Решение № 2650 от 15.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. ***************, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110167989 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Р., Б. В. р. – л., Л.

Н. А., Е. Б. Ш. – С., М. Л. Г. и В. А. Г. против ***************, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че всеки от ищците е собственик на по 1/6 идеална част от дворно място с площ от 793 кв.м., находящо се в ************ съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, при граници: имоти с идентификатори ***, ***,

***,

*** и

***, трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: за ниско застрояване, въз основа на осъществено непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10 години.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, придобит чрез давностно владение. Поддържат, че са установили своя фактическа власт върху дворното място на 26.07.1993 г. и до тогава до датата на подаване на исковата молба в съда владеят имота като собствен, афиширайки намерението си да го считат за свой пред съседи и обществото. Сочат, че със Заповед № РД-57-2339/16.07.1993 на Кмета на гр.*************** е наредено имота да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти и да се предаде на наследниците на ***************. Към момента на възстановяване на собствеността недвижимия имот е бил застроен с фабрично сгради, като общо 1 застроената и незастроената площ е била 1882 кв.м., представляващи част от производствен терен, предоставен съгласно АДС на ***************. Към настоящия момент възстановеният имот е заснет с идентификатор ***, с площ от 1846 кв.м. Въз основа на Заповед № РД-57-2339/16.07.1993 г. възстановеният имот е деактуван като държавен, за което е издадено удостоверение от 26.07.1993 г.

Владението върху имот с идентификатор ***, тогава застроено и незастроено дворно място с площ от 1182 кв.м., е предадено на наследниците на *************** и СО – район „Подуяни“ с приемо-предавателен протокол от 26.07.1993 г. Сочат, че към момента на възстановяване на собствеността през 1993 г. наследници на *************** са били ***************, ***************, Е.

*************** и ***************. Същите, заедно с получаване на владението върху имот с идентификатор ***, който е им възстановен по реда на чл.2 ЗВСОНИ, установяват владение и върху недвижимия имот, предмет на настоящия спор, за който не са притежавали документ за собственост към момента на установяване на владението през 1993 г. Поддържат, че процесния недвижим имот с идентификатор ***, независимо, че не е възстановен по реда на ЗВСОНИ, защото не е бил отнет от наследодателя ***************, и към момента на възстановяване и към датата на подаване на исковата молба в съда, е част от общия двор, обслужващ възстановените по реда на ЗВСОНИ производствени сгради и терен.

От момента на установяване на фактическата власт върху процесния недвижим имот, той се ползва лично он ищците за осъществяване на достъп до собствения им имот с идентификатор *** и построените върху него сгради, възстановени по ЗВСОНИ, които отдават под наем за складови помещения на трети лица, както и като място за паркиране и гариране на автомобили и транспортни средства на ищците и наемателите на складови площи. Поддържа се, че установеното на 26.07.1993 г. владение върху процесния недвижим имот се упражнява първоначално от наследниците по закон на ***************, а в последствие от техните правоприемници, като с договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите от 16.02.1994 г. *************** е продала на Б. В. р. придобитите от майка й наследствени права, като последната е установила владения върху закупения имот с идентификатор *** и върху процесния имот идентификатор ***, което упражнява и до датата на подаване на исковата молба.

*************** е упражнявал владение върху процесния недвижим имот от възстановяването му до неговата смърт на 07.03.2009 г., като от тогава владението върху процесния имот се упражнява единствено от неговата дъщеря Д.

***************, което продължава и до датата на подаване на исковата молба. Сочи се, че с нотариален акт № 169, том LLLVII, дила № 32077/1993 г. Е. *************** е прехвърлила на внучката си Е. Б. Ш. собствената си 1/3 идеална част от реституирания имот, като заедно с предаване на владението върху него е предала и владението върху 2 процесния недвижим имот с идентификатор ***. С нотариален акт № 157, т.

LLXXXVI, по нотариално дело № 27443/1994 г. Е. Б. Ш. дарила на майка си *************** Н. А. ½ ид.ч. от собствената си 1/3 ид.ч. от реституирания недвижим имот с идентификатор ***, като заедно с владение върху дарения имот, предала и владението върху процесния недвижим имот. От този момент до датата на подаване на исковата молба в съда *************** Ш. и Е. Ш. владеят процесния имот заедно с останалите ищци. Ищците излагат още, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 174, том XLIII, дело № 8561/1994 г. *************** прехвърлила на дъщеря си М. Л. Г. собствената си 1/3 ид.ч. от възстановения по реда на ЗВСОНИ недвижим имот.

От момента на придобиване на собствеността М. Г. заедно с нейния съпруг В. Г., установяват владение и върху процесния поземлен имот, което упражняват и да датата на подаване на исковата молба. Поддържа се, че владението на всеки един от ищците, установено на посочените в исковата молба дати, продължава и до датата на подаване на исковата молба, като същото е явно, спокойно и несмущавано от никого и имотът се владее от ищците като собствен. Тъй като ищците не са придобили владението върху процесния имот въз основа на акт, годен да ги направи собственици, същите поддържат, че са го придобили по давност, въз основа на продължило повече от 10 години владение. Сочат, че след подадена от тях молба - декларация от 15.04.2022 г. до СО, район „***************“ за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ГПК, на 01.09.2022 г. *************** съставила Акт за частна общинска собственост за процесния недвижим имот с идентификатор ***, с посочено правно основание разпоредби от ЗОС.

Ищците излагат доводи, че при липса на посочен в акта закон, въз основа на който процесния недвижим имот да е бил предоставен на ответника, то не е посочен придобивен способ. Отделно от предходното поддържат, че *************** никога не е била във фактическа власт на процесния имот, никога не го е владяла и не го владее. Въз основа на предходното, ищците обосновават правния си интерес от предявените против ответника искове, като молят за тяхното уважаване с доводи, че на 09.03.2022 г. е изтекъл предвидения в закона 10-годишен давностен срок за придобиване на имота по давност от всеки един от ищците, които са установили свое владения върху него отпреди 01.06.1996 г. Претендират и присъждане на сторените в хода на производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения относно упражняваното от ищците владение, което да им послужи като основание за придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот. Поддържа се становище, че по делото липсват доказателства за момента на установяване на владението, като твърдението на ищците за началната дата не е подкрепено с доказателства. Излагат се доводи, че предавателно3 приемателния протокол от 26.07.1993 г. касае въвеждане във владение по отношение на имот, различен от процесния. Оспорват се и твърденията на ищците, че осъществяваното от тях държане е било явно, като ***************, в качеството си на собственик е запозната с обстоятелството, че трети лица оспорват това й право едва с депозирането на молба-декларация от 15.04.2022 г. Според ответника от тази дата следва да се приеме начален момент на упражнявано от ищците явно владение.

Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл.64 ЗС, съгласно която собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. С оглед предходното се изразява становище, че ищците, дори да са осъществявали държане върху процесния имот, то това е било единствено във връзка с необходимостта от ползването на постройките. Във връзка с изложените в исковата молба доводи относно съставянето на АДС по отношение на процесния имот се изразява становище, че акта има само декларативно действие и свидетелствува, че правото на собственост съществува в патримониума на общината, като липсата на АДС не означа и липса на право на собственост. В настоящия случай АДС е съставен, след като е установено, че трети лица застрашават правото на собственост на ответника. Алтернативно се излагат доводи, че процесния имот е публична общинска собственост и е част от пътната мрежа на гр.***************, въпреки, че се ползва за други цели. Ето защо и не може да бъде придобит по давност. По изложените в отговора доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като недоказани и необосновани. Оспорва истинността и съдържанието на представения към исковата молба предварителен предавателно-приемателен протокол от 26.07.1993 г., а в условията на евентуалност изразява становище за неотносимост към предмета на спора, както и че посочените в него лица са наследници на лицето ***************.

Оспорва и истинността на Заповед № 160/23.07.1993 г. с доводи, че същата е издадена от лице, което не е служител на ТОА "***************" и/или не разполага с правомощия да издава актове, свързани с предаване/приемане на държавни имоти.

Оспорва се и истинността на договор за продажба на наследство от 16.02.1994 г., както и на нотариален акт за дарение и нотариален акт за прехвърлена на недвижим имот срещу гледане и издръжка, и двата от 1994 г. Оспорва качеството на наследници на ищците. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен Акт № 2138/23.Х.1952 г. за завземане на недвижим имот за държавен на б.с. ***************, от който се установява, че е одържавена фабрична масивна сграда с тухлена зидария, състояща се от партер и два етажа, застроена на 948 кв.м.; производствено помещение – партерно с три помещения, 4 застроена на 175 кв.м.; навес – паянтов с две помещения, застроен на 153 кв.м., находящ се на ***************

По делото е приложена Заповед

РД-57-2339/16.07.93 г. на Кмета на гр.***************, от която се установява, че е било наредено отписване от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА *************** Акт № 2138/23.10.52 г. и да се предаде на наследниците на *************** владението на недвижим имот, находящ се на ул.*************** /бивша ***************/:

1.фабрично масивна сграда от 948 кв.м. /партер и два етажа/; 2.производствено помещение – партерно на 175 кв.м.; 3. Навес паянтов с две помещение на 153 кв.м., или общо застроена площ от 1276 кв.м. и незастроена площ 606 кв.м. /по нотариални актове/, без 233 кв.м., за които не е удостоверена собствеността и пристроените по късно навес и масивна сграда на един етаж. Наредено е за предаването да бъде съставен протокол-опис.

Видно от приложената по делото Заповед № 160/23.07.1993 г. на Изпълнителния директор на *************** е, че е разпоредено формиране на комисия във връзка с издадената заповед и предаването на имота. Този документ е оспорен от ответника и по отношение на същия е открито производство по оспорване истинността му.