Решение № 162 от 19.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20233100502353 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, офис 20, срещу решение № 205/20.07.2023г., постановено по гр.д. № 911/2022 г. на РСПровадия, с което е прогласен за нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1147211/11.04.2022г., по предявения от Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес **************************, иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Моли се за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск по съображения, че ГПР съответства на изискванията за яснота съгласно ЗПК.

Осигуряването на поръчител не е задължително условие за сключване на договора, поради което възнаграждението на поръчителя не се включва в общите разходи по кредита, тъй като не съответства на дефиницията за „общ 1 разход по кредита“ по пар.1 от ЗПК. Поддържа се, че уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат кредит, поето доброволно от страната, не нарушава закона и не представлява неравноправна клауза.

Потребителят е бил запознат с това изискване още на етап кандидатстване чрез електронната заявка и се е съгласил с него. Същият е можел да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи. Кредиторът и поръчителят оперират като отделни икономически субекти. Ищецът е външно за договора за гаранция лице.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че липсва яснота как е формиран ГПР – от какви компоненти и по какъв математически алгоритъм, а невключването на такса поръчителство в погасителния план се сочи като нарушение на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Счита договора за недействителен поради заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК и поради неправилно приложен ГПР, на основание чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. С включването на възнаграждението на поръчителя в ГПР, разходите по кредита биха нараснали двойно, с което потребителят е въведен в заблуждение относно общия размер на дълга. Поддържа, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита, поради което невключването им в ГПР води до това реално прилаганият в отношенията между страните ГПР да не съответства на посочения в договора. Недействителността на клаузата за ГПР води до нищожност на целия договор по аргумент от чл.22 от ЗПК. Сочи съдебна практика и преюдициално заключение на СЕС, които счита за относими към разглеждания случай.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Н. Д. Г. против „Фератум България“ ЕООД в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК за нищожност на сключен между на страните договор за потребителски кредит от разстояние № 1147211/11.04.2022г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл. 143, ал.1 и чл.146 ЗЗП за нищожността на клаузата на чл. 5 от него.

2

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № 1147211/11.04.2022г., който е недействителен поради противоречие на съдържанието му с императивни правни норми и поконкретно - не са посочени условия по прилагането на лихвения процент (дали е фиксиран или не за целия срок на договора /нарушение по чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК/, погасителният план към договора не отговаря на изискванията по чл. 11 ал.1 т.11 от ЗПК, защото компонентите на погасителната вноска не са посочени по пера. Твърди се и на нарушение по чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК досежно посочения в договора ГПР, тъй като не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя. Поддържа се, че ГПР противоречи на чл. 19 ал.4 от ЗПК, тъй като в същия би следвало да се включи и сумата за гарант/поръчител, с което размерът му би надвишава в пъти допустимия лимит от 50%. Изключването на сумата за гарант от ГПР според ищеца води до заобикаляне на закона – самостоятелно основание за недействителност на договора. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме договора за действителен, моли да прогласи нищожност на клаузата по чл. 5 от същия като противоречаща на морала, неравноправна и сключена във вреда на потребителя.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявените искове с твърдения, че страните са валидно обвързани от договора за кредит, чиито разпоредби в атакуваната част са изцяло съобразени с императивите по ЗПК и не е налице твърдяната недействителност.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните са в облигационни отношения по сключен договор за потребителски кредит № 1147211/11.04.2022г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 5400 лева, който същата е следвало да върне на 18 месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, при лихвен процент по кредита 35 %. Общият разход по кредита е посочен в чл.4 от договора в абсолютен размер – 1890 лева и се свежда до възнаградителната лихва в размер на 35%. По отношение на методиката за изчисляване на ГПР чл.4 от договора препраща към чл.8.4. от Общите 3 условия, в който подробно са разяснени допусканията, при които е изчислен ГПР. Погасителният план към договора за кредит съдържа размер и падеж на всяка погасителна вноска, ведно с разбивка по компоненти за главница и лихви. Сумата по поръчителството не е посочена като част от месечната вноска.

Съобразно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от гарант, одобрен от кредитора. В клаузата е обективирано изявление на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

В изпълнение на посоченото изискване ищцата е сключила договор за гаранция (поръчителство) от 12.04.2022г. с Фератум Банк, което дружество е поело задължение да отговаря солидарно с нея за погасяване на задълженията по договора за кредит в размер до 6000 лева срещу възнаграждение в размер на 5346 лева, платима съгласно погасителен план на 18 месечни вноски с дата на първо плащане 11.05.2022г. по изрично посочена банкова сметка.

Според съдебно-техническата експертиза, приета в производството пред първоинстанционния съд, процесът по подписване на договора от разстояние е реализиран чрез извършени последователни стъпки от потребителя в сайта на ответното дружество www.ferratum.bg. След избиране на бутона „кандидатствай“ са посочени желаните сума и срок, три имена, имейл и телефон за контакт, ЕГН. След потвърждение с бутон „продължи“ са отваря страница, в която се въвеждат други лични данни като номер на лична карта и адрес, включително настоящ, данни за заплата и сфера на трудова заетост, цел на заема и други, след което се потвърждава информацията с бутон „кандидатствай“. На предоставения от потребителя имейл се изпраща преддоговорна информация с размера и падежите на вноските, на мобилния телефон се изпраща СМС с парола за достъп до персонален профил и линк към инструкции за идентификация. В конкретика експертът е установил, че на 11.04.2022 г. в 13.10 часа заявителят е потвърдил заявката от телефонния номер чрез изпращане на СМС със съответно дължимото съдържание.

Експертизата е констатирала, че при заявката за кредит трябва да се посочи 4 гарант, която стъпка не може да бъде избегната. Опциите са за избор на гарант, посочен от кредитната институция или посочване на лице от потребителя. Освен това на 3 етапа от кандидатстване за кредит, приложението изисква потвърждение, че кандидатът се е запознал в ОУ и със съответната преддоговорна информация.

От заключението на допуснатата в първата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че съгласно т.4 от договора общият разход по кредита е в размер на 1 890.00 лв., като това отговаря на сумата на възнаградителната лихва. В т.8.4 от Общите условия и част 3 от преддоговорната информация е описано, че общият разход по кредита /ГПР/ изразява всички настоящи или бъдещи разходи /лихви и други преки и косвени разходи, комисионни и такси/ и се изчислява при следните допускания: - Договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и Кредиторът и Кредитополучателят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по Договора; - Лихвеният процент и другите разходи са неизменни/фиксирани/ спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло. Ищецът е заплатил първите три вноски по погасителния план към Договор за гаранция и остатъкът за плащане е в размер на 4 002.34 лв., т.е. сумата по гаранцията не е изплатена към „Фератум Банк“.

Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в 5 хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

По предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за несъответствие между уговорения и действителния ГПР, за противоречие на погасителния план и клаузите за възнаградителна лихва и ГПР с императивните законови изисквания, за заобикаляне на законоустановеният лимит на ГПР, за несъответствие на чл.5 от договора с принципите на морала и потребителската закрила. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора.

Анализирано съдържанието на договора за кредит, обуславя извода, че не са налице визираните в исковата молба основания за неговата нищожност.

Условията за прилагане на лихвения процент са индивидуално уговорени и пределно ясни. Постигнато е съгласие за фиксиран лихвен процент, без възможност за едностранното му изменение и без съдържаща се в него променлива компонента. В част 3, т.2 от преддоговорната информация изрично е посочено, че лихвеният процент остава непроменен за срока на договора. В ОУ към договора в т.2 Дефиниции, Лихва и чл. 8.2. е посочено също, че възнаградителната лихва не търпи промяна за срока на договора.

Следователно договорът съдържа елементите по чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК, защото лихвеният процент е конкретно посочен, същият не е променен за срока на договора и съгласно преддоговорната информация и ОУ остава такъв. В погасителния план изрично е посочен броят и размерът на разсрочените вноски за договорна лихва. Общият размер на лихвата за целия срок на договора е посочен като абсолютна величина в лева, което изключва каквато и да било неяснота относно подлежащата на връщане сума.