Решение № 1737 от 08.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1737 гр. Русе, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520104359 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от Л. С. С.,ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „Г. С. Раковски“ 14, с която е предявен осъдителен иск срещу И. А. И., ЕГН **********, от гр. Русе, ************* с правно основание чл. 233 ал. 1 предл. първо от ЗЗД: Да бъде осъдена ответницата да опразни и предаде на ищеца държането върху наетия от нея имот, собствен на ищеца, представляващ Апартамент 19, в гр. Русе, ************, след прекратяване на Договора за наем, сключен между страните на 01.08.2019 г., изтекъл на 31.07.2020 г., както и удължението му до 31.07.2021 г., а от 01.08.2021 г., продължен за неопределен срок, който бил прекратен, поради неплащане на наемната цена с отправено предизвестие от страна на ищеца до ответницата считано от 15.05.2023 г. и покана да върне имота до 30.05.2023 г., но и до момента не е освободен.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: сключен между страните договор за наем, който е прекратен поради изтичане на срока на действието му и отправено писмено предизвестие от наемодателя, а наемателя не е върнал наетата вещ.

Препис от исковата молба е

1 връчен на ответницата и в законоустановения срок е подала отговор на исковата молба, с който счита иска за неоснователен и моли да се остави без уважение, тъй като след изтичане срока на договора за наем продължила да държи имота и да заплаща наемни суми по банковата сметка на ищеца, поради което договорът за наем се явявал безсрочен.

Като безспорно съдът отделя обстоятелството, че между страните е бил сключен Договор за наем, на 01.08.2019 г., продължен за неопределен срок, както и не се спори, че ищецът е собственик нанаетия имот.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и моли да се уважи иска, като се задължи ответницата да предаде държането на собствения му имот.

Сочи, че представените с отговора плащания са за стари задължения и договорът е прекратен с предизвестие, а не е безсрочен към настоящия момент.

В съдебно заседание ответницата се явява лично, като признава, че е получила нотариална покана, че се е забавила с плащанията, защото дъщеря й починала преди 3 години, като оставила тя да се грижи за двете й деца, но минали тежък период, едното учи в Строителен техникум, водила го на психолог, а другото е болно, не ходи и не говори, наложило се да го освидетелстват с ТЕЛК, за да я назначат като негов личен асистент, което се забавило много, а бащата има друго семейство, не се интересува от децата, но и не се е отказал от тях, за да й се предоставят на нея родителските права.

Моли за спогодба и отсрочка за излизането от апартамента, както и за доиздължаване на сумите за наем за 17 м.

Ищецът категорично отказа сключване на споразумаение в съдебно заседание.

Съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи изцяло.

От събраните по делото писмени доказателства: Договор за наем от 01.08.2019 г.; Покана-уведомление от 28.03.2023 г.; Обратна разписка към товарителница № 5300465623352 на Еконт; Нотариален акт № 011, том VIII, per.№ 8680, дело № 756/14.11.2013 г. на нотариус рег. № 414 при НК; вносни бележки от: 30.06.2023 г., 07.07.2023 г., 10.07.2023 г., 11.07.2023 г., 11.08.2023 г., 18.08.2023 г., 21.08.2023 год., 08.09.2023 г., вн. бележка от 23.10.2023 г. за 400 лв.; Извлечение от банкова сметка за периода от 01.08.2019 г. до 08.11.2023 г. на Банка ОББ, се установява, че между страните е налице 2 валидно съществуващо наемно правоотношение сключено с писмен договор за наем на 01.08.2019 г. между собственика Л. С. С. и ответницата И. А. И. за срок от една година, до 31.07.2020г., като е удължен на осн. чл. 5 ал. 2 от Договора с още една година до 31.07.2021 г. Считано от 01.08.2021 г. наемният договор е продължен за неопределен срок. Поради неплащане на наемната цена за 17 месеца договорът е прекратен считано от 15.05.2023 г., с предизвестие от 28.03.2023 г. получено от ответницата на 29.03.2023 г., като е уведомена, че следва да освободи наетата вещ. Поканата е получена лично от ответницата, за което не се спори по делото.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Договорът за наем, уреден в чл. 228 - 239 от ЗЗД, чийто обект може да бъде, както недвижим имот, така и движима вещ е двустранен, защото създава задължения и за двете страни, възмезден - срещу престацията на наемодателя наемателят дължи насрещна престация, консенсуален, тъй като страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие, неформален - няма законово изискване за форма за действителност, в която следва да бъде сключен, с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ, а наемателят да му плати определена цена - наем. За действителността му не е нужно да бъде извършен в писмена или нотариална форма, достатъчно е да е налице съгласие между страните, което може и да не бъде облечено в специална форма, както е в настоящият случай. Понеже с този договор не се прехвърлят вещни права върху наетата вещ, той има само облигационно действие, т. е. наемателят е само държател на наетата вещ, която той държи за своя праводател. Тъй като този договор не е сделка на разпореждане, а на управление, в качеството на наемодател може да се изяви и несобственик на вещта, например - ползвател или владелец. Характерна особеност на този договор е наемният срок, но той може да бъде сключен и без определен срок, но за не повече от десет години. В случая е сключен за 1 година, а след това удължен. Наемната цена е съществено условие на този договор - ако не е определена, тя трябва поне да е определяема. Обичайно с договора се уговаря и как се дължат вноските - преди, по време или след изтичане на договора, а ако това не е уговорено, дължи се след ползването.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства бе установено 3 наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало от договор за наем сключен на 01.08.2019 г. Доказано бе, че договорът е прекратен на 15.05.2023г., поради неплащане на 17 наемни вноски, за което е надлежно известена ответницата с покана от 28.03.2023 г. Безспорно се установи и правото на собственост върху процесния имот от ищеца.

При тази хипотеза, ответницата дължи връщане на наетия обект:

Апартамент 19, в гр. Русе, ************, поради което и на основание чл.

233, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде осъдена да предаде държането върху същия на ищеца - наемодател.

С оглед изложените съображения, съдът приема, че исковата претенция по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена, като основателна и доказана.

Относно исканата отсрочка за плащане на паричното задължениеза наем същото е неотносимо по делото, тъй като не се претендират наемните вноски в това производство. Относно исканата от ответницата отсрочка за освобождаване на жилището не се постигна съгласие от ищцовата страна.

Съдът има служебно начало при засягане правата на дете, като в случая се изнесоха данни за две деца в риск, които живеят с ответницата на адреса на имота, който следва да се освободи, намира, че следва да сезира компетентните органи за предприемане на мерки за закрила на двете деца, които остават без дом.

При този изход на делото, в тежест на ответницата са направените от ищеца разноски по делото, съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 139,20 лв. държавна такса.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, от гр. Русе, ************* ДА ВЪРНЕ, като предаде държането на Л. С. С., ЕГН ********** от гр. Русе, ул.

„Г. С. Раковски“ 14, върху следния обект: Апартамент 19, в гр. Русе, ************, на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. С., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 139,20 лв. държавна 4 такса.

ДА СЕ УВЕДОМИ на осн. чл. 15 ал. 6 от ЗЗДет. Директора на ДСП „Закрила на детето“ Русе, по повод изнесените данни по делото за две деца в риск, които седва да бъдат изведени от Апартамент 19, в гр. Русе, ************, заедно с ответницата И. А. И., ЕГН **********, тяхна баба по майчина линия, като остават без дом, и преценка за необходимостта от предприемане на мерки по ЗЗДет, като се връчи и препис от решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5