Решение № 47 от 20.03.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Разлог, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДиА. С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200152 по описа за 2024 г.

Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано по жалба на „Д.Б.“ООД, с ЕИК*, с адрес г.Б., у.“Н.Г.“№15, с управители Г.Д.Д. и А.Д.Д., против НП №* от 14.02.2024 г. на Директора на Д"ИТ"-Б., с което за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена "имуществена санкция" от 2`000.00 лева.

С жалбата се оспорва издаденото НП като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и в пълно несъответствие с фактическата обстановка.

В СЗ за дружеството-жалбоподател не се явява представляващият го управител, явява се процесуален представител - адв. П., който поддържа жалбата на всички основания посочени в нея. Излага съображения в посока отмяна на НП в ОСЗ. Претендира разноски.

АНО - редовно и своевременно призован ч/з процесуалния си представител – юрк. С., оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, изразява становище по същество на делото, като моли съдът да го потвърди. Претендира и юрк. възнаграждение по делото.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.12.2023 г., около 18:25 ч., представители на Д"ИТ"-Б. - А.А.М. и К.Е.Х., двамата инспектори в Д"ИТ"-Б. извършили проверка по раб. места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – Механа „Ф.“, в г.Б., у.“Н.Г.“№15, стопанисван от „Д.Б.“ООД, с ЕИК*, с адрес г.Б., у.“Н.Г.“№15, с управители А.Д.Д. и Г.Д.Д. При проверката било констатирано в обекта на контрол да работи като "викач" лицето М.Й.П., с ЕГН*. В хода на проверката по раб. места от М.Й.П. в 18,25 часа била попълнена декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от КТ и вр. с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК (л.13 от делото), в която същият отразил, че работи в дружество „Д.Б.“ООД от 06.12.2023 г.

1 като "викач" в обект – Механа „Ф.“, в г.Б., с раб. време от 17:00 часа до 20.00 часа; сключил е трудов договор, не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор; уговореното трудово възнаграждение - 20,00 лева на ден. След приключване на проверката по раб. места, търговецът бил призован по реда на чл.45, ал.1 от АПК, с нарочна Призовка от 06.12.2023 г. (л.12 от делото), връчена при проверката на управителя Г.Д., за извършване на проверка по документи в Д"ИТ"-Б., на 12.12.2023 г. от 10.00 часа, като било указано и кои документи да се представят при проверката по документи. Във вр. с изисканата документация с връчената призовка, в Д"ИТ"-Б. била представена част от вътрешно-фирмена документация на търговеца, свързана със създадената организация за осигуряване на ЗБУТ и трудовите правоотношения. При извършена проверката по документи на 22.12.2023 г. от А.А.М. и К.Е.Х., инспектори в Д"ИТ"-Б. констатирали, че относно правоотношението с лицето М.Й.П. е представен писмен трудов договор №060 от 05.12.2023 г. и справка за регистрацията му в ТД на НАП, от която е видно, че „Д.Б.“ООД, с ЕИК*, в качеството си на „работодател“, е подал уведомление за регистриране на трудов договор с П. на 06.12.2023 г. в 20:37:03 ч, след извършената проверка по раб. места. От извършените при проверките констатации проверяващите лица приели, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.

За извършените на 06.12.2023 г. и 22.12.2023 г. проверяващите инспектори в Д"ИТ"-Б. проверки по раб. места и по документи е съставен протокол за извършена проверка изх. №* от 22.12.2023 г. (л.10 от делото), който е връчен и на законния представител на дружествотожалбоподател на 22.12.2023 г. лично. След извършената проверка проверяващите приели, че се касае за адм. нарушение, поради което актосъставителят А.А.М., на длъжност ст. инспектор при Д"ИТ"-Б., в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението К.

Е.Х., съставил на дружеството-жалбоподател „Д.Б.“ООД, с ЕИК*, с адрес г.Б., у.“Н.Г.“№15, с управители А.Д.Д. и Г.Д.Д., АУАН №*/22.12.2023 г. (л.8-9 от делото), като установеното нарушение било квалифицирано, като такова по чл.63, ал.2 от КТ. АУАН е съставен в присъствие на законен представител на дружеството-жалбоподател. Въз основа на така съставеният АУАН, на 14.02.2024 г., Директора на Д"ИТ"-Б., като надлежно упълномощен представител на АНО, издал атакуваното НП №* от 14.02.2024 г. (л.5-6 от делото), с което за адм. нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, изразяващо се в това, че жалбоподателя „Д.Б.“ООД, с ЕИК*, с адрес г.Б., у.“Н.Г.“№15, с управители А.Д.Д. и Г.Д.Д. в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 06.12.2023 г. около 18:25ч. е допуснал лицето М.Й.П., с ЕГН*, да извършва трудова дейност като „викач“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложил "имуществена санкция" от 2`000.00 лева. НП е връчено на дружеството-жалбоподател ч/з законен представител Г.Д., лично на 14.02.2024 г., като в законоустановения срок на 28.02.2024 г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба (л.2 от делото).

От представената и приета като доказателство по делото писмена декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение,. вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от КТ и вр. с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК, бланка по образец, попълнена и подписана на 06.12.2023 г. в 18:25 часа от М.Й.П., с ЕГН*, се установява, че същият е отразил, че работи в дружество „Д.Б.“ООД, с ЕИК*, от 06.12.2023 г. като "викач" в обект – Механа „Ф.“, в г.Б., с раб. време от 17:00 часа до 20.00 часа; сключил е трудов договор, не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор; уговореното трудово възнаграждение - 20,00 лева на ден.

Видно от Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, има подадено уведомление от „Д.Б.“ООД, с ЕИК*, за сключен трудов договор на 06.12.2023 г. с М.Й.П., но в 20:37:03 ч., тоест след извършване на проверката по раб. места.

2

Видно от Удостоверение за актуално състояние към 22.12.2023 г. на „Д.Б.“ООД, с ЕИК* (л.29-30 от делото) е, че същото е с адрес г.Б., у.“Н.Г.“№15, с управители А.Д.Д. и Г.Д.Д. заедно и поотделно.

Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя А.А.М..

Свидетелят сочи, че при направената проверка по раб. места установили лицето М.П. в проверявания обект, който ги поканил в обекта. Представили се със служ. карти и предоставили декларации по образец. Същата декларация била предоставена на служителя, който ги посрещнал пред обекта и ги поканил да влязат вътре като клиенти в началото.

Горепосоченото лице се казвало М.П.. Свидетелите сочат, че П. собственоръчно е попълнил представената му декларация от проверяващите лица, че същият е разбирал съдържанието й и не е имал неясноти при попълването й. Посочените обстоятелства се потвърждават и от разпита на свидетеля П., който посочва, че е отишъл същия ден на работа като имал уговорката и задачата да привлича клиенти, за което получавал комисионна. Твърди, че това бил първи ден от дейността му. Имал сключен договор с работодателя още от преди това.

Получавал комисионни от тях и те били по банков път. Трудов договор към момента не му бил предоставен, обсъждали преди това дали ще работят на комисионна, но понеже било първи ден и не се били доуточнили. Съдът кредитира показанията на свидетеля П., досежно признанието му, че е имал сключен трудов договор и че в процесния ден е престирал труд на длъжността „викач“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична. Необсъдените писмени доказателства, съдът приема за неотносими към предмета на доказване по делото, поради което и не ги анализира.

При така изведената фактическа обстановка съдът счита, че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон.

В НП ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се установява / проверки по раб. места и по документи, както и със свидетели/, отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на жалбоподателя, както и санкционната норма, въз основа на която е отмерена определената имуществена санкция.

АУАН и НП са и надлежно връчени, ч/з упълномощено за това лице. Ясно, пълно и конкретно е посочен и АУАН, който е мотивирал издаването на обжалваното НП. Ето защо съдът приема, издаденото НП за процесуално законосъобразно и възраженията на жалбоподателя в обратна насока, намира за неоснователни.

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин и че жалбоподателят е извършил вмененото му адм. нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

Съгласно нормата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен и няма право да допуска до работа работник или служител, преди да предостави на същия, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. При това положение и след като в казуса се установи /с декларация на работника, приложен сключен трудов договор, справка в НАП, както и от показанията на свидетеля П./, че към датата на проверката по случая на 06.12.2023 г., е имало възникнало трудово правоотношение м/у процесното дружество, в качеството му на работодател по КТ и работника М.Й.П., заварен да работи от проверяващите лица в процесният обект /механа „Ф.“, в г.Б./, но преди да бъде допуснат до това раб. място в 3 обекта, работника П. не е получил от работодателя си екземпляр от сключеният с него трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, то процесното дружество несъмнено е извършило от обективна страна именно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. /В тази насока е и съд. практика на Бл.АС, а именно: Решение №895 от 25.05.2022 г., постановено по кнахд №169 от 2022 г. и Решение №1112 от 23.06.2022 г. по кнахд №200 от 2022 г./. В тази вр. съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че дружеството-жалбоподател е имал гражданскоправни отношения със свид. П., уговорени с договор м/у 2 дружества, едното от които е управлявано именно от П., тъй като счита, че процесния договор е създаден с цел защитна теза по случая.

Такова нарушение на работодателя е скрепено със санкция по чл.414, ал.3 от КТ, която е посочена и като санкционна норма в обжалваното НП. С тази норма законодателят е предвидил че работодател който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лв., за всяко отделно нарушение. В казуса на работодателя е наложена имуществена санкция от 2`000.00 лв., което е и малко над минимума за нарушение като процесното, извършено от ЮЛ, поради което съдът не счита, че станцията е завишена или такава в нарушение на чл.27 от ЗАНН.