Определение № 577 от 26.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Перник, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500365 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 9974/11.05.2023 г., подадена от З. Г. Г., чрез адв. В. З. против Определение № 1222/18.04.2023г., постановено по гр.д.№ 308/2023г. по описа на РС – Перник, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от З. Г. Г. иск за осъждане на Г. О. Г. за заплащане на обезщетение за ползване на имот (наем) за сума в размер на 200,00 лева месечно за периода от 27.01.2023 г. (датата на исковата молба) до прекратяване на основанието за ползването на запазената част като процесуално недопустим.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предявени са искове с правно основание в чл.30 във връзка с чл.36 ЗН за възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на наследодателя си чрез намаляване на дарение до размера необходим за попълване на неговата запазена част и за връщане (оставане) на дарения имот изцяло в наследството на общия наследодател.

С исковата молба се претендира още ответниците да заплатят на ищцата сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за ползване на осн.чл.36, ал.3 ЗН от деня на 1 откриване на наследството до датата на предявяване на исковата молба в съда, както и обезщетение за ползване в размер на 200,00 лева месечно за периода от 27.01.2023 г.

(датата на исковата молба) до прекратяване на основанието за ползването на запазената част.

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 14.02.2023г. и 30.03.2023г., като на ищцата са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, вследствие на което са постъпили уточнителни молби.

С обжалваното определение от 18.04.2023 г . ПРС съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения от З. Г. Г. иск срещу Г. О. Г. за заплащане обезщетение за ползване на имот (наем) за сума в размер на 200,00 лева месечно за периода от 27.01.2023 г. (датата на исковата молба) до прекратяване на основанието за ползването на запазената част, приемайки за недопустимо да се присъжда обезщетение за бъдеще време в това производство.

Пернишкият окръжен съд, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Настоящата инстанция счита, че проверката на правилността на обжалваното определение за частичното прекратяване производството по делото, предполага проверка и на правилността на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение и даване на указания за отстраняване на нейните нередовности, като правилно първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, с оглед уточняване предявените искови претенции, правилно е и предоставил възможност на ищеца да заяви дали поддържа така предявения иск, тъй като същия е процесуално недопустим и като такъв подлежи на прекратяване, но въз основа на различни съображения.

Настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.3 ЗН при основателност на иска по чл. 30 ЗН заветникът или надареният следва да върне плодовете, надвишаващи стойността на разполагаемата част, от датата на откриване на наследството до датата на предявяване на иска, в случай че той е предявен в едногодишен срок от откриване на наследството, а ако не е спазен този срок - от датата на исковата молба. С предявяване на иска се цели връщане в наследството на естествените и граждански плодове от дарения/завещания имот.

В настоящия случай искът по чл. 36, ал.3 ЗН е предявен в едногодишния срок, поради което е и недопустимо кумулативното им предявяване в двете хипотези, тъй като разпоредбата на чл. 36, ал.3 ЗН има специален характер, касае връщане в наследството само на събраните плодове, като израз на принципната забрана за неоснователно обогатяване.

С оглед горното настоящият съдебен състав счита, че макар и по различни съображения, крайният извод на първоинстанционния съд е правилен. Поради това 2 жалбата следва да се остави без уважение.

В този смисъл като краен резултат определението на ПРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 1, изр. 1 ГПК, Видинският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1222/18.04.2023г., постановено по гр.д.№ 308/2023г. по описа на РС – Перник.

Определението може да бъде обжалвано при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3