Решение № 2297 от 12.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1094/2026
- Вид
- Решение № 2297
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 231, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2, предл. първо и предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2297 гр. Бургас, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20262120101094 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „РИЧСТРОЙ" ЕООД с ЕИК:102822903, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, срещу „БОРН" ЕООД с ЕИК:175282066, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3898,64 евро с включен ДДС, която представлява дължимите месечни вноски за месеците: месец юни на 2025г. в размер на 838,64 евро и три месечни наемни вноски за месеците юли и август и септемрви на 2025г. в общ размер на 3060 евро с включен ДДС съгласно договора за наем от 01.08.2016г.; законна лихва за забава за плащане на трите посочени дължими месечн наемни вноски в размер на: 268,87 евро, представляваща общият сбор на дължима законна лихва за забава върху стойността на двете горепосочени четири наемни вноски от датата на падежите им за плащане до датата на завеждането на настоящата искова молба; сумата от 221,18 евро, остатък за дължими и неплатени консумативни сметки за вода и електричество за юни 2025г. и разноски за възстановяне състоянието на имота, както и лихвата за забава върху всички главници от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са били обвързани от валидно наемно правоотношение по договор за наем от 24.06.2016г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване следния негов собствен търговски обект, находящ се в сграда със смесено предназначение, находяща се на адрес: гр. Б., ***, партер, представляващ МАГАЗИН № 1, с площ от 63.18 кв. м. Владението и ключовете на имота били предадени на 17.07.2016г. с подписване на приемо1 предавателен протокол. Договорът за наем бил сключен за първоначален срок от 5 г., считано от 01.08.2016г., до 01.08.2021г., като след изтичане на посочения срок наемателят продължил ползването на посочения имот със знанието и със съгласието на наемодателя. През последните няколко години на ползването на имота - 2022, 2023г. управителя на ответника споделял с управителя на ищцовото дружество, че има финансови затруднения, поради което ищцовото дружество се съгласило на отстъпка за наемната цена, която не била писмено оформена. Твърди се още, че в началото на месец юли 2025г. ищцовото дружество установило, че магазинът е затворен и не работи, за което нямало известяване на наемодателя. През месец септември 2025г. И. М.
И. изпратил от името на наемодателя до дружеството-наемател нотариална покана, с която го уведомил на 17.09.2025г. че прекратява едностранно договора за наем. Твърди се, че нотариалната покана е връчена лично на управителя на дружеството ответник. До настоящия момент липсвало изплащане на дължимите наемни вноски. Във всяка издавана месечна фактура ищецът включвал дължимите суми за електричество и вода за консумацията на недвижимия имот, тъй като партидите за вода и електричество на магазина са били на негово име. Твърди се още, че „БОРН" ЕООД не е възстановило състоянието на имота при освобождаването му. Имотът не бил почистен и не били отстранени рекламни материали, които били поставени с разрешение на наемодателя, но които наемателят бил длъжен да премахне при освобождаването съгласно договора. Също така наемателят бил боядисал част от всички стени в помещението с друг цвят и не пребоядисал стените в един цвят преди да освободи имота. Поради това ищцовото дружество извършило следните ремонтни дейности: почистване и възстановяване на първоначалния вид на недвижимия имот с премахване на рекламните материали по фасадните стени, за която услуга той бил заплатил сумата от: 986,40 лева; боядисване и шпакловане на стените на помещението, за което той бил заплатил сумата от:
998,14 лева. Твърди, се че ищецът е извършил прихващане с дължимата сума по платения при сключването на договора депозит в размер на 850 евро от ответника. Представени са писмени доказателствени средства се иска допускане до разпит на свидетели.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. първо и предл. второ ЗЗД вр. с чл. 286, ал.
1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, които са допустими.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва исковете. Твърди, че на 01.07.2025г е преустановил фактическата власт върху имота. Твърдените от ищеца увреждания се дължали на обикновено изхабяване, поради което не дължал обезщетение. Сумата платена от него през месец май била достатъчна за покриване на наема и сумите за ток и вода.
Въпреки, че ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.
2
Той има процесуално право да заяви фактическите си твърдения в първото по делото открито съдебно заседание и те следва да бъдат разгледани при решаване на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, а и се установява от доказателствата, че на 24.06.2016 г. между ищецът като наемодател и ответникът – като наемател, е бил подписан представеният Договор за наем на недвижим имот, в който е уговорено ищецът да предостави на „Борн“ ЕООД за възмездно ползване недвижим имот находящ се в сграда със смесено предназначение, находяща се на адрес: гр. Б., ***, партер, представляващ МАГАЗИН № 1, с площ от 63.18 кв. м., с уговорен месечен наем в размер на 1020 евро с ДДС с падеж до 10 число на месеца, за който се дължи. Уговорен е срок на договора до 01.08.2021 г. Видно от представения приемо-предавателен протокол фактическата власт и ключовете на имота били предадени на 17.07.2016г.
Представена е фактура издадена от дружеството ищец от 02.06.2025г. с получател ответното дружество за обща сума 1750,75 лв., вклчваща наем за месец юни – 1366,87 лв и ел. енергия – 87,75 лв. и вода 4,34 лв., като върху тези суми е начислено ДДС.
Представена е фактура от 30.10.202г. за сумата с ДДС 986,40 лв. за двустранно почистване на 32 кв. м. дограма и витрини от фолио и почистване на под от доставчик „Американ флор кеар“ ООД и получател ищцвото дружество. Представена е фактура от 03.10.202г. за сумата с ДДС 998,57 лв. за ремонтни дейности в магазин 64 кв. м. с адрес: гр. Б., ***, партер, изкърпване на шпакловки и стени и боядисване на стени от доставчик „Булелектрикс инвест“ ЕООД и получател ищцвото дружество. Представен е отчет по сметка от 22.11.2025г. от Първа инввестиционна банка АД, видно от който по сметката на дружеството ищец са осчетоводени банкови преводи по посочените фактури за посочените суми в полза на „Американ флор кеар“ ООД и „Булелектрикс инвест“ ЕООД.
Видно от представения отчет по сметка от 01.11.2025г. от Първа инввестиционна банка АД по сметката на дружеството ищец е осчетоводен банков превод на 30.05.2025г. за сумата от 937,26 евро извършен от ответното дружество в полза на ищцовото дружество.
Представена е фактура издадена от дружеството ищец от 01.04.2025г. с получател ответното дружество за обща сума 1953,31 лв., вклчваща наем за месец април – 1366,87 лв. и ел. енергия – 276,33 лв. и вода 4,34 лв., като върху тези суми е начислено ДДС.
Представена е фактура издадена от дружеството ищец от 05.05.2025г. с получател ответното дружество за обща сума 1833,32 лв., вклчваща наем за месец май – 1366,87 лв и ел. енергия – 160,90 лв., като върху тези суми е начислено ДДС.
Представени са договор от 02.07.2025г. сключен между ответното дружество и „Боду“ ООД, за осъществяване на охранителна дейност от „Боду“ 3
ООД за обект на дрес: гр. Б., ***
Представена е връчена на ответника нотариална покана за претендираните суми.
От показанията на разпитания свидетел Ч. С. Н. – приятел на управителя на дружеството ищец, се установява, че към момента свидетелят има отношения по повод наем на процесния имот. Говорил е с управителя на дружеството собственик, че през юли месец 2025г. помещението се освобождава. При оглед установил, че имотът е за ремонт, наети били трети лица за сумата от 1000 евро за премахване на облепени стикери. Свидетелят искал да наеме обекта по-рано, но поради отношенията между страните и необходимостта от ремонт, това се случило през октомври-ноември.
Помещението били празно при огледа през август 2025г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост. Същите не противоречат на останалия събран доказателствен материал, логични са и не са вътрешно противоречиви.
От приобщените по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК веществени доказателствени средства – снимки, се установява, че помещението е опразнено, като на стъклопакетите на фасадата са залепени множество рекламни стикери, обявя „Дава се под наем“ и рекламен стикер на Борн ***“.
В имота са установени замърсявания и увреждания от употреба.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Уважаването на претенцията по чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор за наем, по силата на който ищецът има качеството на наемодател, а ответниците – на наемател; 2 реалното предаване от наемодателя на наемателя на процесния недвижим имот; 3 настъпване на падежа на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена за посочения в исковата молба период и 4 неизпълнение на задължението на ответника за погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо наемната цена за ползването на процесния имот за посочените в исковата молба месеци.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените предпоставки. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение или основанието на заявените от него възражения.
По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между ищеца (като наемодател) и ответника (като наемател) е било налице валидно наемно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се задължил и е предоставил ползването на ответника на недвижим имот находящ се в сграда със смесено предназначение, находяща се на адрес: гр. Б., ***, партер, представляващ МАГАЗИН № 1, с площ от 63.18 кв. м. Не е спорно, че ответникът се е задължил да заплаща наемна цена в 4 размер на от 1020 евро.
Неоснователно е възражението на ответника, че е напуснал имота на 01.07.2025 г., поради което не дължал заплащане на наем след тази дата.
Действително срокът на договора е изтекъл през 2021г., след което същият е продължил действието си съобразно чл. 236, ал. 1 ЗЗД. В тази хипотеза наемния договор продължава да обвързва страните безсрочно и може да се прекрати съобразно чл. 238 ЗЗД – с едномесечно предизвестие. В настоящия случай ответникът не доказа да е направил такова преди процесния период, а твърди, че самоволно е напуснал обекта. Това напускане дори е в нарушение на задълженията между страните, защото наемателят е длъжен да върне веща на собственика съобразно чл. 233 ЗЗД. Ответникът не доказа нито отправянето и достигането до ищеца на предизвестие за прекратяване на договора, нито факта на връщането на веща на ищеца. При това положение същият продължава да е обвързан от договора дори и след напускането на обекта и дължи наемната цена за този период.
Неоснователно е възражението на ответника, че сумата платена на 30.05.2025г. погасява задължението за наемна вноска за месец май, тъй като по делото се установи, че това плащане погасява дължимия наем за месец април по издадената фактура от 01.04.2025г. Без посочване от страна на платеца кое задължение погасява, отношенията се уреждат от нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, според която при плащане на последователни наемни вноски с един и същ размер, плащането погасява по-старото задължение. Отделно от това дължимият наем за месец май не е предмет на делото. При това положение се установява, че ответникът дължи заплащане на месечните наемни вноски за юни, юли, август и септември 2025 г., поради което иска по чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД е изцяло основателен. За основателността на този иск е ирелевантна фактическата грешка допусната в изпратената до ответника нотариална покана.