Решение № 222 от 20.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Бургас , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100500404 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ВЛ. СТ. ДЮЛГ., ЕГН **********, чрез адв.

Ивайло Найденов, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Морска“ № 4, ет.1, против Решение № 8 от 08.01.2021г. по гр.д.№ 4913/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С последното ВЛ. СТ. ДЮЛГ. е осъден да заплати на “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД, с ЕИК 204655172, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „К. Фотинов“ № 19, сумата от 870 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 11.11.2019 г., ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 142,15 лв. – разноски по делото.

С решението е отхвърлен иска на “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 2900 лв., представляващи неустойка по чл. 5 от договора за посредничество от 11.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

“ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД е осъдено да заплати на В.Д. сумата от 384,62 лв., представляващи направените по делото разноски.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение в частта, с която са уважени предявените претенции и претендира отмяната му в тази част, с постановяване на въззивно решение, с което исковете за възнаграждение за договор за посредничество и за 1 обезщетение за забавено плащане да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Твърди се, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Поддържа, че в процесния договор липсва подпис на въззивника, тъй като мястото за подписа на възложителя е празно. Изразява несъгласие с извода на съда, че претенцията е основателна, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за изпълнение задължението на ищеца да осъществи контакт между продавача и купувача, т.е. не е налице посредничество. Твърди, че от показанията на свидетеля Д.Г. се установява, че именно той е свързал страните по процесния договор за продажба на недвижим имот, които до този момент не са се познавали. Съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Г., защото същите не доказват изпълнение от страна на ищеца по договора.

Заявява, че процесният договор за посредничество попада в приложното поле на чл.49-51 от ТЗ и търговският посредник има право на възнаграждение само ако е свързал страните по сделката, цитира относима съдебна практика. Твърди, че предмет на договора не е извършването на определена работа, а постигането на определен резултат, а именносвързване на страните за сключване на сделка, което е посочено и в разпоредбата на чл.1 от процесния договор. Достатъчно е като резултат от посредничеството да се е стигнало до сключване на сделка, и в тази връзка изразява несъгласие с извода на съда, че осъщественият оглед, за който съответно не е съставен протокол, установява осъществяване на посредничество.

Посочва, че изхождайки от чл.20 ЗЗД и тълкуването на договорните клаузи, задълженията на посредника да извършва огледи, да извършва проверка за тежести, да извършва консултации, са само част от изпълнението по договора, но не и пълно изпълнение, до което се стига след сключване на сделка в резултат на посредничеството на изпълнителя. Правото на възнаграждение по договора не произтича само от частичното изпълнение по него, изразяващо се оглед на имота, за да бъде обоснован извода, че възложителят трябва да плати възнаграждение за пълно изпълнение, така както претендира ищцовото дружество.

Въззивникът сочи, че дори и да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си за посредничество и е свързал страните по последвалия договор за покупко-продажба, то въпросната сделка не е осъществена през времетраенето на договора за посредничество, тъй като същият е прекратен преди покупката на имота. С прекратяването на договора, страните не си дължали взаимни престации по него.

В допълнение посочва, че представеният договор съдържа неравноправни клаузи, което го прави нищожен, а районният съд изобщо не е обсъдил възраженията в тази насока.

Договорът не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неравновесие в правата и задълженията на изпълнителя и възложителя, тъй като въззивникът не е имал възможността предварително да се запознае с клаузите по договора, да прецени последиците от неговото сключване с оглед качеството му на потребител, както и го задължава при неизпълнение да заплати необоснован висок размер на неустойка, дори без да е получил услуга от търговеца и то след прекратяване на договора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

2

Димка Тортоланова – процесуален представител на “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД, с ЕИК 204655172, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „К. Фотинов“ № 10, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Поп Георги“№ 5, ет.2, С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемото дружество счита, че правилно, на основание събраните доказателства, преценени в съвкупност и в цялост, съдът е уважил исковите претенции. Действително в графата „възложител“ липсвал подпис, но такъв бил изпълнен срещу сумата от 2500 лв. в текста на договора, и този подпис не бил оспорен. Макар и да не е подписан на обозначеното за това място, наличието на подпис срещу цената и описанието на имота е доказателство за сключването на договора. Представеното по делото уведомление от ответника до ищеца, с което е направено изявление за прекратяване на договора за посредничество също е доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните.

Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По допустимостта:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема следно.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от “Пропърти блек сий” ЕООД гр.Бургас против В.С. Д. от гр.Бургас, с която са предявени следните искове:

1/ за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 870 лв., представляващи неплатено възнаграждение по договор за посредничество от 11.11.2019г., както и неустойка в размер на 2900 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на делото. Претендират се разноски.

Ищцовото дружество твърди, че на 11.11.2019г. между страните бил сключен писмен договор за посредничество, съгласно който ответникът възложил организацията на огледи и посредничеството при закупуване на недвижим имот срещу възнаграждение съгласно т.3.3 от договора- 3% от окончателно договорената продажна цена. Възнаграждението се дължало и в случай, че възложителят, негов близък или друго свързано с него лице по смисъла на ТЗ закупи недвижим имот, предложен от изпълнителя или сключи друг вид договор, който му дава право да ползва имота, в резултат на което придобие правото на собственост или друго вещно право върху имота. В чл.3.1 от договора ответникът декларирал, че не е получил оферта от друг източник за представения му за оглед имот.

Към момента на подписването на договора бил организиран и извършен оглед, понеже ищцовото дружество имало търговски обект, който отговарял на изискванията на ответника- магазин в гр. Бургас, ул. “Хан Аспарух“ 055, с площ в договора 19 кв.м.

Ответникът извършил оглед на имота и оставил у управителя на ищцовото дружество 3 впечатление за проявен интерес. След огледа ищцовата страна не била търсена за повече информация или за извършване на сделка. На 11.02.2020г., управителят на ищцовото дружество получил уведомление от ответника, че прекратява подписания договор за посредничество от 11.11.2019г. На 13.03.2020г., след извършвани справки в търговския имотния регистър, било констатирано, че ответникът е сключил договор за продажба на процесния имот. Сочи, че исковата сума, представляваща възнаграждение за осъщественото посредничество е изчислена съобразно обявената в нотариалния акт продажна цена- 3% от 29000 лв. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът е представил своевременно отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че процесния договор не е подписан от него. Уточнява, по повод указанията на съда /молба на л.35 от делото на БРС/, че не оспорва авторството, а оспорва договора като неотносим към делото, защото не е подписан от ответника. Не било ясно дали имота, описан в договора е идентичен с този, предмет на нотариалния акт /не бил конкретизиран етажа, кадастралния идентификатор, продажната ценя се разминавала с тази, фигурираща в нотариалния акт/. Признава, че между страните имало устна уговорка, която обаче не отговаряла на съдържанието на представения по делото договор. Ответникът потърсил съдействие от управителя на ищцовото дружество, който заявил, че би могъл да му помогне, но не предприел каквито и да било действия в тази връзка. Ищецът не изпълнил нито едно от задълженията си по договора, поради което за ответникът не възниквало задължение да заплати комисионна. За 3 месеца не били организирани, насрочени и проведени огледи на имоти, не било проведено проучване на пазара, сравнение за цените, проверка на тежести. Не бил осъществен контакт с потенциални продавачи, нито между продавача и купувача, т.е. не било извършено твърдяното посредничество. Сочи, че се е свързал с продавача чрез трето лице, техен общ познат, като преговорите били директни и без абсолютно никакъв принос от страна на ищцовото дружество. Предвид бездействието на ищеца, ответникът прекратил едностранно договора, а продажбата на процесния имот била осъществена след прекратяването на договора за посредничество. Изтъква, че след прекратяването на договора страните не си дължат каквито и да било престации. На следващо място, при условията на алтернативност твърди, че договора за посредничество съдържа неравноправни клаузи, поради което е нищожен. Нарушено било правото на ответника да получи информация за предоставената услуга и нейната стойност, която представлява дължимото възнаграждение и начина на определянето му, правото му на защита срещу риск от услуга, която може да застраши имуществото му, както и правото на защита на икономическите му интереси при ползване на услуга при нелоялна търговска практика и неравнопоставени договорни условия. Договорът не отговарял на изискването за добросъвестност и водил да значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като му налагал приемането на клаузи, с които той нямал възможност да се запознае предварително, не му позволявал да прецени икономическите последици от сключването ме, като го задължавал и при неизпълнение на негови задължения да заплаща необосновано висока неустойка, включително без да е получил услуга от търговеца. Затова договорът бил нищожен на основание чл.146, ал.1 вр. с ал.2 4

ЗПП и вр. чл.289 ТЗ. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

За да уважи предявения иск за възнаграждение по договора за посредничество, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено между страните сключването на процесния договор, който бил подписан от ответника, макар и не на посоченото в договора място за възложителя, а срещу сумата от 25000 евро в текста на документа, като е отчетено, че ответникът не оспорва авторството на този подпис. Приел е също, с оглед разпоредбата на чл.3.1 от договор за посредничество, че подписът удостоверява, че имотът е бил предоставен на ответника за оглед. Констатирал е, че на 11.02.2020г. възложителят оттеглил поръчката и било направено изявление за прекратяване на договора за посредничество. Това изявление е ценено от съда като извънсъдебно признание на факта, че страните са били обвързани от договора за посредничество. Преценил е, че показанията на разпитаните свидетели, водени от страните, касаят различни факти, поради което ги е счел за безпротиворечиви, поради което ги е кредитирал- тези на св.Г. установявали осъщественото от ищеца посредничество, което установявало, че последният е изправна страна по договора, а установеното от показанията на св.ГГ., че той е запознал продавача и купувача, не изключват нито предния извод, нито отговорността на възложителя по договора за поръчка.