. Б. е управлявал на процесната дата лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, като е бил спрян за проверка от полицейски служители при 03 РУ-СДВР. След като е бил поканен от контролните органи, водачът категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Отказът на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотици се установява от показанията на двамата полицейски служители, извършили проверката, от приложения по делото талон за изследване, както и от обясненията на нарушителя. По този начин Б. Б. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тук отново следва да се обърне внимание на това, че няма никакво значение, дали той действително е употребил наркотици или не, защото в случая се наказва отказът му да даде проба, а не е наказан за управление след употреба на наркотици, което е престъпление и въобще не следва да се наказва по административен ред. Този отказ може действително да се дължи на ясното 5 съзнание на нарушителя, че е употребил наркотици (различни от метадон), тъй като при установена употреба на такива вещества ще следва да се търси вече наказателна отговорност на водача. С оглед на това е напълно възможно жалбоподателят преди проверката да е употребил наркотици, защото в противен случай е нелогично да откаже пробата, ако е сигурен, че не е употребявал такива вещества. В тази връзка са несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че нямал признаци за употреба на наркотици. В случая няма никакво значение, дали жалбоподателят е имал признаци на употреба и дали е употребил наркотици, защото той е наказан за отказа да му бъде извършен тест.

Неоснователни са и възраженията, че отказал пробата за употреба на наркотици, понеже провеждал лечение с метадон, а когато отишъл във ВМА да даде кръв, времето му за това в издадения талон било изтекло. Тези обстоятелства са напълно ирелевантни, тъй като в случая наказуем е отказът да бъде изпробван за употреба на наркотици. Това е съставът на вмененото му нарушение, като е без значение причината за отказа или дали действително е употребил наркотични вещества. Достатъчно е да е бил поканен да се тества и да е отказал такъв тест. В този момент нарушението се явява довършено, като е без значение и дали впоследствие е отишъл до болничното заведение да даде кръв, както и дали времето за това е било изтекло. Затова и актът за отказа му се съставя на момента, без да се чака дали ще отиде да даде кръв или не.