Определение № 488 от 03.07.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Габрово, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500287 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „ЕОС матрикс" ЕООД срещу Разпореждане №179/31.05.2024г. по ч.гр.д. №135/2024г. на Районен съд – Трявна, с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В жалбата се твърди, че разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК задължавала заповедния съд да извърши служебно проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В конкретния казус заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основавало на сключен договор за стоков кредит, по който длъжникътфизическо лице има качеството на потребител и процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита. Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД имала функцията да оповести на длъжника на кого да изпълнява. Доколкото уведомление до длъжника е изпратено и е наведено като твърдение в обстоятелствената част на заявлението, същото било редовно от външна страна за целите на чл.410 от ГПК. осъществяването на хипотезата по чл.99, ал.З от ЗЗД оставало извън обхвата на нормата на чл.410, ал.3 ГПК Подаденото заявление съответствало на утвърдения съгласно Наредба №6/20.02.2008г. образец. Същото отговаряло на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК. В строго формалното заповедно производство по чл.410 от ГПК, това било достатъчно основание за съда да издаде исканата заповед за изпълнение. Преценката на съда относно основателността на искането била ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението - доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

Жалбоподателят изразява несъгласие с твърдението за невъзможност на съда да установи валидността на „възникнало основание за претендирано вземане". Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение бил приложен в цялост Договор за стоков кредит №**********/21.11.2021г.. Електронният подпис eVrotrust бил средство, чрез което се подписват и потвърждават документи в електронна форма. С подписването на електронния документ на последна страница се идентифицира, валидизира и съдържащата информация в 1 документа и се защитава от последващи промени. КЕП имал същата правна стойност като ръчно положен подпис според Регулация 910/2014

Твърди се, че заповедният съд на този етап от производството не разполагал с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. С оглед целта на заповедното производство съда следвало да провери единствено ликвидността на вземането, а наличието на евентуален спор относно валидността на правопораждащия факт следвало да бъде разрешен по исков ред, тъй като изисква провеждане на двустранно състезателно производство, каквото, както вече беше отбелязано, заповедното не е. Жалбоподателят твърди и че при липса на някой от изброените несъответствия, съда следвало да остави без движение искането за издаване на заповед за изпълнение и в срок да даде указания за изпълнението им.

Моли да се отмени разпореждането и да върне делото на заповедния съд за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Габровският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС Трявна е образувано по Заявление подадено от „ЕОС матрикс" ЕООД срещу М. Г. М. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 212,41лв. – главница дължима по договор за стоков кредит №******/21.11.2021г., сумата от120лв. – такси, дължими съгласно чл.13 от Договора във вр. с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилагани по извършваните услуги на клиенти, сумата от 19,06лв. – договорна лихва за периода 21.04.2023г.-21.11.2023г., сумата от 30,49лв.-лихва за забава за периода 21.04.20123г.- до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. Претендирани са и 25лв.-ДТ и сумата от 240лв. адвокатско възнаграждение с ДДС

С обжалваното Разпореждане №179/31.05.2024г., постановено по ч.гр.д.№135/2024г. по описа на РС Трявна, заявлението е оставено без уважение. Заповедния съд приел, че приложения към искането договор за стоков кредит, както и останалите документи не съдържа подписи на страните. Единствено в договора за застраховка фигурирали разпечатки на данни от електронни подписи. Поради това от приложената документация не можело да се установи валидно възникнало основание за претендираното вземане. Отделно от това в приложения неподписан договор се съдържали клаузи, увреждащи правата на потребителя при цена на стоката от 499лв. и 15лв. на доставката, в задължението била включена еднократна застрахователна премия към свързано с банката дружество в размер на 90,66лв., с която значително били оскъпени разходите по кредита. Същевременно, въпреки наличието на такава застраховка, не били налице данни кредиторът да е проверил дали неизпълнението не се дължи на събитие, което се покрива от застрахователя, а насочил претенцията си единствено към потребителя. По делото не били представени никакви данни както за извършената цесия, така и за уведомяването на длъжника за нея, а съгласно чл.99 от ЗЗД, за да произведе действие прехвърлянето.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда намира, че жалбата е неоснователна.

В нито един от представените по делото документи не е посочено, че процесния договор за стоков кредит е сключен по реда на ЗПФУР. Дори напротив в приложеното копие от Договор за стоков кредит №*********/21.11.2021г. изрично е посочено, че същият е сключен в два еднообразно екземпляра – по един за всяка отстраните и един екземпляр за продавача на стоката.

От гореизложеното следва извода, че след като договора, от който черпи права заявителя не съдържа подписите на сключилите го лица, то такъв не е бил сключен и 2 съответно не е породил права, които да претендира заявителя, кореспондиращи със съответни задължения на лицето сочено за длъжник.

Поради липсата на възникнали права и задължения за страните сочени като такива по договора съдът намира, че не следва да се обсъждат останалите доводи в жалбата и в обжалваното разпореждане на заповедния съд.

Поради гореизложеното обжалваното Разпореждане №179/31.05.2024г. по ч.гр.д.

№135/2024г. на Районен съд – Трявна, като правилно следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се остави без уважение, като неоснователна

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №179/31.05.2024г. по ч.гр.д. №135/2024г. на Районен съд – Трявна

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3