Акт от 09.03.2022, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 32

Гр. Перник,

09.03.2022 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ивайло

Иванов при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 36 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/ 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Перник, ул. „***“ № 47, управлявано от управителя А.Л.Л. срещу Решение № РЗМ-5800-1634/32-400027 от 09.12.2021 година, издадено от директора на Териториална дирекция Митница София, с което на основание чл. 74, § 3 от МКС, във връзка с чл. 140, § 2 от РИ 2015/2447, във връзка чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 21BG005805005221R9 от 02.08.2021 година в размер на 25 600 (двадесет и пет хиляди и шестстотин) лева, и на основание чл. 59 от ЗДДС са установени допълнителни публични вземания, в размер на 1 374.46 лева, представляващи мито и 3 023.80 лева, представляващи ДДС, а също така и начислени лихви на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл. 114 от Регламент /ЕС/953/2013 година. Разпоредено е да се вземат под отчет установените за досъбиране от „***“ ЕООД задължения в общ размер на 8 372.00 лева, в едно с дължимите лихви за забава. На основание чл. 19б, ал. 3 от ЗМ е определен срок за заплащане на задължението.

Жалбоподателят счита, че атакуваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, противоречащ на материалния и процесуалния закон, необоснован и неправилен.

Излага подробни доводи в посока на тези свои твърдения. Претендира присъждане на направени съдебни разноски, като прилага списък на основание чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 21.02.2022 година, жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат Г.Г. от АК Хасково, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни доводи развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 21.02.2022 година ответникът по делото – директор на ТД Митници София, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Б.С., който излага становище за неоснователността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображение развива в представените писмени бележки.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмено доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.08.2021 година с MRN 21BG005805005221R9/02.08.2021 година, „***“ ЕООД е декларирало стока за поставяне под митнически режим „допускане за свободно обръщение“ на стока: употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка: BMW 340, тип: бензин, първа регистрация на 01.01.2020 година, цвят: бял, работен обем: 2999, брой места 5 и шаси: WBA5U9C08LFJ83009. Като изпращач на стоката е посочен „999-CORPORATE, IL-60154 WESTCHESTER“, Съединени американски щати. В митническата декларация е посочен № 6/14 като е деклариран код на стоката – код по Комбинирана номенклатура. Митническата стойност на стоката е в размер на 11 994.83 (единадесет хиляди деветстотин двадесет и четири лема и осемдесет и три стотинки), съгласно придружаваща митническата декларация разписка /16856888/ IAAI, сертификат/ F29295U, декларация за транспортни разходи от 28.07.2021 година, декларация от 28.07.2021 година, банков суифт /45/123/00749972/ Юробанк БГ и технически данни BMW 340.

Със

Заповед № ЗТД-5800-474 от 02.08.2021 година на директора на ТД Митници София е възложено да бъде извършен последващ контрол на декларирането във връзка с поставяне на стоката под митнически режим „допускане за свободно обръщение“.

С Писмо рег. №32-247742 от 02.08.2021 година до управителят на „***“ ЕООД на основание чл. 188 от Регламент /ЕС/952/2013 година е поискано предоставяне на документи, данни и информация за целите на последващия контрол, съгласно чл. 48 от Регламент /ЕС/952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, които да докажат реалността на посочената в митническата декларация митническа стойност. В тази връзка, с писмо № 32-248805 от 03.08.2021 година, управителят на „***“ ЕООД е посочил, че е предоставил цялата информация и всички документи, с които разполага, от които да се направи извод за техническото състояние на автомобила и митническата стойност на обмитяването му.

Със

Служебна бележка с рег. № 32-326561 от 14.10.2021 година, издадена от началника на отдел „Митническа дейност“ е изпратено становище за деклариране на митническа стойност и предприемане на действия по компетентност във връзка с констатациите, които са изложени относно декларираната митническа стойност.

С Писмо рег. № 32- 327623 от 15.10.2021 година на „***“ ЕООД на основание чл. 89 от Регламент /ЕС/952/2013 и чл. 59, ал. 1 от ЗДДС е било указано да бъде учредено обезпечение в размер на 4 398.26 лева за вдигане на стоката по смисъла на чл. 195 от Регламент /ЕС/952/2013 година.

С Писмо рег. № 32-337172 от 25.10.2021 година на жалбоподателят на основание чл. 29, във връзка с чл. 22, § 6, т. 1 от Регламент /ЕС/952/2013 година административният орган е съобщил на дружеството мотивите, на които ще базира решението си, като е предоставил и указал на същия, че има възможност да изрази своето становище в рамките на 30 дневен срок от получаване на писмото. В отговор на това не е постъпило становище от страна на жалбоподателя.

С връченото съобщение по реда на чл. 22, § 6, т. 1 от Регламент /ЕС/952/2103 година, обективирано в горецитираното писмо, „***“ ЕООД е уведомено, че поради възникнали съмнение, митническата стойност на декларираната от него стока по митническа декларация MRN 21BG005805005221R9 от 02.08.2021 година ще бъде определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 година, а именно, когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи. В съобщението е посочено, че това решение е взето с оглед липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесните стоки, като е посочено също, че при определяне на новата митническа стойност е използван сравнителен анализ чрез съпоставка с информацията за внос в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи.

С оспореното Решение № РЗМ-5800-1634/32-400027 от 09.12.2021 година, издадено от директора на ТД Митница София на основание чл. 74, § 3 от МКС, във връзка с чл.

140, § 2 от РИ 2015/2447, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 21BG005805005221R9 от 02.08.2021 година в размер на 25 600 (двадесет и пет хиляди и шестстотин лева), на основание чл. 59 от ЗДДС са установени допълнителни публични вземания, в размер на 1 374.46 лева, представляващи мито и 3 023.80 лева, представляващи ДДС, а също така и начислени лихви на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл. 114 от Регламент /ЕС/953/2013 година. Разпоредено е да се вземат под отчет установените за досъбиране от „***“ ЕООД задължения в общ размер на 8 372.00 лева, в едно с дължимите лихви за забава. На основание чл. 19б, ал. 3 от ЗМ е определен срок за заплащане на задължението.

Решението на директора на ТД Митници София е било връчено на жалбоподателя на 14.12.2021 година, видно от приложената в административната преписка разписка.

Срещу решението е била депозирана жалба чрез директора на ТД Митници София с рег. № 32-421517 от 29.12.2021 година, като същата е била препратена на Административен съд – Перник.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването.

Жалбата е подадена в срока по чл. 220, ал. 1 от ЗМ, във връзка чл. 145 и следващите от АПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което същата следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи. Не се предвижда задължително обжалване по административен ред на въпросният акт, поради което липсата на такова не се явява предпоставка за недопустимост на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл.

29 от Регламент /ЕС/952/2013 година, решения, взети без предварително заявление се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент /ЕС/952/2013 година, указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление.

Следователно, оспореното решение на Директора на ТД Митници София е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/952/2013 година, във връзка с чл. 19, ал. 1, във връзка чл. 5, т. 39 от Регламент / ЕС/952/2013 година, съобразно предоставените му правомощия. Същото е издадено и при спазване на изискуемата от закона форма и съдържание.

Спорен по делото е въпросът относно прилагането на материалния закон и спазване на процесуалните правила при издаване на атакувания административен акт и по – конкретно относно прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС и допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 22, § 6 от МКС и чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/2015/2447 на Комисията.

Основната уредба, която касае определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана „Стойност на стоките за митнически цели“. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В следващите разпоредби, и по – конкретно в разпоредбата на чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер в две насоки – първо по отношение на метода, регламентиран в чл. 70 от МКС и на второ място по отношение на самите методи, които са посочени в чл.74. В тази връзка има и практика на СЕС- Решение на СЕС от 16.06.2016 година по дело С-291/15. За да се премине към този субсидиарен метод обаче, трябва да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката и едва ако не бъдат разяснени, тогава е налице възможност за определяне на митническата стойност по някои от предвидените субсидиарни методи за определяне на митническата стойност. Този термин „основателни съмнения“ е дефиниран в МКС, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административния орган трябва да изложи аргументи, защо не може да намерят приложение правилата на чл. 70 от МКС.