Решение № 114 от 10.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. С., 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500118 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и следващите ГПК във връзка с чл. 178 ЗМВР.

С.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 616/27.01.2023г. от

Регионална дирекция на „Гранична полиция-С.“, представлявана от директора И.С., чрез пълномощника му гл.юрисконсулт М.Х. срещу Решение № 14/10.01.2023г., постановено по гр.д.№ 982/2022г. по описа на РС-С., с което е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР с адрес гр.София, бул.“Мария Луиза“ №46 да заплати на М. М. Г., ЕГН********** с адрес гр. С., ул.“М.“ №19 сумата от 1 560.41 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.08.2019г.- 30.09.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 211.49 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска -18.10.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-18.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 264.60 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена храна и ободряващи напитки за периода 18.08.2019г. до 01.08.2020г., сумата от 72.44 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума, считано от 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска- 18.10.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да му заплати направените разноски по водене на делото в размер на 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Със същото решение е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР с адрес гр.Софияда заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в 1 размер на 162.41 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 120.00 лв.

С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт,поради нарушение на материалния закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част относно трите иска. Относно иска с правно основание чл. 178. ал. 1, т.З от ЗМВР се изразява несъгласие с приетото от районен съд, че е налице празнота в специалната нормативна база - ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби, която следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност от издадената въз основа на него Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Изразено е несъгласие и с приетото, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи, чл.9, ал.2 от НСОРЗ, в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците на трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда. Направено е оплакване,че неправилно съдът прилага материалния закон като не се съобразява със служебния статут на ищеца и приложимите спрямо него норми. В МВР има три категории служители, служебното правоотношение, на които е регламентирано в три различни закона. Съгласно чл.142 от ЗМВР (1) Служителите на МВР са: 1 .държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на държавните служители по а.1, т.1 се урежда с този закон.

(4)Статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния служител. (5) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение се урежда при условията на Кодекса на труда и на този закон. Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 във връзка с ал.8, чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР, министъра на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба №8121з776/29.07.2016г.(обн.ДВ, бр.60 от 2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи,текста на чл.З, ал.З гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.видно от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза е. че труда, който служителят е полагал е 8 часа нощен труд. При съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица различия именно по отношение обема на полагания труд,които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Това тълкуване е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в решението на Съвета на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020г., постановено на 24.02.2022г. Видно от т.1 на диспозитива на цитираното решение „ Член 8 и член 12, буква а) ат Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се 2 тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд“. Съгласно т.2 от диспозитива на решението „ Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. “

Съгласно чл.107а, ал.18 от КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в КТ, като такива не може да се определят за тях и в други закони. Напълно идентична е разпоредбата и на чл.67, ал.12 от ЗДСл по отношение на държавния служител - че не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в ЗДСл, пито в други закони може да се определят допълнителни възнаграждения на същия. Само за държавните служители в МВР е предвидено в чл.179, ал.4 от ЗДСл, че извън допълнителните възнаграждения по чл.179, ал.1 и по чл.178, ал.1, които са съответни на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС. Не е налице колизия между нормите на чл.179, ал.2 и чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната норма обуславя извода,че препращането е само към Глава XV от КТ - „Специална закрила на някои категории работници и служители“. Норми извън посочената глава от КТ, к.включително подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на такива, не намират приложение по отношение на служителите на МВР. Полагането на труд през нощта и от държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения е свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото са идентични: чл.261 от КТ и чл.8 от НСОРЗ; чл.67 ал.7т.1 от ЗДСл и чл.20 от НЗСДА и чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.9 от наредбите по чл.170 ал.2 от ЗМВР. В чл.2, ал.З от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Предвиденото в чл.9 ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд.

Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е 8:7 =1.143. Разпоредба идентична на тази на чл.9 ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в 3 наредбите по чл.187 ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1(едно). В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер конкретно определен към процесния период на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и за извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът, предвиден в чл.9 ал.2 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, и при трудовите правоотношения няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези(чл.9 ал.1 и ал.З от НСОРЗ) е относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден труд. Превръщането съгласно НСОРЗ на нощните часове в дневни цели събирането им с общия брой отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли надвишаване на нормата и съответно наличие на извънреден труд, а няма за цел автоматично обявяване за извънреден труд на разликата, получена след конвертиране на часовете нощен труд, без сумиране с действително отработените часове за отчетния период и установяване дали и с колко се надвишава нормата. В специалната нормативна уредба. ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл.187 ал.9 от ЗМВР - няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват приложението на общите. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187 ал.9 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент за превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Подобна разпоредба не съществува в последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР. В тази насока са мотивите на съдебни решения №2240 по гр.д.(В)№196/2020г. на Окръжен съд-Благоевград, №35/01.02.2020г. по гр.д.(В) №1110/2019г. на Окръжен съд-Велико Търново, №49/21.02.2020г. по гр.д.(В) №936/2019г. на Окръжен съдХасково, №405/04.11.2019г. по гр.д.(В)№548/2019г. на Окръжен съд-Русе и№456/27.11.2019г. по гр.д.(В) №709/2019г. на Окръжен съд-Русе , които са с предмет обективно съединени искове на същото правно основание. Полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения е свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и на свързаните е тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото - 0.25лв, - са идентични: чл.261 КТ и чл.8 НСОРЗ; чл.67, ал.7, т. 1 от ЗДСл и чл.20 от НЗСДА и чл.179, ал.1 от ЗМВР 4 и чл.9 от наредбите по чл.179, ал.2 от ЗМВР. В този смисъл е и окончателно Решение№35/20.01.202Ог. Великотърновския окръжен съд №21110/2019г.) Направено е оплакване, че за да обоснове извода си Районен съд-С., както и ищеца в исковата претенция, допускат смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като създават несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“ и неправилно интерпретират цялостната правна уредба на тази материя. Разликата между понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ се съдържа в самата нормативна уредба, регламентираща правата и задълженията на служителите на ЗМВР. За двата вида труд е предвидено допълнително възнаграждение. Съгласно чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР допълнително възнаграждение се дължи за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за извънреден труд, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. С отделни разпоредби от ЗМВР и подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са предвидени в чл.187, ал.6 от ЗМВР (извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение), докато размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с подзаконов нормативен акт, съгласно чл.179,ал.2 от ЗМВР. С претендираното преизчисляване на нощен труд в дневен и заплащане на допълнително възнаграждение на получените часове, като за положен извънреден труд се цели получаване на по-високо възнаграждение за нощен труд от нормативно предвиденото.