Решение № 433 от 15.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Бургас, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100500615 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивната жалба на Община Бургас, ЕИК 000056814 против Решение №2709 от 02.12.2025 г. , постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.№1248 по описа на РС – Бургас за 2025 г. Решението се оспорва като неправилно , незаконосъобразно и необосновано, моли се да бъде отменено. Жалбоподателят заявява , че категорично е отказал да ползва В и К услуги за процесния период по партида с абонатен номер 945889 , водена на трето лице – К. С. Й.. Налице е изричен отказ от тях от страна на общината.

Инкасаторът е начислявал служебно по 5 куб. м вода на месец за едно лице. Ответникът е поискал изрично спиране на водоподаването на въпросната партида. Ищецът не е изпълнил законоустановеното си задължение да преустанови водоподаването на ползватели , с които няма облигационни отношения и които не заплащат задълженията си за ползвана вода „без водомер“. В страната е налице законово регламентирана възможност – Наредба №4 от 14.09.2004 г. и от ОУ на ВиК – Бургас – че операторът има право да прекъсне водоподаването ако потребителят не заплати дължимите суми в определените срокове – 30 дни след датата на фактуриране. Този отказ води до неблагоприятни последици за Община Бургас. Налице е незаконно присъединяване към В и К мрежата , няма договор нито с потребителя , нито със собственика на имота – на основание чл.38 т.5 от ОУ и чл.39 т.8 във вр. С чл.49 от ОУ е следвало прекъсване на водоподаването. Отчитането е извършвано без осигуряване на достъп , инкасаторът не е влизал в процесния имот , не знае ползва ли се вода , колко лица ползват такава „без водомер“. Сочи се , че за процесната партида №945889 на името на К. Й. е направено искане за закриване на партидата и спиране на 1 водоподаването от директора на ОП „Общински имоти“ на 15.08.2023 г. В това искане е посочено че общината не ползва и не иска да ползва услуга по тази партида , на която не е и титуляр и изрично се иска закриване Въпреки това ищецът е продължил да доставя услугата. Съгласно чл.62 от Закона за потребителите без искане от страна на потребителя се забранява доставката на стоки , както и вода и т.н. Про извършена такава доставка потребителят не дължи заплащане на стоката , която му е доставена – в т.ч. и на вода.

Съгласно §1 от ДР на ЗЗП при противоречие на законови разпоредби се прилага тази която осигурява по-висока степен на защита на потребителите. Въпреки изричния отказ от страна на общината да се доставя вода по въпросната партида , ищецът е продължил да предоставя услугата , да начислява суми. Въззивната община сочи , че не се намира в облигационна връзка с „В и К“ по повод този имот и въз основа на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП плащане на така извършените доставки не се дължи. Прави се възражение и за изтекла давност – фактура от 25.11.2021 за периода от 28.09.2021 до 25.10.2021 , фактура от 22.12.2021 – за периода от 26.10.2021 до 25.11.2021 г. и фактурата от 25.01.2022 за периода от 26.11.2021 до 27.12.2021. Общината не би следвало да носи отговорност за извършвана услуга в полза на трето лице по повод открита партида на това трето лице „без документи“. Няма никакви доказателства , че Община Бургас е била ползвател на услугата и е била потребител на услугата на В и К , няма дори служебно открита партида от оператора по чл.60 от ОУ за предоставяне на услуги от В и К . Въпреки направеното искане по чл.192 от ГПК по делото не са представени никакви документи , установяващи наличие на облигационно правоотношение на общината – че същата е била потребител по партида №945889. Излага се становището , че ищецът незаконосъобразно е отчитал и остойностявал цената на услугата по партида №945889. За процесния период между страните по делото няма облигационно правоотношение , няма никакъв договор. Откриването на партида се извършва на основание чл.59 от ОУ въз основа на писмено заявление , придружено от скица на имота , документ за собственост , платена такса за проучване и откриване на партида.

Такива действия от страна на Община Бургас не са извършвани Съгласно реда и условията за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителната и канализационна системи и приемането на ОУ от потребителите става със сключването на писмен договор – чл.8 ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2024 г. Такъв договор между В и К и Община Бургас няма , следователно липсва и облигационно правоотношение , въз основа на което да се търсят задължения за заплащане Цитира се практика на районен и окръжен съд – Бургас , по която са постановени съдебни решения в полза на община Бургас по идентични случаи.

Съобразно оспорваното решение на РС следва че В и К може да открива партиди на трети лица без документи , без договори без съгласието на ответника а след това да търси плащане от общината за незаконосъобразно предоставените и неправомерно отчитани услуги. В случая е игнорирано обстоятелството , че по делото не се доказва валидна облигационноправна връзка между ищеца и ответника за процесния период при направен изричен отказ на общината да ползва услугата по процесната партида. Моли се за отмяна на обжалваното решение на РС като незаконосъобразно и неправилно. Претендира се присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представител на 2 страната не се явява пред съда в проведеното съдебно заседание.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД , ЕИК 812115210 – Бургас. Същата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемия правилно районния съд е приел , че общината в качеството си на собственик на имота се явява страна в облигационната връъзка с доставчика на В и К услуги. Същевременно не се установява ответната община да е учредила право на строеж в полза на трето лице , въз основа на което да се приеме , че извършеното в имота строителство е за сметка на трето лице. По делото е установено , че за поземления имот, който е водоснабден има съставен акт за частна общинска собственост от община Бургас на основание §42 от ЗИД на ЗОС и чл.156 ал.3 от ППЗДС. Изрично в акта е посочено , че няма предоставени права върху имота , че няма разпореждания с него или части от него. Не са представени и доказателства за това на какво основание е построена сградата в имота. Следователно на основание чл.92 от ЗС собственикът на терена става и собственик на сградата. Сочи се , че в тежест на община Бургас е доказването , че всъщност построената в имота сграда е собственост на трето лице. Цитира се практика на Окръжен съд – Бургас. Според въззиваемия ответната община попада в определението „потребител на В и К“ услуги на основание §1 ал.1 т.2 б „а“ и „б“ от ДР на ЗРВКУ както и на чл.3 от Наредбата. Няма по делото данни за друг носител на вещни права в процесния имот, на който се води партидата. Поради това претенцията правилно е насочена срещу Община Бургас. Сочи се , че очевидно в случая се касае за държане на имота от трето лице , което макар и да е ползвано като основание за разкриване на партидата на името на държателя според трайната практика на съдилищата не съставлява основание за търсене на отговорност за стойността на услугата от това трето лице. В случая на обследване подлежи възникването на правоотношението между страните и въпроса съставлява ли откриването на партида на името на определено лице елемент от фактическия състав за прекратяване на правната връзка със собственика на имота. Според страната неплащането от страна на държателя задължава собственика , независимо на чие име е партидата. В процесния случай РС е приел , че е налице валидно правоотношение за доставка на В и К услуга за имота на ответника. При установяването на фактическата обстановка принадлежността на имота е безспорно установена. Това се установява както чрез СТЕ така и от показанията на разпитания по делото свидетел. Оспорват се твърденията на въззивника , че твърдяната фактическа обстановка останала неустановена. Експертизата не е оспорена и оборена по надлежния ред с повторна или допълнителна експертиза.

Неупражняването на тази възможност следва да се приеме като съгласие с експертното заключение. Оспорва се и твърдението на жалбоподателя , че показанията на свид. Кънчева били противоречиви – пред първоинстанционния съд не е било направено възражение в тази насока , каквото би следвало да бъде сторено своевременно. Следва да се има предвид и приложеното по делото извлечение от карнета ,в което се съдържат данни за начина на отчитане на имота и съответните показания на служебно начисляване. От тези данни се установява хронологичната последователност между показанията , както и законосъобразността на извършеното отчитане. Съобразно експертното заключение обема на потребената услуга и нейната цена са правилно установени. Моли се за потвърждаване 3 на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.Представител на страната не се явява на проведеното съдебно заседание.

Третото лице помагач К. С. Й. не е представила становище по въззивната жалба на община Бургас. Не се явява пред съда.

Не се правят нови доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция.

След преценка на доказателствата п оделото съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№1248 на РС – Бургас за 2025 г. е било образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД – Бургас против Община Бургас с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.410 от ГПК – за приемане за установено , че ответникът дължи сумата от 723.13 лв. – главница за потребени услуги и 119.79 лв. – обезщетение за забава за периода 25.12.2021 – 13.12.2024 г. , както и законната лихва за забава върху главницата начиная от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата , които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 23.12.2024 г. , издадена по частно гр.д.№8742/2024 г. на РС – Бургас. Сочи се в ИМ , че ответникът е собственик на поземлен имот , който е водоснабден и на който имот са доставяни услуги по осигуряване на питейна вода , а дължимата цена не е платена. За процесния период отчитането на измервателния уред – водомер е ставало по електронен път посредством използването на мобилно устройство , поради което абонатът не е поставял подписа си при засичанията. Към ИМ е представено извлечение , на което са отразени състоянията на водомера , както и съответния режим на работа на устройството. Издавани са фактури , за които е съществувало задължението в 30 – дневен срок да бъдат заплатени сумите по тях , което не е сторено и това е поставило ответника в забава съгласно чл.44 от ОУ. Това е наложило подаването на заявление по чл.410 от ГПК като против заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК.

В срока по чл.131 ответникът е депозирал ОИМ , с който е оспорил ИМ. Посочено е , че община Бургас не е страна по облигационното правоотношение на ищеца за доставяне на вода , липсва писмен договор. Титуляр на партидата е К. Й. , а не Общината. На общината не са връчвани фактури за заплащане на сумите по тях. Направено е искане за конституиране на К. Й. като трето лице – помагач. Предявени са обратни осъдителни искове за сумите по исковете на „В и К“ЕАД , които искове са приети за разглеждане по делото с определение от 15.04.2025 г.

Третото лице – К. Й. не е взело становище по предявените искове , не е ангажирало доказателства.

От фактическа страна се установява , че ищецът – „В и К“ЕАД е доставял услуги по водоснабдяване на поземлен имот с идентификатор *** в който съществуват няколко сгради с административен адрес – гр.***, кв. ***, ул.*** №** , за който адрес е разкрита партида на името на К. Й. – конституирана като трето лице по делото. По делото е безспорно установено , че имота е частна общинска собственост като липсват данни за учредено право на строеж или издадени строителни книжа за постройките в имота. По 4 делото е била приета техническа експертиза , съгласно заключението по която към поземления имот и сградите в него има водопроводно отклонение без водомерен възел и без измервателен уред. Жилищната сграда , която се води на К. Й. е водоснабдена , партидата е открита преди 2000 година но без други данни – липсват каквито и да са документи. Няма данни ответната община да е и скала предоставяне на В и К услуги за този имот. Служител при ищеца е бил разпитан като свидетел – посочено е , че на посочения адрес няма водомер , а се извършва служебно отчиане – по 5 куб.м вода за човек на месец.