Решение № 615 от 10.03.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Варна, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110116674 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени установителени искове с правно чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1, по реда на чл. 422 ГПК от „Е.П.П.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „В.В.” В.Т. – Г, *** срещу „И.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 328,55 /триста двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги под формата на такса „достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност“ – 39 кВт, начислена за периода от 21.06.2020г. до 07.06.2021г., за което обстоятелство са издадени следните фактури:ФП***/19.08.2020г.;

ФП***/21.09.2020г.;ФП***/08.10.2020г.;ФП***/04.11.2020г.;ФП***/ ФП***/04.06.2021г.; ФП***/10.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 20.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението сумата от 13,78 /тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху дължимата главница, начислена за периода от 15.09.2020г. до 02.07.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 № 4915/13.09.2021г. по ч.гр.дело № 10582/2021г. на ВРС.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се признават по основание и размер.

Предвид направеното признание на иска в отговора на исковата си молба и направеното искане от ищцовата страна, на основание чл.237 ГПК съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно направеното признание, като констатира съобразно разпоредбата на чл.237, ал.3 ГПК, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответника не се е разпоредил с право, с 1 което не може да се разпореждат.

Предвид на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството предвид на направеното признание на иска, който се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 328,55 /триста двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги под формата на такса „достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност“ – 39 кВт, начислена за периода от 21.06.2020г. до 07.06.2021г., за което обстоятелство са издадени следните фактури:ФП***/19.08.2020г.;

ФП***/21.09.2020г.;ФП***/08.10.2020г.;ФП***/04.11.2020г.;ФП***/ ФП***/04.06.2021г.; ФП***/10.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 20.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението сумата от 13,78 /тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху дължимата главница, начислена за периода от 15.09.2020г. до 02.07.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 № 4915/13.09.2021г. по ч.гр.дело № 10582/2021г. на ВРС.

По отношение на разноските:

При признание на иска в частта досежно съдебно – деловодните разноски се състои от възможност да се предпази ответната страна от заплащане на разноски, но при условие, че не е оспорвала твърдяното от ищеца право преди завеждане на исковата молба в съда. В този смисъл е и съдебната практика и в случая Определение №709/28.12.2012г., постановено по ч.гр. дело № 592/2012г. на ВКС, І-во г.о., в което се приема разбирането, че предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК.

В конкретния случай ответникът е признал исковата претенция с отговора на исковата си молба от 13.01.2022г., а т.е. след завеждане на заповедното производство в съда – 20.07.2021г., а и след образуване на настоящото исково производство – 19.11.2021г. При тези съображения и с оглед съдебната практика следва извода, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждане както на заповедното производство, така и на исковото, поради което не е налице втората от предвидените две кумулативно дадени предпоставки, при което в полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски и за двете производства – 75 лева за заповедното производство, от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като и 435 лева разноски в исковото производство, от които 75 лева доплатена по делото държавна такса и 360 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „И.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, *** дължи на „Е.П.П.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „В.В.” В.Т. – Г, *** сумата от 328,55 /триста двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги под формата на такса „достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност“ – 39 кВт, начислена за периода от 21.06.2020г. до 07.06.2021г., за което обстоятелство са издадени следните фактури:ФП***/19.08.2020г.;

ФП***/21.09.2020г.;ФП***/08.10.2020г.;ФП***/04.11.2020г.;ФП***/ ФП***/04.06.2021г.; ФП***/10.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 20.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението сумата от 13,78 /тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху дължимата главница, начислена за периода от 15.09.2020г. до 02.07.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 № 4915/13.09.2021г. по ч.гр.дело № 10582/2021г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1, по реда на чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА „И.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.

Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „В.В.” В.Т. – Г, *** сумата от 75 (седемдесет и пет) лева разноски за заповедното производство, от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като и 435 (четиристотин тридесет и пет) лева разноски в исковото производство, от които 75 лева доплатена по делото държавна такса и 360 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3