Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16155 от 07.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57566/2024
Вид
Определение № 16155
Подписан
07.04.2025
В сила
07.04.2025
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16155 гр. София, 07.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110157566 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от ................., ЕИК: .............., против Д. Д. Я., ЕГН ********** с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 826,78 лв. предоставена по Договор за потребителски кредит, формирана както следва: главница в размер на 600 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 70,91 лв. за периода от 15.02.2019 г. до 15.07.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 128,31 лв. за период от 15.07.2019 г. до 23.05.2024 г.

................... e заявител по заповедно производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Исковата молба на ............ е депозирана на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с Разпореждане № 131496, издадено на 17.09.2024 г., по ч гр.д.

№ 34045/2024 г., по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, LXXVIII. Ищецът твърди, че на 15.02.2019 е сключен договор за потребителски кредит с № 273918 между длъжника и „..........., вземанията по който са цедирани в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. Ответникът получил по силата на Договора за потребителски кредит № 273918 сумата от 600,00 лв., срещу което се съгласил да върне 5 равни вноски на стойност по 205,00 лв. в срок до 15.07.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за потребителски кредит.

Поради това ищецът, в чиято полза е цедирано вземането по Договора за 1 потребителски кредит, моли съда да признае дължимостта на сумите ведно с претендирани разноски в обща стойност от 277,47 лв., формирана както следва: Заплатена държавна такста в размер на 27,47 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по образуваното ч.гр.д. №34045/2024 г., по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, LXXVIII, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ по същото дело; заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по настоящето дело, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ по същото дело.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, представен от особен представител е депозирал отговор на искова молба, с който оспорва исковата молба на ищеца като неоснователна и недоказана. Ответникът прави възражение за погасителна давност по отношение на исковата молба. Оспорва факта, че е подписал твърдения договор, доколкото същия в приложения вариант не носи подписна страните и оспорва факта, че е получил сумата от 600 лв. Особеният представител моли съдът да задължи третото лице ........ даде сведения, дали е постъпвал отказ от сключения договор за потребителски кредит в 14-дневен срок по Общите условия; да предостави информация относно извършените от ответника плащания.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

След дадени указания - ищеца поддържа исковата молба единствено за сумите за които е издаден записа на заповед - 600 лв. главница, законна лихва от 05.06.2024 г. до плащане на вземането и разноски по заповедта. Делото следва да се прекрати за останалите суми.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

415 от с.к.с правно основание. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Ответницата основава своите възражения на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 111, б.

“б” ЗЗД.

Не са посочени права и обстоятелства, които се признават от страните.

2

Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

За да бъде уважен искът ищецът трябва да се докаже: наличието на валидно облигационно отношение по предоставяне на банков кредит за текущо потребление; предоставяне на сумата; неизпълнение на задълженията по кредита от страна на длъжника, изискуемостта на вземането (изтичане на срока на договора/предсрочна изискуемост); размера на вземането; че няма неравноправни клаузи или че същите са уговорени индивидуално по см. на ЗЗП. Ищеца следва да докаже че е сключен валиден договор за цесия по силата на който му е прехвърлено вземане срещу ответника по сочения от него договор, както и че длъжника е уведомен за цесията.

В тежест на ответницата е да докаже твърденията си, в това число, че вземането е погасено по давност.

По доказателствените искания:

Съдът ще приеме представените с исковата молба писмени доказателсва.

Ответницата не е представила писмени доказателства. Искането по л. 192 ГПК е основателно.

Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.

146 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото за сумите сумата 70,91 лева (седемдесет лева и 91 стотинки),представляваща договорна лихва за период от 15.02.2019 г. до 15.07.2019 г.,сумата 128,31 лева (сто двадесет и осем лева и 31 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.07.2019 г. до 23.05.2024 г. Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в 1 седмичен срок пред Софийски градски съд.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.05.2025 г. от 09:40 ч., за която дата и час:

Да се призоват страните като им се връчи препис и от настоящото 3 определение;

На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;

Прилага заповедното дело.

УКАЗВА на ищеца, че не представя доказателства, че сумата предмет на заема е предадена на ответника.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ..........., в 1 седмичен срок да представи писмена информация: 1/ дали е постъпвал отказ от договор за паричен заем кредирект № 273918/15.02.2019 г. Заемател Д. Д. Я., ЕГН **********; 2/ дали заемополучателят е извършвал плащания по договора за заем, какво е заплатено. При неизпълнение в срок съдът ще наложи глоба на страната.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в обстоятелствената част на определението.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.

УКАЗВА на страните, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК ще провери служебно договор за банков кредит, сключен между страните по делото за наличието на неравноправни клаузи като им дава възможност да изразят становище по този въпрос в първото съдебно заседание по делото.

УКАЗВА на страните, че по арг. от разп. на чл. 41 от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно 4 уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към спогодба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5