Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1975 от 01.07.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 711/2026
Вид
Определение № 1975
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Вероника Николова, Мирослава Кацарска, Мадлена Желева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1975 гр. София, 01.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20268002900711 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЧИЛИ ХИЛС ФУДС“ ООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. П. - Г., срещу въззивното решение № 69/15.12.2025г., постановено по в.т.д. № 676/2025г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 924/24.06.2025 г. по т.д. № 2394/2023 г. на СГС, VI - 2 състав, по иска, предявен от „Родинови“ ООД срещу „Чили Хилс Фудс“ ООД, е признато за установено, че „Чили Хилс Фудс“ ООД е действало недобросъвестно при подаване пред Патентно ведомство на Република България на заявка с рег. № **********N/11.09.2023 г. за регистрация на словна търговска марка „ЛЮТА ФЕРМА“ за услуги от класове 41, 43 и 45 на МКСУ.

Касационият жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.

Касаторът сочи, че решението е постановено по нередовна искова молба, което не е констатирано от съда, тъй като са въведени две основания и две права, които се изключват взаимно, а именно - на иск по чл. 12, ал. 5 ЗМГО и основание за подаване на опозиция по чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Касационният жалбоподател сочи, че поради допуснати процесуални нарушения двете съдебни инстанции са формирали неправилни изводи, че ищецът „РОДИНОВИ“ ООД е действителен притежател на марката „Люта ферма“, въз основа на недопустими доказателства, както и на изслушана недопустима съдебно - маркетингова експертиза. Изтъква се като довод в жалбата, че съдът не е изложил мотиви относно представено ново доказателство, а именно – влязлото в сила в хода на процеса съдебно решение № 220/09.02.2024г. на 1

СГС, от което се установявало, че „РОДИНОВИ“ ООД са нарушили правото на търговската марка на „ЧИЛИ ХИЛС ФУДС“ ООД. Оспорва се извода на съда, че има използване на знака, тъй като всички публикации, които са представени, са били във връзка със стоки, а не за услуги от процесния клас.

Касаторът твърди, че всички доказателства, представляващи разпечатки от профила на ищеца в платформите на Meta - Facebook и Instagram, са създадени специално за целите на процеса и не доказват използването на марката преди предявяването на иска. Изтъква се в жалбата, че изводите на съда за наличието на сходство между марките на ищеца и процесната марка са необосновани. По подробно изложените доводи касационният жалбоподател претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „При искове, по които използването на марката следва да бъде доказано, преценката за използване от компетентността на съда ли е, или може да бъде възложена на вещо лице?“; 2. „По иск с правно основание чл. 12, ал. 5 ЗМГО може ли фактът на неизползване на марката от страна на заявителя да бъде тълкуван като наличие на недобросъвестност, ако ответникът е имал намерение да използва марката, но не е започнал използването поради наличието на висящ между страните правен спор относно тази марка?“; 3. „По иск с правно основание чл. 12, ал. 5 ЗМГО следва ли съдът да извърши преценка на всички фактически и правни отношения между страните, включително и постановени съдебни решения между тях по спорове, свързани с нарушени права на интелектуална собственост?“; 4.„Налице ли е недобросъвестност по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗМГО, ако не е доказано намерението на ответника да увреди интересите на ищеца или да извлече неправомерна облага?“.

Касационният жалбоподател се позовава на противоречие с практиката на ВКС и СЕС, като се сочи решение №195/31.01.2018 г. по т. д. № 370/2017 г., I т. о. на ВКС, Решение oт 26.09.2013г. по дело C-609/11 P, Centrotherm Systemtechnik GmbH, Решение от 11.6.2009 г., С-529/07, Lindt Goldhase, Решение от 29/01/2020, C-371/18, Sky plc и др. срещу SkyKick UK Ltd и SkyKick Inc („SkyKick“), Решение от 27.6.2013г., С-320/12, Malaysia Dairy, Решение на Общия съд по дело C–668/17 P, Решение от 11.07.2013г., T-321/10, Gruppo Salini, Решение от 13.12.2012 г., T-136/11, Pelikan, Решение от 12.9.2019 г., C-104/18 P, Stylo & Koton (fig.), решение от 28.10.2020 г., T273/19, Target Ventures и др.

Ответникът по касационната жалба – „РОДИНОВИ“ ООД я оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 19.03.2026г., подаден чрез процесуалния му пълномощник – адв. Е. Милър. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното:

2

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със заявление от 09.03.2023г. пред Патентното ведомство на Република България „Родинови“ ООД е поискало извършването на регистрация на индивидуална словна марка с наименование ЛЮТА ФЕРМА. Марката е била регистрирана под рег. № 00169163 на 08.08.2023 г., със срок на действие до 09.03.2033 г., за стоки от класове 29, 30 и 31 по Ницската спогодба. САС е посочил, че в производството по регистрация на марката, „Чили Хилс Фудс“ ООД е упражнило правото си на възражение по чл. 51, ал. 1 ЗМГО, като е поискало да бъде постановен отказ за регистрация поради липсата на отличителност на марката. На 08.08.2023г. на основание чл. 61 ЗМГО от патентния орган е взето решение за регистрация на заявената от „Родинови“ ООД словна марка с наименование ЛЮТА ФЕРМА, за което е издадено и свидетелство за регистрация на марка с рег. № 169163.

Софийски апелативен съд е приел, че със заявление от 11.09.2023г.

„Чили Хилс Фудс“ ООД е поискало регистрация на индивидуална словна марка с наименование ЛЮТА ФЕРМА относно услуги от класове 41, 43 и 45 по Ницската спогодба. Съдът е посочил, че съгласно справка от официалната интернет страница на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) „Родинови“ ООД е регистрирано като притежател на марка на ЕС № 018791127, комбинирана, със словна част "HOT FARM", заявена на 04.11.2022 г., регистрирана на 18.02.2023 г. и със срок на закрила до 04.11.2032 г., като същата покрива стоки от класове 5, 29, 30 и 31 от Ницската спогодба. Въззивният съд е изложил, че съгласно сертификат, издаден от EUIPO, „Чили Хилс Фудс“ ООД е притежател на права върху регистрирана комбинирана марка на ЕС с рег. № 016579567 – CHILLI HILLS, заявката е от 11.04.2017 г., срокът на закрила е до 11.04.2027 г., като същата е регистрирана на 05.10.2017 г. и покрива стоки от класове 30 и 31 от Ницската спогодба.

Въззивният съд е посочил, че от заключението на съдебно-марковата експертиза, изготвено от вещото лице П., се установява, че знакът ЛЮТА ФЕРМА/HOT FАRM се използва реално в дейността на дружеството-ищец в периода от 30.08.2017г. до 2023 г. - нееднократно в реклами, поместени на фирмените му страници във ФЕЙСБУК и ИНСТАГРАМ, както и в публикации на различни електронни медии, основно насочени към рекламиране дейността на „Родинови“ ООД. САС е приел, че основният асортимент от стоки, произвеждани и предлагани на пазара от „Родинови“ ООД, са сортове люти чушки, отглеждани във фермата на дружеството в село Страшимирово, както и че знакът е използван по повод организиране на посещения, дегустации, състезания по надяждане с люти продукти, тийм билдинги, рождени дни, вечери, празници и при различни мероприятия, като фестивали, фермерски базари и тематични пазари, състояли се през годините в градовете – Варна, Троян, Враца, Бургас, София и Пловдив. Съдът е изтъкнал, 3 че според заключението знакът ЛЮТА ФЕРМА/HOT FАRM е разпознаваем сред ползвателите на пазара, като не се ползва като родово описателно понятие/название, а като собствено име на фирма, компания, производител.

Според кредитираното експертно заключение в платформата ФЕЙСБУК има отбелязване на последна промяна на името ЛЮТА ФЕРМА/HOT FАRM, извършена на 10.07.2023 г. Въззивният съд е посочил, че в съдебно заседание вещото лице е обяснило, че при изводите си в заключението не се е ръководило от правилата на ЗМГО, а само е извършило наблюдение над това как е използван знакът ЛЮТА ФЕРМА в дейността на „Родинови“ ООД.

Апелативният съд е приел, че от заключението, изготвено от вещото лице д-р инж. Д. Д., се установява, че в речника не се среща съчетание като „люта ферма“, същото не е общоприето и има фантазиен характер. Съдът е изложил, че съгласно посоченото от експерта има идентичност между заявената за регистрация от ответника словна марка „ЛЮТА ФЕРМА“ и словната марка, регистрирана от ищеца „ЛЮТА ФЕРМА“, съответно е налице висока степен на сходство, дължащо се на семантична идентичност. Изтъкнал е, че има идентичност и сходство между услугите, като дейностите, които „Родинови“ ООД е реализирал при означение с марките ЛЮТА ФЕРМА/HOT FARM, най-общо представляват такива по рекламиране, организиране и провеждане на различни развлекателни мероприятия, провеждане на турове, благотворителни дейности, тийм билдинг, работилници и състезания и др., като всички тези дейности практически кореспондират на услуги от класове 41, 43 и 45, за които е заявена за регистрация марката на ответника.

Въззивният съд е посочил, че възприема заключението на експерта, съгласно което съществува вероятност от объркване на потребителите, които може погрешно да приемат, че услугите, означени със заявената за регистрация от ответника марка, и стоките в класове 29, 30 и 31 на марките на ищеца, както и услугите, предлагани от ищеца под марка ЛЮТА ФЕРМА/HOT FARM, произхождат от едно и също или свързани предприятия, или пък да приемат, че това предлагане става със съгласието на ищеца, като притежател на тези две марки.

Апелативният съд е приел, че е предявен иск с правно основание по чл.

36, ал. 3, т. 1 ЗМГО, във връзка с чл. 12, ал. 5 ЗМГО, съгласно които норми регистрацията на марка се заличава, ако е извършена в нарушение на чл. 12 ЗМГО, а според чл. 12, ал. 5 ЗМГО - не се регистрира марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение. Въззивният съд е приел, че активната легитимация на ищеца предполага установяване на факта, че е действителен притежател на марката, т.е. реално ползва в търговската си дейност незащитен за територията на страната знак, извършвайки действия (със стоки и услуги), с които се афишира като притежател на търговска марка, без юридически да е признат за такъв. САС е посочил, че ЗМГО не съдържа дефиниция на това какво е недобросъвестно действие от заявителя, но принципните критерии относно съдържанието на понятието „недобросъвестност” по смисъла на ЗМГО са например: известност на по-ранната търговска марка, идентичност или сходство в съдържанието на двете марки, респ. на стоките и/или услугите, 4 за които са защитени, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за регистрация от гледна точка на знанието за съществуване на поранна идентична или сходна марка, ползваща се с правна закрила, включително и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за регистрация на търговска марка. Въззивният съд е изложил, че в практиката на СЕС недобросъвестността се възприема като правна категория, предпоставяща знание у лицето, подало заявление за регистрация на един знак като търговска марка, че този знак се ползва от друг правен субект в дейността му и чрез използването на знака това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги. САС е счел, че ищецът - „Родинови“ ООД е действителният притежател на марката ЛЮТА ФЕРМА, тъй като е ползвал знака и за услуги, сходни и идентични на такива в класове 41, 43 и 45, както и че ответникът е знаел преди подаване на своята заявка за това, че „Родинови“ ООД е маркопритежател на национална марка „ЛЮТА ФЕРМА“ за стоки класове 29, 30 и 31 и марка на ЕС “HOT FARM” за стоки класове 5, 29, 30, 31, което следва от подаването на възражение, а също и с оглед на това, че двете дружества са преки конкуренти в една сравнително тясна пазарна област – производството на люти чушки и продукти от тях, както и предоставянето на услуги, свързани с тази продукция, и съответно имат професионални познания за този пазар и участниците в него. По подробно изложените мотиви, въззивният съд е заключил, че е налице недобросъвестно заявяване на марката от ответника, който същевременно не е установил факти, сочещи на чисто пазарна логика в неговото поведение. С оглед горното е счел иска за основателен, отменил е първоинстанционното решение и е уважил исковата претенция.