Протокол № 733 от 12.06.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 733 гр. Сливен, 01.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230101205 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано. Представлява се от управителя Т.Т., както и по пълномощие от адв. С. Р., надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Ответното дружество, редовно призовано. Представлява се по пълномощие от адв. Н.

К., надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Заседанието е първо по делото. За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка съда излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на ищеца е, че има вземане в размерите по исковата молба, за които и е депозирал преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК. В случая заповедно производство се е развило в ч. гр. дело № 474 за 2023 г. на СлРС. Такава заповед му е издадена, но не и изпълнителен лист, тъй като в установения от процесуалния закон срок е било депозирано писмено възражение против нея. При това положение заповедния съд е дал указания на заявителя, че за да запази правата си по паричното вземане трябва да предяви установителен иск за него. Това именно 1 е мотивирало „ТОНЗУС СЕКЮРИТИ“ ЕООД да предяви настоящия иск.

Това е сторено в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда. Искът е подведомствен на съдилищата в Република България; подсъден е на Районен съд - Сливен както по правилата на родовата, така и на местната подсъдност.

Искът е допустим, не само защото е предявен в срок, а и защото за ищеца е налице правен интерес от него.

Претендираното вземане, за което в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение, е за сума в размер на 624 лева. Основава се/претендира се по сключен между страните договор за охрана от 01.02.2022г. и макар да не е съвсем категорично, т.е. изрично, посочено в исковата молба, съвсем ясно се разбира, че тази сума представлява неплатени от ответника две месечни вноски. Така е, защото за вземането си ищеца е издал фактура, към която „препраща“ в исковата си молба, а в нея е записано, че сумата представлява сбора на две месечни СОД такси- за месеците 08-ми и 09-ти 2022г.

Сумата 624лв. се търси ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, въз основа на което е образувано заповедното производство -07.02.2023г. и до окончателното й изплащане.

На ответникът бе връчен препис от исковата молба. Писмен отговор е подаден, но след изтичане на срока по чл.131 ал. 1 от ГПК. Поради това съда прие и указа на страните, че всъщност отговор не е подаван. Поради това и не следва да се слушат от съда, т.е. не трябва да се вземат предвид, направените в него възражения и оспорвания. Все пак съда ще посочи, че ответника оспорва иска и счита, че не дължи търсената от него сума:

На първо място, тъй като не е страна по договора- писмения договор, представен с исковата молба, не е обвързан от него- от клаузите му, защото никой от представителите на търговското дружество с фирма „Пиги-2001“ не го е подписвал, вкл. не е подписван от лицето, чието име е посочено в договора като представител на възложителя- Б. И.. В тази връзка ответника оспорва истинността, касателно автентичността на договора, в тази му част.

На второ- защото за месеците, за които се търси, ищеца не му е предоставял/не е осъществявал охрана- тъй като вече е била снета. Тук следва да се посочи интересната позиция, която заема ответника- отрича да е обвързан от представения с исковата молба договор, но пък признава, че ищеца е извършвал охрана на негови обекти- именно посочените в представения с исковата молба договор. В тази връзка ответника оспорва истинността- верността, на приемно-предавателния протокол от 30.09.2022г.

Както вече се отбеляза, тези възражения съда няма да вземе предвид; ще счита, че не са направени, защото са преклудирани.

Предявеният иск е положителен, установителен; правно осн.чл.чл.415 ал.1 и 422 ал.1 от ГПК, а в материалното право намира опора в разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за 2 задълженията и договорите /ЗЗД/- общия текст, уреждащ последиците от неизпълнението на договорно задължение. Да, следва да се отбележи също, но не само защото ищеца е цитирал в исковата молба текстове от ТЗ, че сделката, от която страните по делото са обвързани, е търговска. Така е, защото съконтрахентите са търговци- като юридически лица. Да, съда е съгласен и че процесния договор представлява договор за изработка по смисъла на ЗЗД и поради това за него са приложими текстовете на чл.258 и сл. от ЗЗД. Текстове именно от ЗЗД, защото към този нормативен акт следва да се счита, че препраща ТЗ с чл.288, тъй като този вид сделки нямат правна уредба в последния.

Съдът указва, че ищеца следва да докаже твърденията си, че в процесните месеци е предоставил на ответника услуга по охрана.

На ответника не разпределя доказателствена тежест.

Твърдението на ищеца е, че охраната е била снета, което в случая означава, че е била свалена сигнално-охранителната техника, на 30.09.2022г., когато договора бил прекратен. В писменият си отговор ответника посочва няколко такива дати- като поетапно сваляне на СОТ, но осъществили се по-рано във времето от твърдяната от ищеца.

Двете страни са направили доказателствени искания за установяване на релевантни за делото факти- те са за събиране на гласни и писмени доказателствени средства.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на ищеца да изложи и в съдебно заседание становището си по предявените искове; по доклада на съда и дадените указания. След това съда ще събере доказателствата по делото.

АДВ. Р.: Уважаеми г-н председател, нямам възражение по доклада. Поддържам исковата молба. Изрично посочваме, че неплатената охрана е за месец август и септември 2022г. Водим допуснатият до разпит в днешното съдебно заседание свидетел. Нямаме други доказателствени искания.

АДВ. К.: Уважаеми г-н председател, нямам възражение по доклада и по дадените указания към ищеца. Заявявам, че оспорвам исковете въпреки, че сме изпуснали срока за отговор и съм загубил възможността да оспоря представените документи. Заявявам, че изцяло оспорвам исковете като неоснователни. Поддържам изложеното в отговора, което не считам да преповтарям, относно изпълнението на договора въз основа на който ищеца основава исковете си и подробно съм посочил кога е снета охраната на отделните обекти по посочения договор .

От този момент нататък представляваното от мен дружеството се охранява от друга фирма, за което ще представя доказателство. Също така, водя един свидетел, който моля да 3 бъде допуснат до разпит, с показанията на който ще установявам именно тези обстоятелства- че охраната на обектите поетапно е снета на посочените дати и същата е поета от друго дружество. Това е становището ми по исковете и по доклада. Имам искане още по доказателствата, да представя писмени такива. Ако счетете, че сега е момента, ще го направя.

АДВ. Р.: Представете ги.

АДВ. К.: Представям разпечатка от електронна поща и приложено към нея заявление от 01.06.2022г. за преустановяване на охраната на обектите, както и представям договор за охрана на същите тези обекти от 01.07.2022г. и моля да допуснете свидетеля до разпит. И още да добавя. Въпреки, че е преклудирана възможността за оспорване на представените документи считам, че съда следва да обърне внимание в същественото разминаване на положения подпис в договора за Б. И. и положения подпис в приемно-предавателния протокол от 30.09.2022г. Очевидно тези подписи не са положени от едно и също лице, а и както съм посочил в отговора, че не това е договора, който обвързва страните. Ние не отричаме, че сме били в договорни отношения с ищцовото дружество, но не по клаузите на приложения по делото договор.

СЪДЪТ: преди съда да даде възможност на ищеца да вземе становище по исканията и становището на пълномощника на ответника, направени днес, съда указва на ищеца, че въпреки изразеното по-рано днес от съда становище за юридическата липса на писмен отговор, той-ищеца, не е освободен от задължението да проведе по депото главно и особенопълно доказване, още повече, че ответника има процесуален представител в днешното заседание, т.е. не е възможно съда да се произнася в хипотезата на вероятна основателност на иска, а само в хипотезата на пълно доказване на претенцията.

АДВ. Р.: Уважаеми г-н председател, искам ответното дружество да уточни с какво разпечатката от електронния адрес е относима към предмета на спора, тъй като за нас не става ясно какво е връчено и от кого. Относно заявление от „Фирма-НЕТ“ ЕООД и едно от „Пиги-2001“. Това от „Пиги-2001“ няма пречка да бъде прието като доказателство, но оспорваме, че това заявление е връчвано на ищцовото дружество. Няма пречка да бъде приет договора за охрана, но също и той няма достоверна дата и считаме, че е съставен за нуждите за настоящото производство.

СЪДЪТ: след като чу становището на ищеца съда ще изложи мнението си, а то е, че председателя на съдебния състав е в така да се каже в донякъде неловко положение, като то не стана по-ловко след позицията на ищеца, изразена преди малко. Съдът намира, че не бива да обсъжда доказателствата- писмените, представени днес от ответника, за това доколко са допустими и относими към предмета на делото и имат ли достоверна дата, тъй като щом 4 съда е на мнение, че е настъпила преклузията по чл. 131 от ГПК, то тя не може да се отнася само до извършените до момента, до днешното заседание, процесуални действия, а и за сторените днес. Това означава, че съда без да обсъжда доказателствените искания на ответника не бива да ги уважава. Поради това

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ УВАЖАВА доказателствените искания, направени днес от ответника, като писмени доказателства да бъдат приети: заявление от 01.06.2022г. от „Фирма-НЕТ“ ЕООД и договор № 025/28.06.2022г., както и за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел.

Като писмени доказателства обаче ще бъдат приети приложенията на исковата молба като съда указва, че не може да вземе предвид възраженията на ответника по тях, тъй като са преклудирани, а това означава и че за съда не е оспорена истинността им и не се налага откриването на производство по чл.193 от ГПК. Само за яснота и между другото съда отбелязва, че ако бе открито такова производство, доказателствената тежест щеше да бъде разпределена за ответника, който трябва да установи, че документите не са истински.

Поради това, съда

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства приложените документи с исковата молба - договор № 3031/01.02.2022г. за охрана с помощта на технически системи за сигурност; приемно-предавателен протокол от 01.02.2022г.; приемнопредавателен протокол от 30.09.2022г.; фактура №471/27.09.2022г.

Така също, съда е допуснал за прилагане към настоящото дело - ч гр. дело № 474/2023г. на Районен съд Сливен. Поради това

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело ч. гр. дело № 474 по описа на Сливенски районен съд за 2023г., в което се е развило между същите страни т.н. заповедно производство, чието продължение се явява настоящия исков процес.

АДВ. К.: Почитаеми г-н председател, аз считам, че току- що държаното определение е незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалния закон. Действително, пропускането на срока лишава страната от възможността да оспори представените с исковата молба документи и да бъде открито съответното производство. Това обстоятелство обаче не лишава страната от възможността да ангажира доказателства в първото по делото 5 заседание. Безспорна е практиката в съдилищата, че преклузията настъпва едва след доклада по делото, тъй като доклада е този, който очертава рамката на правния спор, обстоятелствата които се нуждаят от доказване и съответно съда дава указания на страните кои обстоятелства следва да докаже и за кои да не сочи доказателства, т.е. доказателствената преклузия според мен настъпва едва след като съда приеме изготвения по делото доклад за окончателен. В случай, че приемете, че спора е търговски и следва да се гледа по особените правила за тези спорове то считам, че категорично тези правила изначално не са приложени по делото и не би следвало да се изхожда от тях. В този смисъл считам, че определението Ви е незаконосъобразно и следва както представените доказателства от страна на ответника, така и доказателствените искания да бъдат ценени като основателни и относими към спора, а не да бъдат оставяни като недопустими.