Определение № 595 от 03.12.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 474/2024
- Вид
- Определение № 595
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 и ал. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 2 и ал. 3 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 595 гр. Бургас, 03.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500474 по описа за 2024 година Производството е по чл. 407, ал. 1 вр. чл. 250, ал. 3 ГПК.
Постъпила е жалба от адв. Р. Д. М., процесуален представител на Администрацията на Фонда за гарантиране на издръжката, с адрес: гр. Р., бул.
„Р.“ **, Р. Л. против разпореждане № 3711/04.11.2024 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1605/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлено искането за постановяване на допълнително разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на Фонда за гарантиране на издръжката против В. Б. на основание решение № 1-8/117332-2430 от 26.02.2024 г., постановено от Ръководния орган на Гаранционния фонд за издръжки и документ №19/4231F, определящ размера на просрочените вземания за сумата, представляващи възстановена издръжка, дължима от длъжника на заявителя Л. Р. в размер на 129 евро месечно, считано от 01.02.2024 г. до навършване на 21-годишна възраст на детето А. Р. /Б./, ако до навършване на тази възраст не е отпаднало основанието за изплащане на издръжката, както е обективирано в заявените искания по т. 3, т. 4, т. 5 /изречение второ, касаещо законова лихва в размер на 6% годишно/. Жалбата е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК - разпореждането е връчено на процесуалния представител на заявителя на 6.11.2024 г., а жалбата е входирана на 19.11.2024 г.; от лице, надлежно упълномощено по силата на Решение №24-208-17/24.09.2024 г. на НБПП; производството за заявителя е освободено от държавни такси. С оглед на горното съдът намира, че подадената жалба е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
По ч.гр.д. № 1605/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, във връзка с подадено заявление от Гаранционния фонд за издръжката на Р. Л. е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на Фонда против В. Б.
/V. B./, роден на **.**.**** г., гражданин на Л., личен номер *************, с адреси: гр. Б., ул. „А. Д.“ № ** и гр. П., ул. „Р.“ *, ет. *, ап. ** на основание решение № 1-8/117332- 2430 от 26.02.2024 год., постановено от Ръководния 1 орган на Гаранционния фонд за издръжки и документ № 1 9/4231F, определящ размера на просрочените плащания и посочващ датата 04.10.2024 год. като дата, на която е извършено изчислението, за сумата от 1000,67 евро за периода от 01.02.2024 год. до 30.09.2024 год.,изплатена от Гаранционен фонд за издръжки на Л. за издръжка на детето А. Р./Б./ вместо В. Б. С молба от 28.10.2024 г. заявителят е поискал допълване на постановеното разпореждане, като съдът се произнесе по т. 3, т. 4, т. 5 от заявлението, а именно да се издаде изпълнителен лист за сумата 129 евро месечно, считано от 26.02.204 г. и докато детето А. Р. /предишно име Б./ не навърши 21-годишна възраст, ако дотогава не е отпаднало основанието за изплащане на издръжката; да се задължи длъжникът да погаси дължимите суми за издръжката, които фондът е изплатил вместо него, ведно със законно начислената върху тях лихва от 6% годишно/. Съдът е отказал да допълни разпореждането по реда на чл. 250 ГПК, като е изложил мотиви, че анализът на представените със заявлението книжа - приложение I, приложение IV и документ №1-9/4231F сочи, че Фондът желае изпълнение на територията на Р. Б. на решение №1-8/1173322430 от 26.02.2024 г., в частта му, касаеща правото му да получи от В. Б. сумите, платени от Фонда за издръжка на А. Р. /Б./, вместо бащата и длъжник В. Б. Претендираните с молбата за допълване на разпореждането вземания са такива, на които Фондът не е носител и които не са възникнали в негова полза - вземания за бъдещ период - до навършване на 21-годишна възраст на детето, както и вземания, които не са включени в документа-№19/4231F, а именно законово начислена лихва върху изплатените от него суми за издръжка вместо длъжника.
Към постъпилото заявление от назначения по реда на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от ЗПП процесуален представител на Гаранционния фонд за издръжки на Л., е приложено решение №1-8/117332-2430 от 26.02.2024 г. на Ръководния орган на Гаранционния фонд за издръжки на Л., който е взел следните решения: да се изплати от 14.11.2023 г. до 30.11.2023 г. на заявителя Л. Р. вместо длъжника В. Б. издръжка за детето А. Р. в размер на 73,10 евро; да се изплати на същия заявител вместо длъжника сумата 29 евро за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г.; да се изплаща от 01.02.2024 г. на заявителя вместо длъжника В. Б. издръжка на детето А. Р. в размер на 129 евро, която е платима периодично, веднъж месечно и върху тази сума се начислява лихва в размер на 6% годишно върху неизплатения дълг. Освен решението на Ръководния орган на Фонда са представени Приложение I и приложение VI по чл. 56 и чл. 57 от Регламент /ЕО/ № 4/2009 г. Приложение I представлява извлечение от съдебно решение по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, неподлежащи на процедура за признаване и декларация за изпълняемост. Извлечението съдържа данни за решението на Администрацията на Фонда за гарантиране на издръжката в качеството й на публична институция по смисъла на чл. 64, пар. 1 от цитирания Регламент.
Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, като ищец в това приложение е посочена майката Л. Р., а като ответник бащата - В. Б. Лице, имащо право за получи издръжка е А. Р. /Б./. Посочени са също дължимите суми за издръжка, включително и 129 евро, считано от 01.02.2024 г., веднъж месечно. В т.5.2.1.6 е посочено, че се дължи 6% годишна лихва върху неизплатения дълг. Това са вземанията на правоимащото лице - майката на А.
Б. против задълженото лице - бащата В. Б., вкл. и дължимата лихва. В приложение VI, с което всъщност се сезира българския съд за изпълнение на решение по въпроси, свързани със задължения за издръжка, в т. 4, са изброени 2 приложените документи: копие от решението на Ръководния орган на Гаранционния фонд, извлечение от него - приложение I и документ, който определя размера на просрочените плащания и датата, на която е извършено изчислението. Съобразно цитирания документ 1-9/4231F, определеният и претендиран размер е 1000,67 евро. Този документ не съдържа данни за начислена законна лихва: нито размер, нито начален и краен момент на начисляване. Съобразно представеното решение на Фонда от 26.02.2024 г. т. 7 изрично е посочено, че длъжникът следва да погаси дължимите суми за издръжката, които Фондът е изплатил вместо него, ведно със начислена лихва/ такава не съдържа в документа/.Това означава, че Фондът може да претендира /което е сторено с приложение VI в конкретния случай/ суми, дължими за издръжка от страна на бащата, само, ако вече ги е изплатил вместо длъжника. Не може да се претендира заплащане от страна на длъжника и издаване на изпълнителен лист за суми , които предстои да се изплатят на заявителя /Л. Р./ вместо длъжника В. Б., които към момента на издаване на Приложение VI все още не са платени.Настоящата инстанция споделя тезата на окръжния съд, че с решението на Фонда се признава право на издръжка на А. Р. /Б./ от баща й В. Б. в определен размер, като безспорно правото на издръжка произтича от закона, цитиран в жалбата - чл. 179, част 1 от Гражданския кодекс на Л. Що се отнася до лихвата, тя е посочена в т.7 от решението на управителния орган на Фонда, но не е посочена в Приложение VI и документа към него. В т. 5.2.1.4 и т. 5.2.1.6 от Приложение I са посочени задълженията за издръжка и лихва за просрочени такива, но именно става въпрос за възстановяване на неплатени към датата на решението задължения за издръжка, а не бъдещи такива. Противно за логиката на закона е да се счита, че решението на Фонда включва задължение на длъжника В. Б. да заплаща с начална дата 01.02.2024 г. по 129 евро месечно на Фонда до навършване на 21-годишна възраст на А. Р. /Б./, при положение, че Фондът все още не е платил тези задължения вместо него. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 64, т. 4 от Регламент /ЕО/ №4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г., съобразно която публичната институция /какъвто е заявителят/, която иска изпълнение на решение, представя при поискване всички документи, които удостоверяват правата й по параграф 2 и изплащането на помощи на взискателя, т.е. се касае за вече изплатени суми.
По делото е постъпила молба от адв. М., с приложено към него становище от Администрацията на Фонда за гарантиране на издръжката - Л. от 29.11.2024 г., в което се съдържа искане да се издаде изпълнителен лист по отношение на В. Б. за събиране на дълга за издръжка и месечно плащане вместо длъжника Б. размер на средствата за издръжка, които за 2024 г. е 129 евро, а от 1.01.2025 г. ще бъде 150 евро, както и законните 6% годишно върху основната сума. В изложението е посочено, че с решение № 1-8/117332-2430 от 26.02.2024 г. администрацията на фонда не е наложила на В. Б. задължение да предоставя месечна издръжка 129 евро на настойника Л. Р. за храна на пълнолетната А. Р., въпреки че тя заяви, че В. Б. не предоставя издръжка или не я предоставя изцяло, във връзка с това има основание за изплащане на издръжка от фонда. Същевременно с горепосоченото решение се налага задължение за връщане на средствата, изплатени от фонда, в противен случай задължението за издръжка ще бъде прехвърлено за принудително изпълнение.
Също така се сочи, че единствен кредитор по делото с референтен номер 19/4231F е администрацията на фонда в размер на платената вместо него издръжка. Администрацията на фонда информира съда, че в конкретния 3 случай не са начислени законовите лихви годишно върху основната сума.
Всичко това потвърждава изводът на съда, че изпълнителен лист следва да се издаде само за платените вече суми вместо длъжника, без да се начислява законната 6% годишна лихва.
С оглед на гореизложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а атакуваното разпореждане за правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от адв. Р. Д. М., процесуален представител на Администрацията на Фонда за гарантиране на издръжката, с адрес: гр. Р., бул. „Р.“ **, Р. Л. против разпореждане № 3711/04.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1605/2024 г. на Окръжен съд - Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4