Решение № 13325 от 05.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13325 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20231110133884 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 вр.с чл. 415, ал. 1 и чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 174490/16.06.2023 г., предявена от „.“ АД с ЕИК: ., седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ., представлявано от ., срещу В. С. Х. с ЕГН **********, гр. София, бул.. 68, ет.1, със съдебен адрес: гр. София, у., чрез адвокат Н.

П., положителен установителен иск по чл.422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл.

240 и чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите а 2 000,00 лева (двe хиляди лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 275,42 лева (двеста седемдесет и пет лева и 42 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 30.03.2021 г. до 26.09.2021 г., сумата 306,39 лева (триста и шест лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 27.09.2021 г. до 24.01.2023 г.,, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5597/2023 г. на СРС, 120 състав.

В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за процесното вземане, което било уважено, като поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, заявителят има правото да установи вземането си по исков ред, което обуславя правния му интерес да предяви настоящия иск. Сочи, че вземането по иска произтича от Договор за паричен заем № 4073158/25.02.2021 г., сключен между ответника и "." АД за сумата от 2000 лв., с договорна лихва на седем вноски, в размер на 325.06 лв. всяка. Ответникът се задължил по Договор за поръчителство, сключен с "Файненшъл България" ООД, като дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 1609.58 лв.

Вземането е погасено от дружество-поръчител "Файненшъл България" ООД, с което длъжникът е сключил договор за поръчителство, след което вземане е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 от 02.06.2022 г. Твърди, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за паричен заем, като е предоставил договорената сума в размер на 2000 лв., а ответникът дължи на поръчителя сума в общ размер на 2509.06 лв. Моли съда да уважи исковите претенции Претендира и направените разноски.

1

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез особен представител. Счита, че искът е допустим и основателен, поради което не сочи нови доказателства. В пледоарията по същество моли съда да приеме, че искът е основателен и доказан.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № № 5597/2023 г. на СРС, I ГО, 120-ти състав, в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, като заявлението е депозирано в СРС на 01.02.2023 г. С оглед на това, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а лицето няма месторабота, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415, ал. 2 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 4073158 от 25.02.2021 г., сключен между ответника и "." АД, по силата на който дружеството-кредитор предоставя на заемателя сумата от 2000 лв. за срок от 7 месеца при фиксиран годишен лихвен процент от 40 %, краен падеж по заема – 26.09.2021 г., годишен процент на разходите – 47.54 % и обща сума за връщане в размер на 2275.42 лв.

Ответникът е сключил на 25.02.2021 г. Договор за поръчителство с „., като дружеството е поело задължението да отговаря солидарно по договора за заем за всички задължения на ответника пред кредитора "." АД срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1609.58 лв.

Задължението по договора за заем е било погасено от поръчителя „. с платежен документ от 31.05.2022 г. в общ размер на 2505.70 лв., а на 02.06.2022 г. е преведена допълнителна сума от 3.36 лв. Погасявайки задължението на ответника по договора за заем с „.“ АД, поръчителят встъпил в правата на кредитора.

Между „. и „.“ ЕООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г. и Приложение № 1, като е представено извлечение от същото и е видно, че вземането от ответника е вписано под № 5278 на приложението. Представено е и Потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД относно извършеното прехвърляне на вземанията, включително това срещу ответника с общ размер на задължението 2509.06 лв.

Към исковата молба е приложено Уведомление по чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.

По делото е изслушана ССчЕ, която е установила при проверка в счетоводството на ищеца и документите по делото, че на 25.02.2021 г. е била усвоена сумата по кредита от 2000 лв. Ответникът е извършил едно плащане в размер на 200 лв. на 26.04.2021 г. към „., като със сумата е погасено задължение за възнаграждение по гаранционна сделка по Договор за предоставяне на поръчителство. От 27.09.2021 г. ответникът е изпаднал в забава.

На 02.06.2022 г. задълженията на ответника към „.“ АД са били погасени от „. в общ размер на 2509.06 лв. Вещото лице е установило, че претендираните суми с исковата молба са за непогасена от ответника главница, договорна лихва и лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В тежест на ищеца е в настоящото производство да докаже чрез пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение между "." АД и ответника; реално предоставяне на заемната сума от "." АД на ответника; валидно правоотношение между ответника и поръчителя "Файненшъл България" ООД; погасяване на вземането към първоначалния кредитор от дружеството-поръчител; валидно извършване на прехвърлянето на процесните вземания на ищцовото дружество; валидно уведомяване на длъжника за 2 извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ищцовото дружество преди датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5597/2023 г. на СРС; размера на дължимите главница и лихви, както и всички останали положителни факти и твърдени.

Ответникът не оспорва исковите претенции. Същите се установяват чрез събраните по делото писмени доказателства и изслушаната, приета като неоспорена и компетентно изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Безспорно се установява сключването на Договор за заем между ответника и "." АД, усвояването на сумата по заема, погасяването на вземанията към кредитора от поръчителя "Файненшъл България" ООД, прехвърлянето на вземанията на суброгиралия се в правата на кредитора поръчител "Файненшъл България" ООД на ищцовото дружество, потвърждаването на извършената цесия и уведомяването на ответника за същата чрез приложеното към исковата молба приложение, съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

При събраните доказателства в хода на заповедното и исковото производство, настоящият съдебен състав приема, че е доказана исковата претенция и същата следва да бъде уважена.

При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 101.64 лв., в исковото – 1109.82 лв., в това число за държавна такса, депозит за особен представител на ответника, депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съобразно фактическата и правна сложност на производството по делото, приключването му в едно открито съдебно заседание и разглеждането му в отсъствие на процесуален представител на ищеца.

По изложените мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „.“ АД с ЕИК: ., седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ., представлявано от ., чрез юрк. ., и В. С. Х. с ЕГН **********, гр. София, бул.. 68, ет.1, със съдебен адрес: гр. София, у., чрез адвокат Н.

П., че ответникът В. С. Х. с ЕГН ********** дължи на ищеца „.“ АД с ЕИК: ., на основание чл.422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД, сумите, както следва: 2000,00 лева (двe хиляди лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 275,42 лева (двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за период от 30.03.2021 г. до 26.09.2021 г., сумата 306,39 лева (триста и шест лева и тридесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 27.09.2021 г. до 24.01.2023 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5597/2023 г. на СРС, 120 състав.

ОСЪЖДА В. С. Х. с ЕГН **********, гр. София, бул.. 68, ет.1 да заплати на „.“ АД с ЕИК: ., седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ., представлявано от ., сумата от 101.64 лв. (сто и един лева и шестдесет и четири стотинки) за разноски в заповедното производство, както и за разноски, направени в исковото – сумата от 1109.82 лв. (хиляда сто и девет лева и осемдесет и две стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3