Решение № 404 от 21.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. С., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500829 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на П. Ц. Н. – длъжник по изпълнително дело № 20249250400163 по описа на ЧСИ Радост Чолакова с рег. № 925 в РКЧСИ, срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, чрез налагане на запор на вземането на П. Ц. Н. от „Л.И.“ АД като взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов с рег. № 846 в РКЧСИ, както и срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнителното дело.

Жалбоподателят твърди, че е взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, което е образувано по негова молба за принудително удовлетворяване на вземанията му от „Л.И.“ АД, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени и неимуществени вреди, присъдени с влязло в сила решение на Софийски окръжен съд по т.д. № 267/2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, считано от 25.06.2021 г. до окончателното плащане. Имуществото, срещу което е насочено изпълнението чрез налагане на запор, според жалбоподателя е несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 8 ГПК, тъй като съгласно чл. 381, ал. 1 КЗ не се допуска принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. По отношение на разноските по изпълнението, определени от ЧСИ, навежда твърдение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, твърди се също, 1 че неправилно са изчислени таксите на съдебния изпълнител. Направено е и искане за спиране на изпълнението.

Ответникът по жалбата – взискателят Р. М., е депозирал писмено възражение, в което оспорва жалбата и излага доводи за нейната недопустимост поради подаването й след изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и неоснователност поради това, че част от вземането на П. Ц. Н. представлява вземане за мораторна лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД, което не представлява вземане за застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 381, ал. 1 КЗ, т. е. не се ползва от закрилата по чл. 444, т. 8 ГПК, при което в случая се касае за частична секвестируемост, съответно наложеният запор е законосъобразен в съответствие с цитирана задължителна съдебна практика /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, т. 1/.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата.

Софийски окръжен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа правна страна:

Изпълнително дело № 20249250400168 по описа на ЧСИ Радост Чолакова е образувано по молба на взискателя Р. И. М. въз основа на изпълнителен лист № 388 от 22.04.2024 г., издаден от Районен съд – Б. по ч. гр. д. № 715/2024 г., с който П. Ц. Н. е осъден да плати на Р. И. М. сумата от 9 500 лв., представляваща парично вземане по запис на заповед от 18.12.2023 г., предявен за плащане на 12.03.2024 г., ведно със законната лихва върху горната сумата, считано от 16.04.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 190,00 лв., представляваща разноски по делото за платена държавна такса.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор на вземане на П. Ц. Н. от трето лице - „Л.И.“ АД, което представлява присъдено застрахователно обезщетение с решение на Софийски окръжен съд по т.д. № 267/2021 г. в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021 г. до окончателното плащане. В молбата е възложено от взискателя на ЧСИ да извърши на основание чл. 18 ЗЧСИ цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника.

ЧСИ с постановление от 29.04.2024 г. е образувал изпълнително дело срещу длъжника П. Ц. Н. въз основа на депозираната молба. С оглед посочения от взискателя изпълнителен способ е наложил запор на посоченото вземане от „Л.И.“ АД със запорно съобщение от същата дата. Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, запорното съобщение е получено от третото лице „Л.И.“ АД на 02.05.2024 г.

С възражение с вх. № 3746/02.05.2024 г., постъпило от третото лице „Л.И.“ АД, не е признато /на основание чл. 508 ГПК/ вземането на П. Ц. Н., тъй като същото е предмет на висящо /към момента на депозиране на възражението/ производство по т. д. № 267/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, по което не е налице влязъл в сила съдебен акт.

Във връзка с депозирана на 16.05.2024 г. молба от взискателя, в която е 2 изложено, че решението по т. д. № 267/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е влязло в сила, от ЧСИ отново е наложен запор на вземането на П. Ц. Н. от третото лице „Л.И.“ АД, като е изготвено запорно съобщение с изх. № 2609/17.05.2024 година, връчено на третото лице на 20.05.2024 г.

На 13.08.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило ново възражение (наречено „отговор“) с вх. № 06831 от третото лице „Л.И.“ АД, с което отново не признава вземането на П. Ц. Н., върху което е наложен запорът, като се сочи, че по отношение на същото има претенции от П. Ц. Н.. Във възражението е посочено също, че въз основа на влязлото в сила решение по т. д. № 267/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е издаден изпълнителен лист и по молба на П. Ц. Н. е образувано изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов за принудително удовлетворяване на присъдените суми.

На 16.08.2024 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се наложи запор върху вземанията на П. Ц. Н. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов. Изготвено е запорно съобщение, връчено на ЧСИ Орлин Мендов на 19.08.2024г.

По изпълнителното дело е постъпило възражение от този съдебен изпълнител, в смисъл, че запорът е наложен върху несеквестируемо имущество. Към възражението е приложено копие от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано това изпълнително дело, от който се установява, че същият е издаден на 15.07.2024 г. на основание влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 267/2021 г. по описа на СОС, с което „Л.И.“ АД е осъдено да плати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ на П. Ц. Н. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. Н. Т. – баща на П. Ц. Н., настъпила на 27.04.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. до окончателно й заплащане, както и сумата от 291,88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. до окончателно плащане.

Отделно от горното, по изп. д. № 20249250400163 ЧСИ Чолакова е изготвила и покана за доброволно изпълнение, която, заедно с копие от изпълнителния лист, от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и от постановлението от 25.04.2024 г., е била изпратена на длъжника Н.. Видно от документите, намиращи се на л. 41-43 от изпълнителното дело, адресът е бил посетен на 05.06.2024г., 23.06.2024 г. и на 01.07.2024 г., но не е било осъществено връчване на книжата, поради което са били залепени уведомления за получаването им в двуседмичен срок в кантората на съдебния изпълнител. Така, на 16.07.2024г. ЧСИ Чолакова е съставила протокол, с който е приела, че поканата за добрововолно изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

1. По допустимостта

3

Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване.

От друга страна, обаче, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а, съгласно т. 1 от цитираното тълкувателно решение, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника именно с налагането на запор или възбрана върху този обект.

Следователно, частта от жалбата, с която се обжалва насочването на изпълнението срещу несеквестируемо (според жалбоподателя) имущество чрез налагане на запор, е процесуално допустима.

Жалбата е допустима и в частта, с която се обжалват определените в изпълнителното производство разноски, тъй като е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК.

Освен това, допустимостта на жалбата се обуславя от подаването й в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да достигне до този извод, съдът взе предвид факта, че посоченият в молбата за образуване на изпълнителното дело адрес на длъжника е в гр. Б., ж.к. „С.“, бл.

13, вх. В, ет. 2, ап. 4. На този адрес съдебният изпълнител е изпратил поканата за доброволно изпълнение заедно с копията от изпълнителния лист, от заповедта за изпълнение на парично задължение и от постановлението от 29.04.2024 г. Видно от удостоверително изявление на връчителя, адресатът не е бил открит на 05.06.2024г., 23.06.2024 г. и на 01.07.2024г. Поради това на последната дата е било залепено уведомление на входната врата на апартамента с отбелязване, че няма пощенска кутия. С уведомлението адресатът се приканва да получи подлежащите на връчване книжа в двуседмичен срок в кантората на съдебния изпълнител. На 16.07.2024 г. е съставен протокол за удостоверяване, че никой не се е явил в отговор на залепеното уведомление в посочения в него двуседмичен срок. При тези данни, съдебният изпълнител е приел, че книжата са редовно връчени по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е и възражението на взискателя в подадените от него възражения срещу жалбата, въз основа на което счита същата за просрочена, тъй като е подадена на 04.09.2024 година.

Настоящият съдебен състав не споделя този извод поради следните съображения. Съгласно актуалната редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК, „когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от 4 управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“.

В случая длъжникът, (т.е. ответник по смисъла на чл. 47 ГПК), е търсен в продължение на по- малко от един месец, тъй като посещенията на адреса са осъществени в периода от 05.06.2024 г. до 01.07.2024г. Същевременно, не е налице изключението от горното правило, тъй като връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, не е направена справка от връчителя чрез управителя на етажната собственост или по друг начин, че лицето не живее на този адрес (в този смисъл - Решение № 20 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5077/2021 г., II г. о. и Решение № 2 от 15.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4544/2021 г., I г. о.). Следователно, поканата за доброволно изпълнение не е била редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Няма данни и за негово уведомяване по друг начин. Това означава, че срокът по чл. 436, ал. 1 ГПК за обжалване на действията на съдебния изпълнител е спазен, доколкото не е започнал да тече преди датата, сочена от жалбоподателя - 21.08.2024 г., а жалбата е подадена точно две седмици след нея – на 04.09.2024 г.