Решение № 2275 от 03.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11795/2025
- Вид
- Решение № 2275
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2275 гр. София, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100511795 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на СРС № 16660/10.09.2025 г. по гр.д. № 3076/2024 г. е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. Ц. Т., ЕГН **********, в качеството си на собственик на имот с адрес в гр. София, ж.к. **** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 117,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер от 1676,04 лв., дължимо за период от 15.09.2023 г. до 21.03.2024 г., за която сума по ч.гр.д. № 18012/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав има издадена заповед за изпълнение от 10.04.2024 г., като съдът е отхвърлил иска за сумата от 4,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение от 30,94 лв., дължимо за периода от 16.07.2022 г. до 21.03.2024 г..
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. Т., с която посочва, че счита решението в частта, с която е признато за установено дължимостта на сумите, за неправилно. Счита, че задължението за заплащане на главницата по топлинна енергия е възникнало след издаване на изравнителната фактура, 1 тоест не следва длъжникът да е изпаднал в забава след изтичане на 45-дневния срок след издаване на месечна фактура по прогнозни стойности. Твърди, че липсва падеж и задълженията са дължими едва след отправяне на покана.
В срока по чл. 263 ГПК е е постъпил писмен отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
Доколкото постановеното решение не е обжалвано в частта, с която претенциите са отхвърлени, то същото е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По наведените с въззивната жалба възражения относно дължимостта на мораторна лихва, настоящия състав намира следното:
По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016 г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за 2 който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016 г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия в 45-дневен срок след издаване на общата (т.нар. изравнителна) фактура.
Релевираното от въззивника възражение, че вземането за главница ставало изискуемо след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, "Топлофикация София" ЕАД не претендира такава лихва. Напротив, видно от приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторната лихва върху главниците по общите фактури се претендира от първия ден след изтичането на 45-дневния срок за плащане, считано от датата на издаване на съответната обща фактура. В конкретния случай най-ранната обща фактура за отоплителния сезон м.05.2022г. до 04.2023г. е издадена на 31.07.2020г. /л.27/, а 3 лихва се претендира от 15.09.2020г. Т.е. претендира се мораторна лихва именно 45 дни след издаването на общата фактура в съответствие с горецитираните общи условия. Ето защо въззивникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия. Във въззивната жалба не са въведени доводи по отношение на размера на обезщетението за забава.
Предвид което въззивният съд следва да приеме, че правилно СРС е определил размера на мораторната лихва върху непогасената част от вземането за цена на доставената топлинна енергия.
Съдът се запозна с цитираната във въззивната жалба практика, в която искът за мораторна лихва е бил отхвърлен, и констатира, че същата касае различни периоди на отчитане, различен момент на издаване на изравнителната фактура, както и различен момент, в който се твърди потребителят да е изпаднал в забава. Поради несходство в периодите и въобще различна фактическа обстановка, не може да се приеме, че практиката е относима към настощия случай.
При липса на други отправени възражения се изчерпва предметът на въззивна проверка. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно чл. 78 ГПК разноски се дължат в полза на въззиваемата страна. Същата претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, но предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и ангажираност на страната, доколкото е подаден бланкетен отговор на въззивна жалба и не е анажирано участие в открито съдебно заседание, настоящата инстанция намира, че разноски не следва да бъдат присъждани,
Така мотивира, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16660/10.09.2025 г. по гр.д. № 53076/2024 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5