Решение № 83 от 17.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Благоевград, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200501013 по описа за 2024 година

Въззивно производството по трудов спор по реда на чл. 357 КТ вр. чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Детска градина „Детелина“, с Булстат 000010674, подадена чрез адв. Я. Я., срещу Решение № 174 от 12.07.2024 г. по гр. д. № 320/2024 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 149/20.02.2024 г. на директора на Детска градина „Детелина“ гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на А. К. Т., ЕГН **********. С обжалвания съдебен акт жалбоподателят е осъден да заплати: на ищцата А. Т. сума в размер на 1030 лв., представляваща сторените съдебни и деловодни разноски; на Районен съд Гоце Делчев държавна такса по уважения иск в размер на 50 лв., както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита, че от доказателствата по делото безспорно се е установило, че ищцата е негов служител, който работи въз основа на безсрочен трудов договор на длъжност учител в група „Звездичка“, както и че й е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършени от нея дисциплинарни нарушения: 1.

Уронване на доброто име на директора; 2. Напускане на работното място без разрешение на директора преди края на работното време; 3. Използване на мобилен телефон по време на провеждане на Педагогически съвет; 4. Отказ да се прочете отчетния доклад на групата при отсъствие на другия преподавател от същата група. Жалбоподателят твърди, че на 13.02.2024 г., към 17:00 ч., ищцата е излязла самоволно от детската градина, след като е видяла директора 1 на входа и е минала покрай него, без да е искала разрешение от него, без да го уведоми, както и без да го поздрави, като след около 20 минути се е завърнала, носейки в себе си голяма подаръчна торба. Навежда, че след това при провеждането на педагогическия съвет, ищцата е използвала мобилния си телефон и демонстративно е отказала да прочете доклада за работа на нейната група. Жалбоподателят счита, че свид. П. е потвърдила напускането на градината и че по време на педагогическия съвет г-жа С. е направила знак на ищцата да спре да използва своя телефон и да се концентрира върху съвета.

Счита, че не са правилни изводите на съда, че с поведението си ищцата не е извършила дисциплинарните нарушения по т. 1 и т. 3 от заповедта. Намира за установено от доказателства, че ищцата е извършила нарушения и счита, че дори да се приеме, че последиците от тях са незначителни, от това не би следвало да се приема, че на нея не следва да й бъде налагано дисциплинарно наказание. Поддържа, че в случая са налице множество нарушения на трудовата дисциплина, поради което оспорва извода на съда, че не е налице основание за налагане на наказание. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор, подаден от А. К. Т., подаден чрез адв. М. Ш., с който се навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба и се изразява становище за правилност на съдебното решение. Посочва, че районният съд е мотивирал, че не е разгледал по същество нарушението по т. 1 от заповедта, понеже за него не са поискани обяснения от ищцата. Посочва и че съдът е приел, че по делото не са били установени нарушения по т. 3 и т. 4, но е счел, че ищцата е извършила нарушение по т. 2 от заповедта, касаеща напускане на работното място преди края на работното време без разрешение, като е изразил становище, че определеното за него наказание не съответства на тежестта на конкретното нарушение, което го правило незаконосъобразно и налагало неговата отмяна. Поддържа доводите си, които е навела в писмената защита, представена пред първата инстанция. Претендира разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и e допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен e и представения отговор.

Окръжен съд Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба на А. К. Т. против Детска градина „Детелина“, с която ищцата иска да бъде отменено като незаконосъобразно наложеното й със заповед № 149/20.02.2024 г. на директора на детската градина дисциплинарно наказание „забележка“, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ищцата е изложила твърдения, че на 20.02.2024 г. й е предложена за връчване заповед № 149/20.02.2024 г., с която съгласно чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл. 188, т. 1, чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 10 от КТ, във връзка с Етичен кодекс в ДГ „Детелина“ и ПВТР и ДГ „Детелина“, Глава 4 - та, чл. 101, чл. 103, във връзка Писмено искане за обяснения и дадени обяснения, й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за следното: 1. Уронване престижа на Директора на детската градина. 2. Напускане на работното място преди края на работното време без разрешение. 3. Използване на личен мобилен телефон 2 по време на педагогически съвет. 4. Не желаела да прочете отчетния доклад на групата си при отсъствие на другия колега. Ищцата посочва, че е отказала да подпише заповедта и отказът й е бил оформен с подписите на двама свидетели, а копие от самата заповед й е било предоставено след ден-два.

Изразява становище, че наложеното й дисциплинарно наказание е незаконосъобразно.

В исковата молба се поддържа, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, понеже не е мотивирана съобразно изискванията на закона, като не било посочено кога са извършени вменените нарушения.

Навежда се, че това не дава възможност да се прецени дали тя е издадена в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ. Сочи, че част от нарушенията й са квалифицирани като такива по чл. 187, т. 10 КТ, без обаче да е посочено конкретно трудово задължение, което тя не е изпълнила, нито коя от законовите хипотези е налице. Счита, че работодателят не е изпълнил задължението си да прецени писмените обяснения на ищцата и да съобрази дали действително е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения, с което са нарушени разпоредбите на чл. 186, чл. 189, ал. 1 и чл. 193, ал. 1 от КТ.

Ищцата твърди, че не е извършила дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 186, изр. 1 от КТ. Счита, че напускането на работното място преди края на работното време без разрешение не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Заявява, че на 13.02.2024 г. е имало насрочен педагогически съвет. Поддържа, че тя е била на работа втора смяна, като още преди 17:00 ч. е била изпратила всички деца от нейната група. Сочи, че поради внезапно възникнали обстоятелства от личен характер е трябвало да отиде до най – близката аптека и в 17:00 ч. е излязла от сградата на детската градина, закупила си необходимите консумативи и се е върнала отново в детската градина в 17:10 ч., за да присъства на педагогическия съвет. Посочва, че като е излизала от сградата е видяла директорката, която изпращала деца и разговаряла с родителите им. Ищцата заявява, че е щяла да се върне след няколко минути и е предпочела да не прекъсва разговора на г-жа Ш. с родителите, за да я уведомява за причините, налагащи излизането й за минути от детската градина, респ. да поиска разрешение за това. Поддържа, че дисциплинарно нарушение според КТ е „уронване доброто име на предприятието“, т. е. на работодателя, а не на неговия ръководител. Счита, че ползването на личен мобилен телефон по време на педагогическия съвет не представлява нарушение на трудовите задължения, защото с това действие ищцата не е попречила на работата на съвета, нито се е поставила в ситуация да не участва активно в съвместните дейности с колегите от градината.

Посочва, че нежеланието й да прочете отчетния доклад на групата при отсъствието на другия колега също не представлява виновно неизпълнение на трудовите й задължения, понеже този доклад е изготвен предварително, своевременно е бил предаден на директорката и тя е била запозната с неговото съдържание, а на самия педагогически съвет е бил върнат, за да бъде прочетен пред колегите. Сочи, че е била обидена от това, че тя и нейната колежка са били неглижирани относно работата им с тяхната група, тя била омаловажена на фона на изключителните оценки на другите колеги, без да е имало основание за това. Твърди, че действието й е било израз на нейната обида.

Районният съд е квалифицирал правата на ищеца по чл. 357, ал. 1 и чл.

3

358, ал. 1, т. 1 от КТ във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 195, ал. 1, чл. 188, т. 1, чл. 186, чл. 187, т. 1 и т. 10, чл. 189, ал. 1 и чл. 193, ал. 1 от КТ, Глава 4, чл. 101 и чл.

103 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ „Детелина“.

В отговора на искова молба ответникът оспорва предявените искове.

Твърди, че на 13.02.2024 г. е проведен педагогически съвет и че около 17:00 ч. ищцата самоволно е излязла от градината, въпреки че е видяла директора на входа на градината, като след около 20 минути се върнала, носейки голяма подаръчна торба. Поддържа, че в 17:30 ч. педагогическият съвет е започнал, той се председателствал от директора, който водил заседанията му. Поддържа, че през цялото време на работата на съвета ищцата самоволно използвала личният си мобилен телефон, което не било разрешено. Сочи, че колегите от групите с желание се включили и прочели своите отчети, като само г-жа Т. отказала да прочете своя отчет и продължила в това време да използва телефона си. Според ответникът на следващия ден - 14.02.2023 г., директорът е изискал писмени обяснения и такива били дадени, като в тях ищцата не оспорвала извършените деяния, в това число и отказа да изпълни нарежданията на своя директор.

Районният съд е квалифицирал възраженията на ответника по чл. 187, ал.

1, т. 1 и т. 10, чл. 195, чл. 189, ал. 1 и чл. 193, ал. 1 от КТ, Глава 4, чл.101 и чл.

103 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ „Детелина“.

Първоинстанционният съд е посочил установената от него фактическа обстановка. Счел е, че въз основа на трудов договор № 24/18.11.2019 г. и допълнително споразумение от 22.01.2020 г. към него, и трудов договор № 243/01.09.2020 г. и допълнителни споразумения към него, ищцата работи в Детска градина „Детелина“, гр. Гоце Делчев, на длъжността „учител“ в група „Звездички“. Намерил е за установено, че на 13.02.2024 г., в 17:30 ч. в детската градина бил насрочен педагогически съвет. Около 17:00 ч. всички деца от групата, за която отговаряла ищцата, били взети от техните родители. Ищцата решила да излезе от детската градина и да отиде до близката аптека. При излизането си във фоайето видяла директорката, която разговаряла с медицинската сестра в детската градина – свидетелката П., която е и родител на деца, посещаващи градината. Без да поиска разрешение на директорката, ищцата излязла от сградата и се върнала след около 10 минути. Присъствала на педагогическия съвет, започнал в 17:30 ч., които се състоял при следния дневен ред: 1. Доклад за дейността през първото полугодие на учебната 2023/2024 година в детска градина „Детелина“; 2. Изготвяне на Стратегия и План за прием на деца за новата 2024/2025 учебна година в ДГ „Детелина“.; 3.

Теми за вътрешна квалификация: 3.1. „Игри за развитие на фината моторика и речта при децата“; 3.2. „Алтернативни педагогически теории и практики“;

3.3.“Нервно-психично развитие на децата от 2 до 4 години“.

След като прочела доклада, директора – г-жа Ш. помолила учителите да прочетат отчетите за дейността на своите групи. Поради отсъствие на втория учител, отговарящ за група „Звездички“, отчета на тази група трябвало да бъде прочетен от ищцата. Тя отказала да прочете отчета, като се мотивирала с това, че е обидена от оценката на директора за работата на екипа й. По време на съвета Т. била включила личния си телефон и гледала в него, като от време на време използвала функцията с докосване на екрана, за да отбележи нещо.