Определение № 620 от 11.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620 гр. Ямбол, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500408 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК

Образувано е пред ЯОС след определянето му от БАС по реда на чл.23, ал.3 ГПК като компетентен въззивен съд, който да разгледа и да се произнесе по жалбата на Е. Г. Ж. и Ж. П. Ж., двамата от гр.******, срещу Решение №260009/29.06.2023г. по гр. дело №2091/2020г. по описа на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост и постановяването му в нарушение на чл.298, ал.1 ГПК и чл.223, ал.1 ГПК.

Молят за отмяна на решението и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноските в производството.

Ответниците по жалбата Д. Й. И. и И. С. И., двамата от гр.******, чрез пълномощника адв.О., са подали писмен отговор, с който оспорват жалбата, излагайки съображения, според които при постановяване на обжалваното решение районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на направените разноски.

За да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, ЯОС обсъди оплакванията в жалбата и доводите на страните, извърши преценка на събраните по делото доказателства и намери следното:

С обжалваното решение Сливенски районен съд не е разгледал по същество спора между страните, решението има характер на определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което жалбата против него следва да се разгледа по реда на чл.274-чл.278 ГПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, в срок, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за този извод са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Е. Ж. и Ж. Ж., двамата от гр.*******, с която е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС срещу ответниците Д. И. и И. И. - за преустановяване неоснователните действия, с които ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор №********** по КК на гр.****** и построените в имота вилна сграда с площ от 55кв.м. и селскостопанска сграда на един етаж с площ от 20 кв.м., като ответниците бъдат задължени 1 да премахнат изграденото от тях в имота на ищците незаконно строителство: незавършен строеж – санитарен възел с площ от 12кв.м., вилна сграда с площ от 41кв.м., ситуирана с площ от 38 кв.м. в имота на ищците и ограда в източната част на имота на ищците.

В исковата молба ищците са поддържали, че са собственици на поземлен имот с идентификатор №********** по КК на гр.****** и на построените в имота сгради, а ответниците, които са собственици на съседния имот с идентификатор №*********, в периода 2002г.-2004г. са построили процесните сгради и ограда, които попадат в ищцовия имот. Ищците са изложили, че ответниците ползват процесните сгради и те функционално обслужват техния имот, отказват да премахнат незаконното строителство, с което препятстват ищците да упражняват пълноправно правото си на собственост.

От приложеното гр.д.№2516/2019г. по описа на СлРС е установено, че същото е било образувано по исковата молба на настоящите ищци Е. Ж. и Ж. Ж., с която е бил предявен иск с правно основание чл.109 ЗС срещу сина настоящите ответници С. И. С. и съпругата му Й. Й. С.а - за премахване на изградените в имота на ищците две постройки, навес и масивна ограда. В хода на висящия процес по гр.д.№2516/2019г. по описа на СлРС ответниците С. С. и Й. С.а са се разпоредили възмездно със собствения си поземлен имот с идентификатор №********* в полза на Д. Й. И., при което приобретателят Д.И. и съпругът й И. С. И. са били конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответниците С.и.

С постановеното по гр.д.№2516/2019г. по описа на СлРС и влязло в сила Решение №617/02.07.2020г. съдът е отхвърлил негаторния иск като неоснователен, по съображения, че постройките в имота на ищците са построени и се ползват от третите лица-помагачи, родителите на ответника С. С..

При тези данни, с обжалваното решение, което има характер на определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че така предявеният негаторен иск е недопустим, поради това, че спорът е разрешен с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№2516/2019г. по описа на СлРС и на основание чл.299 ГПК спор, който е разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван. Съдът е формирал извод, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение се е разпростряла и спрямо настоящите ответници като приобретатели на спорното право, които са взели участие в предходния процес в качеството на трети лица-помагачи и на основание чл.233 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията с привлеклите ги страни.

Решението на СлРС е неправилно.

Въззивната инстанция напълно споделя приетото от първата инстанция, че влязлото в сила съдебно решение формира сила на пресъдено нещо относно спорното материално право, предмет на делото, което се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание. Съгласно чл.299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Непререшимостта е едно от проявленията на силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението, наред с установителното и регулиращото действие. Формираната по едно дело сила на пресъдено нещо се явява отрицателна процесуална предпоставка и пречка за повторен процес между същите страни относно същия спор, за която процесуална предпоставка съдът е длъжен да следи служебно.

В случая обаче решаващите изводи на първата инстанция почиват на неправилно приложение на разпоредбите на чл. 298, ал.1 и чл. 299 ГПК и неправилна е преценката на районния съд, че предявеният срещу ответниците негаторен иск е недопустим. При преценката за идентичност на делата съдът следва да изхожда от разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК, според която решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, т. е. следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела – в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези – основанието, юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Основанието на иска са тези факти и фактически обстоятелства, с които се обосновава възникването на субективното право, чиято съдебна защита се търси, със съответната правна квалификация, дадена от съда. По делото ищците твърдят, че ответниците в периода 2002г.-2004г. са построили процесните сгради, ползват ги и те функционално обслужват имота им. В предходния процес по отношение на праводателя на ответниците – С. С., ищците са поддържали други твърдения - че той е осъществил строителството на процесните постройки, поддържа ги и тези постройки му служат. Или в 2 основанието на предявения по настоящото дело иск е включен различен правопораждащ факт от този, наведен в предходния процес, от който факт ищците извеждат твърдяното право за защита на правото си на собственост с иска по чл.109 ЗС. Затова няма пълен обективен идентитет между двата спора и предявеният сега иск е допустим. Ответниците, съобразно чл. 298, ал.2 и чл.226, ал.3 ГПК несъмнено са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. дело № 2516/2019г. по описа на СлРС, но на основание чл.223, ал.1 ГПК те са обвързани и от установителното действие на това съдебно решение с настоящите ищци, което решение следва да се съобрази при постановяване на новото решение, а именно, че съгласно влязлото в сила съдебно решение по гр.д.

№2516/2019 на СлРС настоящите ответници – родителите на С. С. са построили постройките в имота на ищците и ползват същите постройки.

Предвид изложените съображения, не е налице пълна идентичност в основанието на исковете, предмет на двете дела. При това положение настоящият предявен иск по чл.109 ЗС не е недопустим, поради което производството по делото неправилно е прекратено.

Обжалваното решение, имащо характер на определение, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При този изход на делото пред настоящата инстанция, на жалбоподателите следва да се присъдят разноските, направени пред тази инстанция в размер на сумата 37 лв.

Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение №260009/29.06.2023г. по гр. дело №2091/2020г. по описа на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА Д. Й. И. и И. С. И., двамата от гр.******, с посочени по делото данни, да заплатят на Е. Г. Ж. и Ж. П. Ж., двамата от гр.******, с посочени по делото данни, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 37лв. (тридесет и седем лева).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3