Решение № 286 от 04.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора и С. Г. Т. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600435 по описа за 2025 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпили въззивни жалби от частните обвинители А. С., В. А., А. А., Ж. А., чрез адв.М., ведно с допълнително изложение, и от В. А., А. С. и Ж. А., чрез адв.С., против присъда №21 от 17.12.2024г., постановена по нохд №551/2024г. по описа на ОС Кюстендил.

В жалбата на повереника адв.М. се сочи, че неправилно са били приложени материалният и процесуален закон, тъй като не са отчетени всички обстоятелства, имащи значение за правилната индивидуализация на наказанията. Твърди се, че оправдаването по обвинението за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е неправилно, както и че наложените наказА.я са явно несправедливи предвид тежкия престъпен резултат, множеството предходни нарушения, извършени от подсъдимия за краткото време, в което е бил правоспособен водач, а също и преди това. Според жалбата, наказанията не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, няма да реализират целите по чл.36 от НК. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на наказанието „Лишаване от свобода“ към максимума, като се постанови ефективното му изтърпяване. Алтернативно, в случай, че наказанието не бъде увеличено, се иска отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК и постановяване на ефективното му изтърпяване, както и увеличаване на срока на наказанието по чл.343г от НК съобразно с лишаването от свобода.

1

В допълнителните съображения доводите се развиват, че от доказателствата е установено, че скоростта на движение на подсъдимия е била и несъобразена, избирайки скорост от 133 км/ч, подсъдимият сам се е поставил в положение, при което не е могъл безопасно да намали и да спре при възникналата опасна ситуация. Оспорва се приетото от съда, че е налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, което според жалбата, е довело до неправилно приложение на закона – чл.54 от НК, съответно до несправедливост на наказанията. Игнорирано е обстоятелството, че подсъдимият е поставил в опасност живота и на спътниците си свидетелите М., С. и Р.. Възрастта на пострадалия е следвало да се цени като отегчаващо вината обстоятелство, както е била ценена като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, не е била А.лизирА. и информацията относно допуснатите от него нарушения по ЗДвП, те са множество и не се незначителни, част от тях са извършени преди придобиване на правоспособност. Това обстоятелство влияе на обществената му опасност, но е било игнорирано от съда.

В жалбата на адв.С. се твърди, че присъдата е неправилна и необосновА., наказанието е явно несправедливо, касае се за особено тежък случай на умишлено поведение при управление на МПС. Подсъдимият е управлявал чуждо МПС, с допълнително повишена мощност, целта на пътуването е била участие в автомобилно състезА.е, той е увеличил скоростта умишлено, изпробвал е качествата на управлявА.я за пръв път автомобил, при тези умишлени действия съдът е приел, че смъртта на пострадалия е причинена по непредпазливост. Според жалбата, извършеното е при условията на евентуален умисъл, което налага наказанието да бъде в горните грА.ци на предвиденото, а приложението на чл.66 от НК е недопустимо. Иска се изменение на присъдата, като се увеличи наказанието „Лишаване от свобода“ на 10 години при първоначален строг режим на изтърпяване, както и да се увеличи срокът на лишаването от правоуправление.

С жалбите не са направени доказателствени искА.я.

С присъда №21 от 17.12.2024г., постановена по нохд №551/2024г. по описа на ОС Кюстендил, съдът е признал подсъдимия Б. Ю. К. за виновен в това, че на 02.07.2023., около 18.00ч. на път ІІ-62 км55+700м. с посока а движението гр.Ихтиман – гр.Дупница, в района на общ.Сапарева баня, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ 330Д“, с рег. №********, собственост на Ж. Р. Р., нарушил правилата за движението по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, движил се със скорост 133км/ч при забрА. за превишаване на скоростта от 90 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. В. А. от гр.***, поради което и на основА.е чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3, във вр. с чл.2, ал.2 от НК и чл.36, чл.37 и чл.58а, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК на К. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, отложено на основА.е чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 /четири/ години, бил е лишен от правоуправление на МПС за срок от 4/четири/ години, както и да плати разноските по делото. Вещественото доказателство 2

МПС е върнато на собственика, а остА.лите веществени доказателства е разпоредено да се унищожат. Подсъдимият е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление поради допуснато нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП.

Пред въззивния съд представителят на САП пледира, че въззивните жалби са неоснователни, изводите на първоинстанционния съд относно престъпното деяние са правилни и законосъобразни, при индивидуализацията на наказанието, който въпрос е основен по делото, са отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и е спазен принципът за индивидуализация на наказанието. Прокурорът се солидаризира с аргументите на първостепенния съд относно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, затова предлага присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители А. С., В. А., Ж. А., А. А. и Ж. А. адв.Т. поддържа изложените писмено съображения, твърди, че има извършено още едно нарушение – по ч.20, ал.2 от ЗДвП, скоростта на управление е била освен превишена и технически несъобразена. При движение със скорост 115 км/ч произшествието е било предотвратимо при аварийно спиране. Затова се иска, ако съдът не го признае за виновен и за това нарушение, да отчете това обстоятелство като отегчаващо отговорността, защото всяка превишена скорост е и несъобразена, това трябва да повлия на размера на наказанието.

Поддържа и че наказанието е определено неправилно при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съгласно справката от КАТ подсъдимият може да бъде квалифициран като системен нарушител, което следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, влияещо и на личната степен на обществена опасност. Това влияе и на приложението на института на условното осъждане за поправяне и превъзпитаване на дееца.

Твърди се и че умишлено е допуснато превишаването на скоростта, движението със скорост 133 км/ч също следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието. Не е взето предвид, въпреки че е посочено в мотивите, че престъплението е извършено при по-тежкия въз непредпазливост – самонадеяност, това рефлектира на наказанието. Иска се изменение на присъдата, увеличение на наказанията и ефективно изтърпяване, алтернативно, отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Повереникът адв.С., представляващ частните обвинители В. А., А. С. и Ж. А.излага съображения, че деянието би могло да бъде квалифицирано като такова, извършено при евентуален умисъл, но в процедурата по глава 27 от НПК съдът се е произнесъл, без поверениците да могат да реагират. При настоящата квалификация най-важният въпрос е този за наказанието, да има адекватен баланс между обществената опасност на дееца, деянието и вредоносния резултат.При всяко положение деецът трябва да отиде в затвора, войната по пътищата не се бори с условни присъди, не може прокурор в ОП да не даде становище какво да е наказанието. Иска се ефективно наказание.

Явилите се лично пред възивния съд частни обвинители поддържат 3 становищата на поверениците.

Защитникът на подсъдимия адв.П. моли въззивните жалби на частните обвинители да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, тъй като не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, няма основА.я за отмяна на присъдата в оправдателната й част, нито за изменение в насока увеличаване на наказанията или отмяна на отлагане на изпълнението на наказанието. С оглед фактологията по делото, не може да се говори за умишлено причиняване на смърт, законът предвижда наказание от 2 до 6 години към момента на деянието, такка че становището на адв.С. е несъстоятелно. Доводите на поверениците за особена тежест на случая защитата намира за неоснователни и част от тях за недоказани, Законът позволява отлагане на наказанието, първоинстанционният съд е изложил доводи за оправдаването на подсъдимия по обвинението за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, присъдата е съобразена с материалния закот. По отношение на преценката при индивидуализацията на наказанието се оспорват доводите на поверениците, тъй като ОС е отчел както възрастта на пострадалия като обстоятелство, завишаваща обществената опаснт на случая, поради което не може да се отчете и като отегчаващо отговорността обстоятелство, така и извършените други нарушения по ЗДвП. Това е единственото отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът е преценил правилно, че наказанието следва да бъде определено към минимума при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, след което го е редуцирал. Иска се потвърждаване на присъдата, тъй като тя не може да бъде отмъщение и ненужна репсерия, освен това единствено пострадалият е бил без предпазен колан.

Защитникът адв.Б. поддържа същото искане, присъединява се към доводите на другия защитник, акцентира, че наказанието би изиграло поправителна роля върху подзащитния му, отговаря на целите на индивидуалната и генералната превенция.

Подсъдимият К. поддържа становището на защитниците си и изразява съжаление.

Пред въззивната инстанция не са събирА. нови доказателства.

С оглед правомощията си по чл.313 от НПК, предвид наличието на жалби от обвинители с искА.я за частична отмяна и изменение на присъдата в санкционната й част, САС намира следното:

Въззивните жалби са допустими като постъпили в срок и подадени от лица с надлежна процесуална легитимация, разгледА. по същество, са неоснователни.

За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК и след като е съобразила направеното от подсъдимия К. признА.е на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събрА.те в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а 4 именно: показА.ята на разпитА.те в хода на досъдебното производство свидетели, заключенията на съдебните експертизи, както и писмените доказателства, обосновано е приела от фактическа стрА. следното:

Подсъдимият Б. Ю. К. е роден на ********г. в гр.***, живее в същия град, българин, български граждА.н, със средно образовА.е, неженен, живее на семейни начала, неосъждан, работи в строителството, към инкриминирА.та дата е бил правоспособен водач на МПС. Свидетелството му за правоуправление е издадено на 24.06.2020г., наказван е общо с 5 влезли в законна сила НП, двете от тях са от 05.12.2019г. и 30.01.2020г. за управление без СПУМПС и на нерегистрирано МПС на 07.08.2019г., а остА.лите три са от 26.01.2023г., 25.04.2023г. и 21.06.2023г., за движение с несъобразена скорост, при което е причинено ПТП и че като участник в него е нарушил задълженията си, за управление на МПС след лишаване от право на това и за участие в нерегламентирА. състезА.я по пътищата.

На 02.07.2023г., около 18 часа, по пътя от гр.Ихтиман към гр.Дупница, К. управлявал автомобил м.“БМВ 530 Д“ с рег.№********, собственост на Ж.

Р., който се возил на задната седалка, отдясно на водача, в средата седял Б. С., отляво, зад шофьора, бил пострадалият Ж. А., а отпред седял С. М.. В района на км.55+700м., по път ІІ-62, при движение в дясна лента на двупосочното пътно платно, в района на Сапарева баня, К. се движил с около 133 км/ч., при забрА. да превишава 90 км/ч извън населено място. Пътят бил прав, с отлична видимост, с асфалт в добро състояние, било светло. Подсъдимият превключил от пета на четвърта предавка и задействал аварийно спирачната система, при което сцеплението на протектора на гумите с пътната настилка при аварийното спиране се оказало на грА.чна стойност, това не позволило промяна на направлението на движението на автомобила. Той се отклонил наляво, загубил стрА.чна устойчивост и достигнал до дърво отляво по посоката на движението, извън платното. При загуба на стрА.чна устойчивост вследствие движение при грА.чно сцепление на гумите с пътя, около масовия център на автомобила се създал въртящ момент по посока на движение на часовниковите стрелки. В момента на контакт с дървото автомобилът бил разположен с лявата си стрА. към него и последвал удар в зоната на двете леви врати, от силата му и под действието на инерционните сили автомобилът бил подхвърлен нагоре, преобърнал се през таван и гуми и се установил на таван, перпендикулярно на левия банкет и лявата лента за движение.