Решение № 4218 от 19.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3500/2026
- Вид
- Решение № 4218
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, Йоана Красимирова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77 · Закон за устройство на територията
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4218 гр. София, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100503500 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2979 от 17.02.2026г., постановено по гр.д. № 52181/2025г. по описа на СРС, 62-ри състав, е осъдена Столична община да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД сумата от 338, 61 евро (662, 27 лв.), представляваща регресно вземане по щета № 470424252524737 във връзка с ПТП, настъпило на 27.04.2025 г. в гр. София, ведно със законна лихва от исковата молба – 18.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 460, 16 евро разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Столична община, с която са развити съображения за неговата неправилност.
Жалбоподателят поддържа, че от доказателствата по делото не се установявал фактическия състав на чл. 410 КЗ, което било в тежест на ищеца. Не били обсъдени релевираните от жалбоподателя възражения относно наличието на валидно сключен договор за застраховка, възникването на застрахователно събитие и липсата на покрит застрахователен риск, плащане на обезщетението и вината на жалбоподателя. Първоинстанционният съд не бил анализирал доказателствата по делото и не бил съобразил противоречията между тях, нито бил изложил мотиви защо ги кредитира. Неправилно съдът бил приел наличието на дупка с посочените размери, каквато не се установявала. Не бил съставен протокол за ПТП по случая, а уведомлението за щета не могло да го замести. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Счита оплакванията на жалбоподателя за бланкетни и сочи, че правилно първоинстанционният съд бил установил кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на претенцията. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински път); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; платено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, изискуемост на вземането си.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и погасяването на вземането.
От приетата в първоинстанционното производство застрахователна полица „Каско стандарт“ № 4704240200021588 от 22.05.2024г. се установява, че между въззиваемата странаищец и „Корект Транс“ АД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а.
„Мерцедес S 580 4Matic” при уговорена клауза „Пълно каско“ за периода от 07.06.2024г. до 06.06.2025г. От приетото свидетелство за регистрация на МПС част II се установява, че така посоченото МПС е собственост на „Корект Транс“ АД.
Следователно наличието на правоотношение по застрахователен договор между въззиваемата страна и собственика на увредения автомобил, което е било валидно към 27.04.2025г. се установява от доказателствата по делото. Неоснователно е оплакването за липса на покрит риск с оглед систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. Съгласно представените Общи условия при клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователни събития като ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство или други материални щети. В този смисъл преминаване през дупка по време на движение представлява покрит застрахователен риск, като по делото не се установяват обстоятелства, представляващи изключен риск по представените ОУ. Не се установява и да е предвидено сключване на застраховка за допълнителен риск „Гуми“.
На следващо място от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че на 29.04.2025г. собственикът на посочения автомобил „Корект Транс“ АД е предявил застрахователна претенция пред въззиваемата страна за настъпило на 27.04.2025г. ПТП, вследствие на което е увредена предната лява гума на автомобила. По претенцията е образувана щета № 470424252524737, по която е извършен опис и заснемане на щетите, опис-заключение по претенцията от 05.05.2025г., с оето е определено застрахователно обезщетение за увреждането на гумата в размер на 662,27 лева, както и доклад по щета. От приетото преводно нареждане за кредитен превоз от 12.05.2025г. се установява, че ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е изплатил на „Корект Транс“ АД така определената сума от 662,27 лева. Следователно предявяването на застрахователна претенция, описът и оценката на вредите, както и изплащането на застрахователно обезщетение, се установяват по безспорен начин.
Видно от приложената към исковата молба регресна покана и известие за доставяне, въззиваемата страна-ищец е предявила регресна претенция срещу жалбоподателя за възстановяване на платеното обезщетение от 662,27 лева, а с писмо с изх. № СОА25-ТД269516-1 от 16.07.2025г. жалбоподателят е отказал извършването на плащане поради липса на доказателства за отговорността му.
Относно настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от показанията на свидетеля Н.П. /водач на увреденото МПС/, който сочи, че работи във фирма „Корект Транс“ АД като ръководител „Транспорт“ и в тази връзка постоянно управлявал служебни автомобили. Спомня си да е участвал в ПТП през месец април на 2025г. при управляване на л.а. „Мерцедес S580“ с рег. № ****.
2
Произшествието се случило в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ при движение по ул.
„Българска легия“ – при разминаване с друг автомобил свидетелят попаднал в дупка на пътното платно и спукал предна лява гума. Дупката не била обозначена и сигнализирана.
Видял дупката в последния момент и нямало как да реагира – трябвало или да се удари в другата кола, или да попадне в дупката. Това се случило в светлата част на деня при нормално време. Свидетелят се движел с посока от бул. „България“ към вътрешността на ж.к. „Манастирски ливади“.
Съдът кредитира така дадените свидетелски показания като последователни, логични и добросъвсетно дадени, тъй като свидетелските показания се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, както и от експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза, която по категоричен начин потвърждава, че при описания от свидетеля механизъм на произшествието, щетите по лекия автомобил се явяват в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Относно оплакването на въззивника, че по делото не е представен протокол за ПТП, съставен от служители на Пътна полиция- КАТ за реализираното ПТП съдът намира, че по силата на законовата делегация на чл. 125а, ал.2 ЗДвП е издадена Наредба № Із41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център към Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009г., приложима към момента на настъпване на ПТП. В чл. 6, т.4 от посочената наредба е предвидено, че не се посещават от органите на МВР "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглеждания случай. Не се заявени твърдения и възражения от страните, че в резултат на пътния инцидент увреденото моторно превозно средство не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Що се касае до липсата на двустранен констативен протокол, при липса на втори водач – участник в произшествието, такъв очевидно не е възможно да бъде съставен.
На следващо място, в постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства за механизма на ПТП, което е от значение за степента на съпричиняване и за размера на имуществената отговорност, включително и чрез назначаване на автотехническа експертиза. В този смисъл с Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието също, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за нарушаването на правилата за движение. Следователно след като е въведено изискване, при спор между страните, доказването на фактите с правно значение да се осъществи и с други доказателствени средства извън ползващия се с формална доказателствена сила протокол за ПТП, то всички доказателствени средства за механизма на настъпване на ПТП са допустими, ако протокол за ПТП не е бил съставен, какъвто е настоящият случай. При това положение и кредитирайки събраните по делото доказателства, в т. ч. гласните доказателства, кореспондиращи с изслушаната автотехническа експертиза, съдът приема, че при управлението на застрахования автомобил са причинени вреди от навлизането в нарушена цялост на пътното платно /дупка/. След анализ на събраните гласни доказателства и заключението по депозираната САТЕ, които съдът кредитира напълно, се установява по категоричен начин механизмът на увреждащото произшествие и причинната връзка между произшествието и вредите, за които е изплатено претендираното с иска по чл. 410 КЗ обезщетение. Ето защо съдът приема за установен по безспорен начин механизма на процесното ПТП и причинната връзка между произшествието и вредите, а именно – че вредите по автомобила са настъпили вследствие попадането му в необозначена и необезопасена дупка на пътя, в резултат на което са настъпили вреди, обезщетени от застрахователя по застраховка "Каско".
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която е реализирано произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът Столична община. В случая произшествието е настъпило в гр. София, в ж.к. „Манастирски ливади“, на ул. „Българска легия“, която е общински път и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е именно въззивникът.
Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и 3 създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.