Решение № 45 от 10.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206046 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 5603736, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на С. П. П. е наложена глоба в размер на 650,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят действащ чрез адв. П. сочи конкретни пороци на ЕФ като цитира и представя практика. Моли за неговата отмяна. Претендира разноски .

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че въпреки предоставената на въззиваемата страна възможност, включително и към датата на съдебното заседание същата не е представила изисканата с разпореждането за насрочване разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната 1 практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията в тази насока са следните:

Процесният електронен фиш е издаден за това, че на път III – 642, км. 6, посока на движение от с. Михилци към гр. Хисаря, при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч с пътен знак В26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил с рег. № *** се движел с установена наказуема скорост - 109 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 59 км/ч.

Собственик на когото жалбоподателката С. П. П.. е регистриран автомобилът е именно

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, като възраженията на жалбоподателката в обратна насока са изцяло несподелими от настоящия съдебен състав. Така приетата фактическа обстановка се потвърждава от:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил - 112 км/ч.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 %., въпреки че в ЕФ е посочено че е отчетен толеранс от минус 3 км/ ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .

В този смисъл законосъобразни са математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 112 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,36 км/час. След приспадане на толеранса се получава 108,64 км/час. При преглед на 2 предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/ час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Поради изложеното получената скорост правилно е закръглена към най-близкото цяло число - 109 км/час., като именно тази скорост е била отразена в ЕФ.

Действително, по-благоприятният за дееца вариант е бил закръглянето да бъде към по-ниското цяло число - 108 км/час, а не към най-близкото такова - 109 км/час. Към кое точно число ще се извърши закръглянето в конкретния случай, обаче е изцяло ирелевантно за отговорността на нарушителя, доколкото наказуемото превишение отново би било над 50 км/час като приложимата санкционна норма /182, ал.2, т.6 ЗДвП/ и санкция /650 лева/ биха останали непроменени.

В този смисъл - Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при разминавания в приложение на законоустановения толеранс ЕФ може да се отмени само ако се достига до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182 ЗДвП.

Тези трайно установени в практиката на Административен съд-Пловдив положения изцяло съответстват и на задължителните разрешения, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г., с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, като според трайната съдебна практика евентуалното приемане на скорост на движение, която е по-ниска от вменената, представлява типичен пример на прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част, за което не е необходимо изменение на обвинението.

Така Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС, Решение №223/11.02.2020 по дело №1013/2019 на ВКС, Решение № 563/06 февруари 2014 г., наказателно дело № 2188/2013 на ВКС, Решение № 232 от 16.06.2015 г. по н. д. № 549 / 2015 г. на Върховен касационен съд.

- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия 3 случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. а. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. а. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. а. н. д.

№ 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.

189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратната хипотеза - отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай. Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, и др.

В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени доказателства жалбоподателката да се е възползвала от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на нея.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. от 06.05.2021 г.

С ТР № 1/2014 г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 КРБ). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018 г. ) следва да са налице следните условия: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

4 автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта - чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР № 1/2014 г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В настоящия случай, съдът намира, че са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол. Така:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR 1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за премината последваща проверка № 1-33-21/01.03.2021 г.

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията , когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена проверка № 1-33-21/01.03.2021 г., поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за 5 процесното АТСС, поради което и същото е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.