Решение № 5 от 28.02.2023, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Ивайловград, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Х. като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20225650100013 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл.

23 от ЗПК.

В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от Е. Х. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Ивайловград, ул. „******“ № 10, чрез процесуален представител адв. В. Н. от САК против „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев. С иска се претендира сумата в размер на 25.00 лв., представляваща частичен иск от сумата в р-р на 806.46 лв. - недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.Впоследствие с протоколно определение от 29.11.2022 г., съдът е допуснал увеличение на иска до сумата от 747.06 лв.

В исковата молба се сочи, че на 07.05.2020 г. Е. Х. К. е сключила договор за потребителски кредит с „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД. В договора било посочено, че потребителят се задължава в срок до 5 дни, от датата на сключване на договора да представи в полза на кредитора банкова гаранция в р-р на сумата по договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или поръчителство от две физически лица, които следвало да представят служебна бележка от работодателя си за нетен осигурителен доход в р-р на над 1000 лв., да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови 1 институции или ако имат такива – кредитната им история в Централен кредитен регистър една година назад да е със статус не по– лош от редовен и да подпишат договор за поръчителство.

В чл. 3, ал.2 от процесния договор било посочено, че при неизпълнение на задължението да - предостави обезпечение в посочения срок, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 459.96 лева, която се заплаща от него разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 76.66 лева. По такъв начин на ищцата била начислена неустойка в размер на 459.96 лева, тъй като същата не била представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Ищцата Е. Х. К. била погасила изцяло сумата по сключения договор.

Счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Не била спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Счита, че договора е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Счита, че клаузата, с която е уговорено, че се дължи неустойка в размер на 459.96 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в срок от пет дни от датата на сключване на договора, на обезпечение чрез поръчителство на физически лица, които отговарят на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. Неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди била типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до нищожност и на целия договор.

Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не би посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и 2 лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Налице била разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищцата реално е върнала на ответното дружество.

Клаузите в процесния договор не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки и не позволявали потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

Налице били явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации и ответното дружество реално било получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 806.46 лева или печалба за предоставената услуга в размер на близо 50 %. Това обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически условия в страната към момента на предоставяне на заема.

Ответното дружество било отпуснало на ищцата заем в размер на 1000.00 лева, като впоследствие същата е погасила и превела единствено на ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 1806.46 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“.

Ето защо счита, че е налице правен интерес за ищцата от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата от 806.46 лева, предявен като частичен иск за сумата от 25.00 лева - разликата между заплатената от ищцата на ответното дружество сума (1806.46 лева) и получената от нея сума (1000.00 лева).

Моли съда да ги призове на съд и след доказване на твърденията в исковата молба, включително относно нищожността, на процесния договор, или евентуално нищожността на отделните клаузи от последния, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответникът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, да заплати на Е. Х. К., сумата в размер на 25.00 лв. частичен иск от сумата в размер на 806.46 лв. Впоследствие исковата претенция е изменена на 747.06 лв. – пълен и окончателен размер на иска, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Прилага като доказателства: Неподписана Преддоговорна информация /стандартен европейски формуляр/ към Договор за потребителски кредит № 296599 от 07.05.2020 г.; Неподписани общи условия към Договор за 3 потребителски кредит № 296599 от 07.05.2020 г.

Моли съда, на основание чл. 190 от ГПК да задължи ответното дружество да представи в оригинал всички налични документи, свързани с Договор за предоставяне на потребителски кредит № 296599 от 07.05.2020 г., включително, но не само Договора, а и свързания с него Стандартен европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителските кредити /Преддоговорна информация/, Погасителен план към него и Общите условия към последния, както и да задължи ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания /в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги/, от страна на лицето Е. Х. К. по договор за потребителски кредит № 296599/07.05.2020 г.

Моли съда, на основание чл. 192 от ГПК да задължи трето неучастващо в делото лице - „Обединена Българска Банка“ АД, да представи официална справка за извършени плащания от лицето Е. Х. К. към ответното дружество за периода от 10.02.2020 г. до подаване на исковата молба.

Моли да бъде назначена съдебно – счетоводна експертиза, с конкретни въпроси.

В законоустановения срок, от ответната страна е получен отговор. В отговора на исковата молба се излагат съображения, както следва:

Прави се възражение за подсъдност и се моли делото да се прекрати, като документите по него се препратят на родово и местно компетентния съд, по седалище на ответника, а именно РС – София.

По допустимостта – исковата молба била недопустима , поради липса на правен интерес.

По основателността – исковата молба била неоснователна.

По повод твърдението, че е налице нищожност на клауза от договор за кредит, то не се доказало и наличие на договор за кредит:

Ищецът бил приложил неподписан и бланков договор за кредит, който не установявал наличието на договорно правоотношение. Без да се докажело наличието на валидни волеизявления за сключване на договора, същият не можело да бъде прогласен з а нищожен. Ищецът трябвало да докаже сключването на договора за кредит при пълно и главно доказване. Моли съдът да отхвърли исковата молба като недоказана.

Излагат се пространни аргументи в насока, че искът е неоснователен и недоказан.

Моли се:

На основание чл. 105 от ГПК съдът да прекрати делото и да го препрати на компетентния съд —PC София.

Съдът да не разглежда искът като недопустим, поради липса на правен интерес, а в случай, че разгледа исковата молба, моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Съдът да редуцира исковата претенция с оглед размера на задължението и плащанията по него.

4

На основание чл. 78, ал. 2, евентуално ал. 3 от ГПК, да осъди ищеца да заплати направените от ответната страна разноски в настоящото производство включително. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да осъди ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

По доказателствените искания на ищеца се дава следното становище:

По искането по чл. 190 от ГПК да се предоставят договори за кредит по делото липсвали индиции, че договор има, за да се правят подобни искания. Освен преки, липсвали и косвени доказателства, че било налице правоотношение.

По повод искането за справка от посочената банка - по делото липсват платежни. Лице направило плащане пред банка, може да се снабди свободно с екземпляр от платежните от банката. Разкриване на банкова тайна, без дори индиции, че има плащане относимо към твърдения договор било недопустимо. Това поставяло под риск „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД чрез неоснователното разкриване на парични потоци на дружеството.

По повод искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза се изразява становище, че без да се предоставят косвени доказателства, че има плащания и договор, то неоснователно се искало разкриване на данни пред трето лице.

Моли, на основание чл. 190 от ГПК, съдът да задължи ищеца да предостави договора за кредит, за който твърди, че обвързва страните, като от него да са видни волеизявленията за сключването предоставени и от двете страни, като излага аргумент, че е в негова тежест е да си докаже твърдението Моли, на основание чл. 190 от ГПК, съдът да задължи ищеца да предостави платежните нареждания, за плащанията, за които твърди, че са направени.