Решение № 19564 от 28.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19564 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110151454 по описа за 2022 година Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу Б. В. М. и П. В. М. субективно и обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, както следва: за Б. В. М., сумата в размер на 349,22 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № *******, ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 60,74 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.06.2019г. до 03.05.2022 г., както и 1 суми за дялово разпределение - 2,92 лв. –главница за периода от 01.04.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата и 0,65 лв. – лихва за периода от 31.05.2019г. до 03.05.2022 г.; за П. В. М., сумата в размер на 1 396,89 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № *******, ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 242,94 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.06.2019г. до 03.05.2022 г., както и суми за дялово разпределение 11,68 лв. –главница за периода от 01.04.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата и 2,58 лв. – лихва за периода от 31.05.2019г. до 03.05.2022 г.

В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците Б. В. М. и П. В. М. са потребители, с абонатен номер *******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Потребителите не били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г., дължимата цена за дялово разпределение за периода от 01.04.2019г. до 2

31.10.2020г., върху които суми дължали и обезщетение за забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за това срок от ответниците, но в първо о.с.з. оспорват количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на нейната цена.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът Б. В. М., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът П. В. М., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като предявени от надлежна 3 страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 25515/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 ГПК и при пададено възражение от ответниците в срока по чл. 414 от ГПК.

Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 19 от досието на делото както следва:

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните Общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до 4 отоплителните тела, средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, ищецът на първо място следваше да докаже, че между него и ответниците е налице облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. В тази връзка ответниците не оспорват, че Б. В. М. е собственик на 1/6 идеална част от имот, находящ се в /АДРЕС/, а П. В. М. на 4/6 идеални части от имота. В тази връзка съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното 5 предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Към делото са приложени Общите условия на /ФИРМА/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. София, валидни през процесния период, от които също е видно, че не се предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Отделно от това съгласно разпоредба на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител е необходимо две трети от собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 6 самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването – чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

Горната правна рамка обосновава извод, доколкото се установи, че ответниците са собственици на имота, всеки до размера на притежаваната от него идеална част в съсобствеността, и не са установени от изслушаната СТЕ горепосочените предпоставки, че между тях и ищцовото дружество валидно е възникнало правоотношение по доставка на топлинна енергия в имота.

Спорно е и количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на нейната цена.

Изслушаната по делото СТЕ установява, че количеството топлинна енергия на процесния адрес се измерва от общ топломер, монтиран в АС.Топломерът се отчита от служители на ищеца всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на всяко първо число на месеца. СТЕ е установила, че технологичните разходи в АС за целия процесен период са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. Вещото лице е посочило, 7 че ЕС на адреса в гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“ не е сключвала договор за услугата дялово разпределение, въпреки, че в сградата има техническа възможност за прилагане на системата за „дялово разпределение“, поради и което разпределението на топлинната енергия в сградата се извършва от ищеца, ежемесечно. Посочено е че в жилището се полза топлинна енергия за отопление и не са демонтирани радиаторите, като разпределението на топлинната енергия е на база коригиран обем от 188 м3.

Вещото лице е установило, че процесният имот по проект, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 1987г. е 202 м3. В периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г. количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация е извършвано по реда на чл. 6.1.1 от Наредба № 16-334. Вещото лице също така е установило, че общия топломер, монтиран в АС е бил годно за измерване средство в рамките на процесния период.

Изслушаната по делото ССчЕ дава заключение, че са начислявани само суми за отопление, по пера отопление на имота и сградна инсталация в рамките на процесния период в размер на 2193,06. Поради промяна на цената на газа, за периода от 01.11.2019г. до 31.03.2020г. е изчислена сума за възстановяване в размер на 106,30 лева, или крайна сума от 2086,76 лева, а за 5/6 част от задължението в размер на 1738,97 лева. Установено е че е начислена сума и за такси за дялово разпределение, за периода от 30.04.2019г. до 8

30.04.2021г. в размер на 28,08 лева, а за 5/6 част от задължението в размер на 21,73 лева. Начислена е и лихва върху тази главница в размер на 4.95 лева, а за 5/6 част сумата в размер на 4,13 лева. Вещото лице е изчислило и лихвата върху главницата за отопление на имота в размер на 357,46 лева, а за 5/6 идеална част от задължението в размер на 297,88 лева, за периода от 15.06.2019г. до 03.05.2022г.

Съгласно чл. 140 от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда - етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установи количеството на реално доставената до имота топлинна енергия.