Решение № 713 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 324/2026
- Вид
- Решение № 713
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 713 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20265300500324 по описа за 2026 година
Обжалвано е решение № 447/01.12.25г. на Карловския районен съд, І-ви гр. с., поставено по гр. д. № 1444/25г., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.
С. Столична община, район Люлин, бул. „***, Офис сграда Лабиринт, ет. *, представлявано от **** З. С. Б. против Г. В. Х. от гр. Б., община Карлово, ул. „**** с ЕГН ********** иск да се признае за установено по отношение на Г. В. Х. с ЕГН ********** съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за следните суми - 5498.29 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит № 041983 от 27.04.2022г.; 1368.64 лв. - договорна лихва за периода от 05.09.2023г. до 11.04.2024г.; 1178.96 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.09.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд – 02.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена Заповед рег. № 579 от 27.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1078/2025 г. по описа на КрлРС.
1
Жалбоподателят „Агенция за Събиране На Вземания” ЕАД, ЕИК **, със седалище в гр. С. моли съда отмени решението на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и постанови друго, с което уважи предявените искове.
Въззиваемата страна Г. В. Х. ЕГН **********, чрез адв. М. М. счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Адвокат М. претендира възнаграждение по ред на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Със Заповед № 579/27.05.2025г. издадена по ч. гр. д. № 1078/2025г. по описа на КрлРС е разпоредено длъжникът Г. В. Х. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ следните суми – 5498.29 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 041983 от 27.04.2022г.; сумата от 1368.64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2023г. до 11.04.2024г.; сумата от 1178.96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 02.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 160.92 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Против заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, а настоящата искова молба и подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Не се спори, а и от представения препис от Договор за бърз потребителски потребителски анюитетен кредит № 041983 от 27.04.2022г. и договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 04.04.2024г. и Приложение № 1 от 04.04.2024г. към него се установява, че „Инвестбанк“ АД, ЕИК **** е предоставила на Г. В. Х. кредит в размер на 6 000 лв., при годишен процент на разходите 24.66%, като фиксираната годишна лихва е в размер на 19.90% върху главницата по кредита, а кредитополучателят дължи такса за проучване в размер на 170лв; такса за оценка на риска в размер на 1,5% , такса за предсрочно погасяване от 1% до 0.5% в зависимост на оставащия период на договора за кредит и комисионна за поддържане и обслужване на дебни карта от 2.59лв. месечно, както и че вземането по този договор е прехвърлено на „Агенция за Събиране на Вземания” ЕАД, ЕИК ***.
Цесионерът претендира вземанията по договора за кредит, като в исковата молба ищецът твърди, че поради допусната от кредитополучателя забава кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от датата на получаване на уведомителното писмо за това – 11.04.2024г.
За извършената цесия длъжникът е бил уведомен с връчването на приложенията 2 към исковата молба, част от които е и уведомлението за извършеното прехвърляне на вземането на „Инвестбанк“ АД към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
В отговора на исковата молба длъжникът прави две групи възражения – че не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора, както и че договорът съдържа неравноправни клаузи е недействителен по смисъла на нормата на чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа уточнение какви точно разходи се включват в годишния процент на разходите.
Относно предсрочната изискуемост настоящият съдебен състав изцяло споделя установеното от районния съд, че това обстоятелство не е установено. Представени са уведомления за извършената цесия, но уведомление за предсрочна изискуемост няма.
При така установеното следва да намери приложение т.1 от ТР № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, според която ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявеният по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
Относно действителността на договора за кредит съдът намира, че същият не съдържа неравноправни клаузи, или такива, които обосноват недействителността му по смисъла на нормата на чл. 22 от ЗПК.
Това е така, защото в т. 10 от договора са посочени компонентите, които съгласно т.1 от диспозитива на Решение на СЕС по дело С – 714-22 следва да се включат в годишния процент на разходите. Следователно налице е яснота относно компонентите на ГПР и в същото време неговият размер е 24.66%, който не надвишава максимално предвидения в нормата на чл. 19, ал.2 от ЗПК. Като се съобрази ГПР и стойността на изброените по - горе компоненти се налага изводът, че така уговорения ГПК не е в противоречие с императивни норми, уреждащи неравноправни или недействителни клаузи.
Ето защо исковете са доказани по основание. Относно размерите им съдът ще съобрази броя на падежиралите вноски към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция (така е посочено и в Р.№ 60259/16.12.21г. по гр. д.
№ 687/21г. на ВКС, ІІІ г. о.), като от тях се приспаднат частично платените суми, отразени в неоспореното заключение на счетоводната експретиза с вещо лице инж. М., а именно 22.04.2026г. както следва: главница в размер на 2 673.70лв. (представляваща разлика от дължимите до 05.04.26г. – падежа за този месец 3 175.76лв. и платените 502.06лв.); договорна лихва в размер на 73.24лв. (разлика между дължимите 696,39 по погасителния план за претендирания период 05.09.23г. – 11.04.24г. и платените 623,15лв.), а обезщетението за забава върху главницата от 2 673.70лв. възлиза на 604.01лв., в които размери исковете са основателни и следва да се уважат.
3
С оглед изложеното решението на районния съд следва да се потвърди в частта, с която се отхвърлят претенциите за разликите от дължимите суми до пълните предявени размери, а в останалата част решението ще се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се признаят за дължими сумите по падежиралите главници и съответните на тях договорна лихва и обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се определи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна в размер на 492 евро (по 246 евро за съдебна инстанция, както е посочено всписъка на разноските) с начислен ДДС, а съразмерно на уважената част от иска въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 евро и 166.05 евро разноски за експретиза или общо 206.05 евро.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 447/01.12.25г. на Карловския районен съд, І-ви гр. с., поставено по гр. д. № 1444/25г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯТ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., Столична община, район Люлин, бул. „****, Офис сграда Лабиринт, ****, представлявано от Изпълнителния директор З. С. Б. против Г. В. Х. от гр. Б., община Карлово, ул. „10-та“ № 3 с ЕГН ********** иск да се признае за установено по отношение на Г. В. Х. с ЕГН ********** съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за следните суми: главница по Договор за потребителски паричен кредит № 041983 от 27.04.2022г. до размера от 2 673.70; договорна лихва за периода от 05.09.2023г. до 11.04.2024г. до размера от 73.24 и обезщетение за забава за периода от 06.09.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда до размера от 604.01лв. и Определение № 1528/29.12.2025г., с което се ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение рег. № 447/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 1444/2025г. по описа на КрлРС, В ЧАСТТА за разноските, като: ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Люлин, бул. „***, офис сграда „Лабиринт“, ет** представлявано от *** *** З. С. Б., да заплати на адв. М. В. М., с адрес на кантора: гр.
П*, ул. „**. *, сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща дължим данък върху добавената стойност (ДДС) върху вече присъденото възнаграждение в размер на 600.00 лева за оказана безплатна правна помощ в производство на ответника - Г. В. Х. от гр. Б*, ул. „*** с ЕГН ********** и вместо това ПОСТАНОВЯВА: признава за установено по отношение на Г. В. Х. от гр. Б*, община Карлово, ул. „**** с ЕГН ********** съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, 4
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. С., Столична община, район Люлин, бул. „***, Офис сграда ***, ет*** относно сумите: главница в размер на 2 673.70 (две хиляди шестстотин седемдесет и три лева и седемдесет стотинки); договорна лихва в размер на 73.24 (седемдесет и три лева и двадесет и четири стотинки) и 604.01 (шестстотин и четири лева и една стотинка) обезщетение за забава за периода от 06.09.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025г. дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 041983 от 27.04.2022г., за които е издадена Заповед рег. № 579 от 27.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1078/2025г. по описа на КрлРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., Столична община, район Люлин, бул. „..., Офис сграда Лабиринт, е..., представлявано от ... З. С. Б. против Г. В. Х. от гр. Б., община Карлово, ул. „*** с ЕГН ********** иск да се признае за установено по отношение на Г. В. Х. с ЕГН ********** съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за следните суми– главница по Договор за потребителски паричен кредит № 041983 от 27.04.2022г. за разликата от 2 673.70лв. до - 5498.29 лв.; договорна лихва за периода от 05.09.2023г. до 11.04.2024г. за разликата от 73.24лв. до 1368.64 лв.; обезщетение за забава за периода от 06.09.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда за разликата от 604.01лв. до 1178.96 лв.
ОСЪЖДА Г. В. Х. от гр. Б., община Карлово, ул. „*** с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., Столична община, район Люлин, бул. „***, Офис сграда ****, оф. * сумата 206.05 (двеста и шест евро и пет цента) разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., Столична община, район Люлин, бул. „***, Офис сграда Лабиринт, ет*, оф. * да заплати на адвокат М. В. М., с адрес на кантора: гр. П., ул. „**, ет. ***, сумата от 492 (четиристотин деветдесет и две) евро с ДДС представляваща възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв за оказаното безплатно правно съдействие е защита по делото на Г. В. Х. с ЕГН **********.