Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4616 от 28.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2103/2024
Вид
Определение № 4616
Подписан
28.10.2024
В сила
28.10.2024
Състав
Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4616 гр. Варна, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502103 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез адв. Х. М., срещу определение № 8762/07.08.2024 год., постановено по гр.д. № 4548/2023 год. на ВРС -7 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател, подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение № 1567/07.05.2024 г., постановено по г.д. №4548/2023 г. на РС-Варна в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Излага се от частния жалбоподател, че по делото не е доказана твърдяната близост между страната и представляващия я адвокат, наложило предоставяне на правна помощ при условията на чл.38, ал.1 т.3 пр.2 ЗА. В условие на евентуалност, се претендира намаляване на възнаграждението поради прекомерност като се развиват доводи в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Видно от материалите по първоинстанционното дело, производството пред ВРС е образувано по обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД от И. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“, ул. „М.“ №**, ет.*, ап.** срещу „Сити Кеш" ООД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем №694885 от 21.06.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1068.57 лева и осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 366.27 лева, недължимо платена като неустойка по чл.6.2 от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 11.04.2023г. до окончателното изплащане.

С решение № 1567/07.05.2024 год., решаващият състав е прогласил за нищожна клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем №694885 от 21.06.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1068.57 лева, на осн. чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, 1 във вр. с чл. 16 от ЗПК и е осъдил ответника да заплати на сумата от 783,75 лв., представляваща платена без правно основание неустойка по чл.6.2 от Договор за паричен заем №694885 от 21.06.2022г., сключен между ищеца и ответника, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 11.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като е осъдил „Сити Кеш" ООД да заплати на И. К. Н. сумата от 300,00 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и на адвокат Д. В. М., с адрес: гр. П., бул. „П. ш.“ №**, ет.* сумата от 400,00 лева, представляващи възнаграждение за осъществено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е подал молба по реда на чл.248 ГПК, с която е сезирал съда с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поддържайки на първо място, че е признал и не е дал повод за завеждане на иска и на следващо, че не са налице основания за предоставяне на безплатна правна помощ, евентуално- са налице основания за намаляване на възнаграждението на представлявалия го безплатно адвокат. С определение № 8762/07.08.2024 год., постановено по гр.д. № 4548/2023 год. на ВРС -7 състав, съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател, подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение № 1567/07.05.2024 г., постановено по г.д. №4548/2023 г. на РС-Варна в частта за разноските, който съдебен акт е предмет на сезиралата настоящия състав частна жалба.

Освобождаването на ответника от отговорността за деловодните разноски, респективно неприсъждането им в полза на ищеца по уважен иск, е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество. По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищецът, е без значение неговото поведение, а това на ответника.

Съдът споделя обективираната в определение № 50466/30.11.2022 год. по ч.т.д. № 2049/2022 на ВКС, ТК – 1 отделение практика за неприложимост на цитираната разпоредба при предявен и уважен иск на потребител, но намира и че обективно предпоставките в конкретния случай не са налице. Видно, в срока за отговор, ответникът е признал предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата за договорна неустойка, но не и предявеният осъдителен иск, който е оспорил с твърденията, че не е налице осъществено плащане за неустойка. Доколкото разноските са сторени и по двата предявени иска, единият от които не е признат, съдът намира за неналична първата предвидена в закона предпоставка. Неналична е и другата предпоставка, а именно даден ли е от ответника повод за завеждане на делото. По принцип поводът за завеждане на иск по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане на правото, на което се позовава ищецът или се отрича от него и правилно е преценено от районния съд, че релевантни за този извод са фактът на включването на нищожна клауза в договора между страните и отнасянето на извършените плащания към нея.

Същевременно, нормата на чл.78, ал.1 ГПК урежда правото на ищеца да иска репариране направените от него в хода на производството разноски като дава възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от иска. В конкретния случай, ищцата е сезирала съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представлявалия я адвокат поради наличието на сключен договор за правна защита и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв.

Разпоредбата на чл.38 ЗА регламентира изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл.78 ГПК и предвижда право на адвоката, който е представлявал безплатно доверител от кръга на посочените лица, да търси лично за себе си адвокатско възнаграждение, когато насрещната страна е била осъдена за разноски. Трайната и безпротиворечива е съдебна практика, че в хипотезите на чл.38, ал.1 ЗАдв. не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за оказване на безплатна адвокатска 2 помощ, но следва да бъде представено доказателство за предоставянето й. Ето защо, при представените с исковата молба доказателства за наличие на договорни отношения между страните по предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна защита и съдействие/, правилно съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки и осъществената защита по два обективно съединени иска, респективно определеното от съда адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, за неоснователно съдът преценява и оплакването на частния жалбоподател относно присъденият размер на възнаграждението.

Налага се извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8762/07.08.2024 год., постановено по гр.д. № 4548/2023 год. на ВРС -7 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател, подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение № 1567/07.05.2024 г., постановено по г.д. №4548/2023 г. на РС-Варна в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3