Решение № 550 от 22.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Варна, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А.а като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233100502118 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 3121/15.05.2023 г. от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, против Решение № 61/07.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1560/2021 г. по описа на ДРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. А. сумата от 12488.67 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л. а. с марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ****, изразяващи се в увреждане на задната броня, ляв стоп, врата отзад пета, основа задна броня, маска задна, водач задна броня ляв, лайсна дъга PVC на калник заден ляв – 2 части, рама носеща надлъжна лява, под купе лява част, щит метален под резервоар за гориво, капачка над резервоара и теглич, причинени в резултат на реализирано на 31.08.2021 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на л.а. „Пежо 407“, с рег. № ****, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при жалбоподателя, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021 г. - датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 3459.00 лв., представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски.

1

В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди наличието на съществени нарушения на процесуалните правила поради накърняване правото на защита на дружеството. Излага съображения, че първостепенният съд е нарушил принципа на равенството, закрепен в чл. 9 от ГПК, тъй като e кредитирал единствено твърдяните от ищеца факти. На второ място, посочва, че неправомерно бил отказан достъп на дружеството до Единния портал за електронно правосъдие след отправени множество молби в тази насока, с което се накърнило правото на защита на въззивника. В допълнение, сочи процесуално нарушение, извършено от първоинстанционния съд, изразяващо се в недопускането да се поставят от дружеството въпроси по допуснатата по делото тройна автотехническа експертиза, отправено с нарочно искане на жалбоподателя. Твърди, че съставът на РС - Девня не предоставил възможност на ответника да представи допълнително писмено становище, както и да допълни допуснатата експертиза с допълнителни въпроси, а в допълнение, в открито съдебно заседание съдът отклонил въпроси на ответника към вещите лица относно начина на изчисляване на средна пазарна стойност на увредения автомобил, както и дали ремонтът на същия надвишава или не 70 % от пазарната му стойност. Оспорва заключението по експертизата с доводи за неправилно определяне на средната пазарна цена на засегнатия автомобил. Излага съображения, че неправилно в обжалвания акт не била взета предвид разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, съгласно която, когато стойността на разходите за необходимия ремонт на МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност, то същото представлява тотална щета и следва да бъде изплатено като такова. Отправено в жалбата искане за допускане на съдебно - автотехническа експертиза с поставени в жалбата въпроси към вещото лице. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, а в условията на евентуалност – да бъде намален размера на присъденото парично обезщетение като прекомерно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. А., която поддържа изложеното във въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова.

Въззиваемата страна Д. Д. А., ЕГН **********, от гр. Варна, депозира писмен отговор вх. № 4667/17.07.2023 г., в който са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че са 2 налице предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество. Посочва, че искът е доказан и по основания, и по размер, като ответната страна не могла да докаже по-ниска стойност на обезщетението от присъдената с решението. Счита, че правилно в обжалвания акт е прието за неоснователно възражението на дружеството за наличието на тотална щета на МПС и стойността на запазените части от автомобила, наведени от процесуалния представител на ответника, като сочи, че същите били преклудирани като наведени след срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Обосновава, че тези обстоятелства не били новоузнати за дружеството, тъй като същите се припокривали изцяло с констатациите на изготвения от него опис по процесната щета. Твърди, че щетите по собствения му автомобил кореспондират напълно с представените от него доказателства, допуснатата експертиза и свидетелските показания. Предвид изложеното, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адв. Й. А., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск с основание чл. 405, ал. 1 от КЗ от Д. Д. А. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 12 488.67 лева /след допуснато изменение на размера на частичния иск/, представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение от 593.53 лева и действителната стойност на имуществените вреди , изразяващи се в увреждане на задна броня, ляв стоп, врата отзад пета, основа задна броня, маска задна, водач задна броня, ляв стоп, лайсна дъга PVC на калник заден ляв – 2 части, рама носеща надлъжна лява, под купе лява част, щит метален под резервоар за гориво, капачка над резервоар и теглич на л. а. „Сузуки Гранд Витара“, рег. № ****, причинени в 3 резултат на настъпило застрахователно събитие ПТП, реализирано на 31.08.2021 г., на път 2008 посока гр.Девня - гр.Варна, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Не се спори по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - 31.08.2021 г. е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/30/121002023565 със срок на валидност от 14.07.2021 г. до 14.07.2022 г. Не се оспорва и фактът на настъпило застрахователно събитие.

Не се оспорва и че на застрахованото лице е била заплатена сумата от 593.53 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по заведена от ищеца застрахователна претенция от 02.09.2021 г. Оспорва се от застрахователното дружество механизмът на настъпване на ПТП. Спори се от ищеца относно справедливостта на изплатеното обезщетение като явно несъответстващо на действителния размер на вредите, които според него възлизат на 12488.67 лева.

Ответникът е депозирал срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва всички факти и обстоятелства, основание на исковата претенция, с изключение на наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС. Отправя възражение за съпричиняване от страна на ищеца, твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 593.53 лева съответствало на причинените повреди и се явява достатъчно за ремонт на увреденото МПС.

Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното дело доказателства, включително и събраните пред настоящата инстанция, счита за установено следното от фактическа и правна страни:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка съдът констатира допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд по чл.266, ал.3 от ГПК във връзка със събиране на доказателства, които бяха изправени от настоящата 4 инстанция с допускането на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) с цел попълване на доказателствения материал по делото. Следователно, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При очертания от исковата молба предмет на спора ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно отношение между страните по застраховка „Гражданска отговорност“ настъпило в срока на покритието застрахователно събитие; начинът, времето и мястото на възникване, причинените вреди по лекия автомобил - вид и стойност, механизъм на причиняване, както и причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и причинените по лекия автомобил щети.

Ответникът носи тежестта за установяване на обстоятелството, че е изплатил застрахователното обезщетение в размер на действителната пазарна стойност на нанесените щети, наличието на „тотална щета“ по смисъла на КЗ.

Основното спорно обстоятелство по делото касае размера на дължимото обезщетение с оглед допуснатата в настоящата инстанция САТЕ по наличие на твърдения от въззиваемата страна на тотална щета на процесното МПС.

Другият спорен въпрос по делото е за основателността на претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.11.2021 г. до изплащането на сумата.

Съгласно на чл. 405 ал. 1 вр. чл. 386 ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл.400 ал.1 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а ал.2 на същата разпоредба сочи, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число и всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Обезщетението не може да надвишава действителната стойност при пълна увреда на автомобила. Видно е от допуснатата по делото САТЕ, кредитирана от съда, като обективно и компетентно изготвена, че стойността на обезщетението, съотнесена към пазарната стойност на МПС към датата на ПТП налага извод за наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 5 от КЗ. Това е така, понеже се касае за увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. При определяне размера на обезщетението се съобразява действителната стойност към момента на ПТП, но не повече от застрахователната сума при приспадане на запазени части, с оглед недопускане на неоснователно обогатяване. Следователно и поради липсата на данни, че автомобилът е ремонтиран, база за определяне на обезщетението е действителната стойност на вещта, а не стойността за извършен или подлежащ на извършване ремонт. Последното – стойността на увредата е релевантно и за това дали е налице „тотална щета“. Вещото лице посочва в САТЕ, приобщена във въззивното производство, че остатъчната стойност на автомобила след ПТП е в размер на 2900.00 лева, а към датата на ПТП – 31.08.2021 г. процесното МПС е било на стойност в границите между 86489500 лева, като средноаритметично между двете величини вещото лице е посочило сумата от 9000 лева като средна пазарна стойност. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, определени по средни пазарни цени за оригинални части към датата на застрахователното събитие в допълнение със средната пазарна цена на труда, възлиза на 13 984.88 лева. Като се съобразят изготвените заключения по делото в частта относно възстановителната стойност, при отчитане на минималната разлика в стойностите, както и правилата на чл. 386, ал. 2 от КЗ относно възприемането на действителната стойност, без прилагане на обезценка, се налага извод, че възстановителната стойност надхвърля 70% от действителната стойност на увреденото МПС, което покрива легалното определение за тотална щета на МПС - чл.390, ал.2 от КЗ.