Решение № 3501 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3501 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100109219 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Й. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Ищецът твърди, че на 10.05.2012 г. със Заповед за задържане на лице, peг. № зз 135/10.05.12 г. бил задържан на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа в 07 РПУ-СДВР и му бил извършен личен обиск.

С Постановление по досъдебно производство № Б 28/2012 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. пр. № 450/12 г. по описа на Специализираната прокуратура на 11.05.2012 г. ищецът бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. На същата дата ищецът бил задържан под стража в ареста на ОЗСА- гр. София, ул. „Майор Векилски“ № 2.

На 13.05.2012 г. по НЧД № 719/2012 г. Специализиран наказателен съд, 5-ти състав, взел спрямо ищеца постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С постановление от 14.05.2012 г. му била наложена и забрана за напускане на пределите на страната. В проведеното на 17.08.2012 г. съдебно заседание по НЧД № 1219/2012 г. на СНС, 6-ти състав, била изменена мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 2 500 лв.

С постановление от 07.10.2014 г. ищецът бил привлечен като обвиняем в 1 престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.2, вр. ал. 2 от НК. Въз основа на внесен от ответника обвинителен акт било образувано НОХД № 507/2015 г. по описа на СНС, 12-ти състав. В първоинстанционното производство били проведени 66 съдебни заседания и същото приключило с присъда от 02.03.2020 г., с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение.

Против горепосочената присъда Специализираната прокуратура подала протест от 13.03.2020 г., въз основа на който в Апелативния специализиран наказателен съд, 1-ви състав, било образувано ВНОХД № 373/2020 г. Във въззивната инстанция били проведени три съдебни заседания и делото приключило с решение № 260000 от 25.01.2022 г., с което оправдателната присъда спрямо ищеца била потвърдена. Апелативна специализирана прокуратура подала касационен протест от 04.02.2022 г., като с решение № 66/08.06.2022 г., ВКС, II НО, по н.д. № 198/2022 г. било потвърдено решение № 260000/25.01.2022 г. по ВНОХД № 373/2020 г. на АпСНС, 1-ви с-в.

Решението на ВКС е окончателно, поради което оправдателната присъда на ищеца е влязла в сила на 08.06.2022 г.

От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, уронване на доброто му име, чест и достойнство, които претендира да бъдат обезщетени със сума в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Ответникът - Прокуратурата на Република България, оспорва иска по основание и размер. Счита за недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Отбелязва, че ищецът е предишно осъждан за тежко умишлено престъпление, като голяма част от наложеното наказание „лишаване от свобода“ е изтърпял ефективно, което доказва ниска степен на търпените вреди от процесното обвинение. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заповед за задържане на лице № зз135/10.05.2012 г. ищецът е задържан за 24 часа в 07 РПУ-СДВР, като е извършен и личен обиск, при който не са намерени вещи у лицето, видно от Протокол за личен обиск на лице от 10.05.2012 г.

С постановление от 11.05.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № Б 28/2012 г. по описа на ГД „БОП“-МВР и пр.пр. № 450/2012 г. по описа на Специализирана прокуратура /закрита/, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.

1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че:

1. в периода от началото на м. февруари, 2012 г. до 10.05.2012 г. в гр.

София, заедно с още 5 лица, е участвал в организирана престъпна група, 2 създадена с цел извършаване на престъпления по чл. 255 от НК, и 2. в периода от началото на м. февруари, 2012 г. до 10.05.2012 г. в гр.

София, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач с Д.Г.Г., К.Г.М., М.К.Д., М.И.Т. и И.С.Т., умишлено е улеснил Д.Г.Г., К.Г.М. и М.К.Д. в извършване на престъпление - избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери – около 200 000 лева, чрез набавяне на средства – предоставил търговски дружества и фактури от „липсващи търговци“ за приспадане на неследващ се данъчен кредит. С постановление от същата дата ищецът е задържан за срок от 72 часа в ареста на Областни звена „Следствени арести“ - гр. София, ул. "М-р Георги Векилски“ № 2.

С протокол от проведено на 13.05.2012 г. с.з. по НЧД № 719/2012 г. на СпНС/закрит/ на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която впоследствие с протоколно определение от с.з. на 17.08.2012 г. по НЧД № 1219/2012 г. на СпНС, е изменена в „парична гаранция“ в размер на 2500 лева. С постановление от 13.05.2012 г. на СпП на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на страната.

По внесен в СпНС обвинителен акт срещу ищеца и още осем обвиняеми лица е образувано НОХД № 507/2015 г., по което, видно от приетите по делото извадки от протоколи, в периода 28.05.2015 г. - 02.03.2020 г. са проведени множество о.с.з.

С присъда от 02.03.2020 г., произнесена по НОХД № 507/2015 г. СпНС е признал ищецът за невиновен по повдигнатите му обвинения. Оправдателната присъда е потвърдена от АпСНС/закрит/ с решение № 260000 от 25.01.2022 г. по ВНОХД № 373/2020 г., потвърдено от ВКС с решение № 66 от 08.06.2022 г. по н.д. № 198/2022 г. Оправдателната присъда е влязла в сила на 08.06.2022 г.

От приетото по делото заключение на допуснатата съдебнопсихологична експертиза се установява, че наказателното производство, продължило около 10 години, се е отразило на психичното състояние на ищеца по негативен начин - предизвикало е повишена тревожност и депресивност, включително раздразнителност, конфликтност, отчаяние, промяна на теглото и проблеми със съня. Ищецът е преживял и продължава да преживява като несправедливост спрямо себе си проведеното наказателно производство.

При експертното изследване, проведено на 7 април 2025 г., ищецът съобщава за припадъци и заболяване на бъбреците вследствие на преживения от ареста стрес, усещане за постоянно напрежение, нарушения на съня и апетита, загуба на телесна маса, чувство на потиснатост, отчаяние, срам и вина, довели до социалното му оттегляне и ограничена активност.

В експертното заключение е прието, че на фона на многобройни здравословни проблеми, които ищецът е имал още от ранните си студентски години (онкологично заболяване от 1995 г.), психичното му състояние се е влошило след стресогенното влияние на наказателния процес срещу него, 3 като психичните проблеми са продължили през целия период на наказателното производство (по време и след задържането му в ареста) и продължават и към настоящия момент. Установено е, че актуалното състояние на ищеца продължава да бъде тревожно-депресивно, с налични актуални симптоми на посттравматичен стрес.

Според показанията на свидетеля В.Т., (първа братовчедка на съпругата на ищеца), преди повдигането на обвинение ищецът е бил ведър, весел, ползвал се с много добро име сред общите им познати. Задържането през 2012 г. се отразило негативно на ищеца. Изключително тежко понасял невъзможността да вижда семейството си. Заявява, че след освобождаването му от ареста бил различен човек - отслабнал с около 20 кг., изпаднал в депресия. По време на наказателния процес общите им приятели започнали да странят от него, третирали го като престъпник, което допълнително го „съсипало“ психически. Производството било разгласено и по медиите.

От приетите по делото извадки от публикации в електронни и печатни медиите се установява, че наказателното производство срещу ищеца е получило медийно отразяване и публично разгласяване, като в редица публикации се споменава и името на ищеца.

Видно от електронна справка за съдимост с peг. № 240903005000372381 от 03.09.2024 г. от ЦАИС „Съдебен статус“, ищецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от 6 /години/. С определение от 19.10.2005 г. по ЧНД № 485/2005г. на ОС- гр. Враца, влязло в законна сила на 26.10.2005 г. ищецът е освободен условно предсрочно с остатък 1 г., 5 мес. и 1 ден, като му е определен изпитателен срок в размер на 1 г., 5 мес. и 1 ден.

По делото е прието писмо от МП, ГДИН, в което е посочено, че ищецът е задържан на 11.05.2012г. в арест „М-р Г. Векилски“ при ОСИН София с постановление на СпП, като на 21.08.2012г. задържането под стража е заменено в „парична гаранция“ от 2 500 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни правозащитни органи, е обективна, като фактическият състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ включва: обвинение в извършване на престъпление, съдебен акт, с който лицето е признато за невиновно, претърпени вреди и причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. Съгласно практиката на ВКС фактът на незаконното обвинение е достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателното преследване (в т. см. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение № 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, III ГО).

Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при 4 наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ. Обемът на отговорност на държавата по ЗОДОВ е определен с разпоредбата на чл. 4 от закона – Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.

Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и преценят от решаващия орган, въз основа на които да бъде определен и размера на дължимото обезщетение. Така, според Определение № 1 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021 г., IV г.о., например:

„тежестта на повдигнатото обвинение; дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.; отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с посочване името на ищеца; обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване“. Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (така: Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г.о. и Решение № 388 по гр. д.

Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2e0fc27-68aa-4f14-b23b-6333f5bff59b