Решение № 131 от 29.05.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 71/2023
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 28.07.2023
- Състав
- Аделина Троева, Таня Живкова, Аделина Тушева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30 · Семеен кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.32,ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 15 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Монтана, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 113 от 26 .010.2022 г. , постановено по гр. дело № 1608 по описа за 2021 г. Районен съд- Лом е отхвърлил предявения с искова молба от Б. И. П.А срещу П.
М. П. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК за осъждане на П. М. П. да заплати на ищцата Б. И. П.а с ЕГН **********, сумата от 6540,00 лв. /шест хиляди петстотин и четиридесет/ лева, представляваща половината от получената продажна цена на недвижими имоти, закупени по време на брака и представляващи съпружеска имуществена общност, а именно: нива с площ от 2,700 дка, четвърта категория, представляваща имот № хххх находяща се в землището на с. З община ххххобл. М , местността “хххх, ЕКАТТЕ ххх, при граници/съседи на имота: имот №ххх имот №ххимот № хх имот №хх и нива с площ от 8,200 дка, четвърта категория, представляваща имот №хх находяща се в землището на с. З , общи на ххх, област М , ЕКАТТЕхххместн. ххх, при граници/съседи на имота: имот № ххх; имот №х, имот х№х имот х№ х, хкакто и сумата от 9 515,00 лв. /девет хиляди деветстотин и петнадесет/ лева, представляваща получената от ответника продажна цена на собствения на ищцата недвижим имот: нива с площ от 8.263 дка, находяща се в землището на с. Л , община хххх, област М
ЕКАТТЕ хххх, местността хххх», четвърта категория, представляваща имот № ххх, при съседи: имот № ххимот № х; иххмот №хх имот №хх, придобита по време на брака на основание наследствено правоприемство и доброволна делба и представляваща изключителна собственост на ищцата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Така постановеното решение е обжалвано от Б. И. П.А с оплакване за незаконосъобразност . Жалбоподателката чрез своя процесуален представител твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, като съответно е достигнал и до незаконосъобразни правни изводи. Поддържа,че в случая са налице предпоставките на чл.30 СК,като в тази насока са развити подробни доводи.Оспорва изцяло 1 извода на съда,че тези суми са използване за задоволяване нуждите на семейството,както и че ответникът е поел изцяловсички разходи за заплащане на консумативите . Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново,с което да уважи исковата претенция,като й бъдат присъдени разноските и за двете инстанции.
Въззиваемият П. М. П. чрез своя представител взема становище за неоснователност на жалбата . Твърди,че атакуваното решение е правилно, като първоинстанционният съд е обсъдил както в съвкупност всики събрани по делото доказателства, така и наведените правни доводи .Предвид гореизложените съображения моли съда да потвърди атакуваното решение,като му бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебни разноски .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че по делото не са установени предпоставките на чл.30 ,ал.1 СК,поради което и е отхвърлил исковата претенция.
Настоящата инстанция изцяло споделя този правен извод на РС поради следните съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че страните са бивши съпрузи, чийто сключен на 31.07.1983 г. граждански брак е прекратен с развод съгласно Решение от 02.12.2020 г., влязло в сила на 04.02.2021 г., постановено по гр. дело № 629/2020 г. по описа на ЛРС. Не се спори също така,че по време на брака същите са придобили недвижим имот, земеделска земя, а именно: нива с площ охххдка, четвърта категория, представляваща имот № хх, находяща се в землището на с. З област МхЕКАТТЕххх1, местн.
„х, при грханици/съседи на имота: имот № ххх; имот №х, имот х№хх; имот №х ,както и х нива с площ от 2,700 дка, четвърт онтана, местносттахххх ЕКАТТЕ х прих граници/съседи на имота: имот №хх имот № х имот № 000х079; имот № хх
По време на брака с Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, от 27.12.2006г., вписан в том XXXVIA, Акт № 81 на нотариус Детелина М.а, per. № 393 от РНК с район на действие РС- Лом, ищцата е получила в дял земеделска земя - нива с площ от 8.263 дка, находяща се в землището на с. Л , община хххобласт М ЕКАТТЕ хххх местността «ххх», четвърта категория, представляваща имот № хх образуван от имот №хх, при съседи: имот № химот №х 0х; имохт №х и имохт № ххх Посочените по-горе имоти са продадени с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко[1]продажба на недвижим имот № хх том хрегх. № ххх, дело № 593/2016г. на нотариус Детелина М.а, рег. № 393 от РНК, вписан в АВ под акт № 59, том Х, дело № 4 1828/2016г. за сумата 22 996,00 лева, която била преведена по сметка на ответника .
За да е налице хипотезата на чл.30,ал.1 СК следва да са налице следните кумулативни условия:
1. да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2. по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му /включително и хипотезите на имущество-вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено в неговото търговско предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ / или влогове /в т. ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/; 3. придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4. претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг 2 да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството /решение № 249/16.07.10 г. по г. д. № 268/09 г., ІІ ГО, решение № 264/21.03.17 г. по г. д. № 2060/16, ІV ГО/.
В настоящата хипотеза безспорно са налице три от посочените по-горе предпоставки,поради което и следва да се прецени от събраните по делото доказателства доколко е налице последното изискване на тази правна норма.
Мотивите на атакуваното решение са изключително подробни, настоящата инстанция споделя същите изцяло, поради което и не е необходимо същите да бъдат приповтаряни,поради което и съдът ще обсъди изложените възражения в жалбата .
Както първата, така и настоящата инстанция намира,че последният елемент от състава на чл.30,ал.1 СК не е доказан от доказателствата по делото , като съображенията за това са следните:
Както бе посочено по-горе, процесната сума от продажбата на имотите е внесена по сметка на ответника.
Безспорно е установено,че към датата на фактическата раздяла по сметна на ответника е била налична сумата 7 982,14 лв./ на 02.07.2019 г. от трето лице Д З Д е извършен превод от 8000 лв. по сметка на ответника без уточнено основание,която не е предмет на делото/
В исковата молба се твърди,че сумата от продажбата на имотите е употребена от последния за негови лични нужди, а възражението на ответника е в насока,че цялата сума е употребена за нуждите на семейството.
Районният съд е направил анализ на постъпленията и разходите, платени от тази банкова сметка .Същият е много подробен,поради не е необходимо и да бъде приповтарян.
В резултат на задълбочен анализ е достигнал до извода,че цялата сума е употребена за нуждите на семейството /само 17400 лв. са дадени на синовете на страните, отделно са заплащани консумативи,данъци,вноски по кредита ,като общо изплатените суми са в размер на 26485,76 лв. и то без да се включват сумите ,изплатени по кредита след фактическата раздяла изцяло от ответника /.
В жалбата се твърди,че от показанията на св.М.П. и Кр.П. се установява безспорно върнатия заем в размер на 13 000 лв.Действително, и двамата свидетели твърдят,че сумата 13 000 лв.е била дадена като капитал на фирмата на св.М. П., но същата е била върната преди фактическата раздяла.Техните показания обаче в тази част са крайно неубедителни и се опровергават от представените писмени доказателства.Св.М.П. твърди,че сумата е върната по банковата сметка на баща му, но от разпечатката не се установява това твърдение .Св.Кр.П. също свидетелства,че тази сума е върната чрез превод ,като има извлечение и разписки,но казва,че не е виждал документите .Предвид гореизложеното както първата ,така и инстанция приема,че показанията в тази част не следва да бъдат кредитирани,поради което и настоящият съдебен състав приема,че сумата не е върната на ответника.
В жалбата се прави възражение,че съдът неправилно е включил и разходите на семейството и закупуване на леки автомобили, но при внимателен прочит на решението се установява,че такива суми въобще не са посочвани в същото .
Жалбоподателят поддържа също така,че сумата от 1500 лв.,преведена на св.Кр.П. е за закупуване газова уредба на семейния автомобил на страните.Първоинстанционният съд е обсъдил това възражение, като правилно е приел,че от една страна липсват документи, установяващи това твърдение, а от друга,че дори и да се приспадне тази сума, то това не променя извода,че изразходваните средства за семейството надвишават получената сума/.
В жалбата се твърди също така,че ищцата е работила през цялото време,като е получавала и приходи от реализираната селскостопанска продукция.Този факт е безспорно установен и не се отрича и от ответника .
3
Съгласно разпоредбата на чл.32,ал.1 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
С оглед доказаните доходи от страна на ответника/ вариращ от 820 лева до 1050 лв. приблизително / е безспорно,че същият не е могъл да осигури издръжката на семейството,като една част се е осигурявала и от личния труд на ищцата и реализираните от нея продажби. Извън необходимите средства за издръжка семейството е закупило по време на брака и автомобили « хххххх с рег. № М ххххВН , товарен автомобил « с рег. № хххх и ремарке за лек автомобил с рег. № Мх ./ сххтойността на същите обаче не е включена в посочената по-горе сума 26485,76 лв.,изплатена от банковата сметка/,като част от реализираните доходи от ищцата са използвани и за тази покупка .
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че по делото е безспорно установено ,че сумата, получена от продажбата на имотите и претендирана от ищцата, е употребена за нуждите на семейството.Както бе изложено по-горе, към момента на фактическата раздяла в банковата сметка е била налична сума единствено сумата, внесена от трето лице.
С оглед горното съдът намира,че предявения иск е неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен . Достигайки до този правен извод, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение , което следва да бъде потвърдено .
Предвид този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна и направените разноски по водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 900 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от 26 .010.2022 г. , постановено по гр. дело № 1608 по описа за 2021 г. на Районен съд- Лом.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. И. П.А, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Зх ,област Мхнаправените деловодни разноски в размер на 900,00 лв. /деветстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4