Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 517 от 28.10.2022, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 888/2022
Вид
Решение № 517
Подписан
28.10.2022
В сила
02.03.2023
Състав
Радосвета Добрева Станимирова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Габрово, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20224210100888 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на Й. Д. С., ЕГН********** и Й. Г. М. , ЕГН**********, двамата от гр. Габрово, ул. *********, ет. 2, ап. 3 против УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК831919536; представлявана от ЛЕВОН КАРЕХИН ХАМПАРЦУМЯН И АНДРЕА КАЗИНИ, със седалище и адрес на управление гр София 1000, район Възраждане, пл.

Света Неделя 7;

ОТВЕТНИКЪТ Д. О. В СРОК.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че на 19.06.2008г., двамата ищци /първият кредитополучател, а вторият - солидарен длъжник/, от една страна и „УниКредит Булбанк " АД, от друга страна, сключили Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274, по силата на който ответникът предоставил на ищците банков кредит в размер на 70 000 BGN с цел - покупка на имот, с краен срок за погасяване на задължението по кредита - 15.12.2031г. от датата на първото поред усвояване, с анюитетни /равни/ месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора.

Съгласно чл.4 и чл. 4.1.а от раздел I : "Предмет и условия на договора" от процесния договор годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е формиран само от два компонента:

Базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване.

Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и

1 надбавка в размер на 1.664%, или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора.

От началото на 2009г. до 30.06.2018г. нивото на пазарния индекс - 1 м. Софибор значително намаляло, но банката не коригирала към намаление размера на погасителните вноски по кредита, а от там и не намалял размера на годишната лихва според уговореното между страните, напротив Банката допълнително включила неуговорени между страните и без съгласие на кредитополучателя и солидарния длъжник други трети компоненти, като например премия, с които незаконосъобразно поддържа по-висок размер на ГЛП от 8.2%.

Въобще за горепосочения период кредиторът прилага друга методика при изчисление на погасителните вноски, за която не е уведомил ищците и те не са давали съгласие, като не прилага уговорената в договора методика, състояща се от сбора на индекс 1м.Софибор и надбавка.

В резултат на недобросъвестното поведение на ответника до момента ищците продължават да плащат повишени погасителни вноски и по-висока годишна лихва в размер на 8.20% без валидно правно основание за това, като банката се обогатява неоснователно за тяхна сметка с надвзетите в повече лихви.

Сочи се, че между страните има постановени влезли в сила решения по гр. д.

7576/2014г. на СРС и по гр. д. 1986/2015г. на ГРС банката е осъдена за заплати суми получени под формата на възнаградителна лихва в различни периоди от време във връзка със сключения договор за кредит, като е прието, че са получени без правно основание.

Аргументите за това са свързани с факта, че съгласно чл. 4 и чл. 4.1.а от договора за кредит и точка 9.1. от Общи условия, при които „Уникредит Булбанк" АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, е формиран единствено от два компонента: базовия лихвен индекс - едномесечен Софибор, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се явява измерител на изменението на пазарните условия и фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит.

В ГЛП не участва трети компонент- премия или друг такъв, не участва и базисен лихвен процент, което е установено в съдебните решения по горецитираните дела.

От 01.07.2018г. до момента Българска народна банка /БНБ/ преустановила изготвянето и публикуването на индекс Софибор /Sofibor/ и „УниКредит Булбанк" АД заменили прилагания индекс Софибор с променлив лихвен индекс, наречен „Осреднен депозитен индекс" /ОДИ/, което ищците разбрали от интернет, т. е Базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия от процесния договор за кредит е заместен от променливите стойности на ОДИ, а надбавката за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване остава непроменена и годишния лихвен процент в този случай се определя като сбор от

1м. ОДИ и фиксирана надбавка.

/Например на15.07.2021г. стойността на 1м. ОДИ е 0.30 %, видно от историческата справка за стойността на индекса по периоди, публикувана на интернет страницата на банката и годишната лихва се определя като сбор от 0.30% /стойността на ОДИ/ плюс фиксирана надбавка в размер на 1.664%, или годишния лихвен процент е 1.694%./

Вместо обаче да намали размера на погасителните вноски, а от там и на ГЛП до 2 този размер банката продължава да прилага фиксирана годишна лихва в размер на 8.20 %, видно от погасителен план от 15.08.2019г., публикуван също на интернет страницата на кредитора.

За периода от 16.05.2020г. до 10.02.2022г . стойността на 1м. ОДИ многократно е намалявала, но въпреки това банката не е намалила размера на годишната лихва и неправомерно, при начална липса на основание се е обогатила общо със сумата 2 325.00 лева за този период.

Кредиторът продължава да включва допълнително без съгласие на ищците неуговорени трети компоненти, като например премия, с които незаконосъобразно поддържа по-висок размер на ГЛП от 8.2% и за горепосочения период прилага друга методика за изчисление на погасителните вноски, за която не ги е уведомил и те не са давали съгласие, като не прилага уговорената в договора методика, състояща се от сбора на ОДИ и надбавка.

Горното се потвърждава от Решение № 260202/14.07.2021г. по описа на Габровски РС, потвърдени с Решение № 181/19.12.2021г. на Габровски ОС.

Ищците твърдят, че към настоящия момент са погасили изцяло кредита, но за претендирания период 16.05.2020г. до 10.02.2022г. в резултат на недобросъвестното поведение на Банката са заплащали повишени погасителни вноски и по- висока годишна лихва в размер на 8.20%, без валидно правно основание за това, като банката се е обогатила неоснователно за тяхна сметка с надвзетите в повече лихви.

Ищците оспорват твърдението на ответника, че през целия период на кредита годишния лихвен процент е определен на 8.20%, без Банката да има задължение да намалява неговия размер с оглед намалението на пазарния индекс- 1М Софибор и на ОДИ за горепосочения период.

Ищците заявяват, че считат за нищожни и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, както и на специалните клаузи на чл.143, ал.10, ал.12 и ал.13 от ЗПП, следните разпоредби от договора за кредит и Общите условия към него, връчени при подписване на договора и представени с исковата молба, а именно:

1 / Чл. 11.1 от раздел И."Условия по договора" от Договор за банков ипотечен кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи: "За пролзвания кредит кредитополучателят заплаща лихви в съответствие с Раздел III от ОУ в размерите по т.4 от този договор" /с оглед твърдението си, че размерът на базовия лихвен индекс и ОДИ е променлив и този факт не зависи от волята на търговеца, поради което размера му не може да бъде фиксиран на 8.2%/;

2 / Чл. 11.1.1. от дел П."Условия по договора" от Договор за банков ипотечен кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи: "Лихвата за редовен дълг е определена в т.4.1.а. или 4.1.6 от договора и се начислява и изплаща върху редовната главница от кредита за срока на действието му. "/с оглед на горепосочените аргументи, че размерът на дължимата лихва не следва да бъде определен за целия срок на договора, когато единия компонет е променлив и размера му зависи от промяната на пазарния индекс Софибор и ОДИ към увеличение или намаление за процесиите периоди/;

3 / Чл. 11.2. от раздел II "Условия по договора" от Договор за банков ипотечен кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи:

"Кредитополучателят дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент по т.4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията та т.9.4. от ОУ"/ с оглед на факта, че банката няма право едностранно по своя преценка да променя само към увеличение лихвата по кредита, а е задължена да я коригира с оглед на спад на пазарния индекс и на ОДИ, което произтича от изискването за 3 добросъвестност у търговеца и да не се вреди на потребителя, когато са по-благоприятни условията за последния съгласно чл. 147, ал.2 от ЗЗП/;

4/ точка 9.4. от Общите условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически лица/ ред. от 23.05.2008г/ към процесния договор за кредит, която гласи : "При кредити погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко увеличаване на базовия лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Кредиторът уведомява кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, представено по реда на т.24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от промяната. " Всички горецитираии клаузи по точки едно, две, три и четири са неравноправни по смисъла на общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗП, както и по смисъла на посочените специални разпоредби,тъй като водят до неравнопоставеност и до незначително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и са нищожни на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП. Горепосочените клаузи позволяват на ответника да накърнява договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по кредита, а от там и значително да завишава погасителните ни вноски по кредита и размера на неговата главница, затова тези клаузи са нищожни като противоречащи на закона - общата норма на чл.143 ЗЗП. Фактът, че ние сме по- слаба страна като кредитополучатели в отношенията ни с банката от гледна точка на информираност и на възможностите, които ни се предоставят да преговаряме, се използва от ответника и води до приемането от нас на предварително установени условия, които са в наша вреда и създават неравновесие между правата и задълженията на страните, с което безспорно са нарушени изискванията за добросъвестност при сключване на договора за кредит. Спазването на принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защита на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. В случая тези изисквания са нарушени с включването на процесиите клаузи в договора и общите условия, тъй като с тях се предвижда ограничаване на възможностите на ищците като потребители, с което се достига до незачитане на техните интереси.

Атакуваните клаузи от Договора за кредит и ОУ са неравноправни по смисъла на чл. 143 т.12 от ЗЗП и чл. 143 т.10 от ЗЗП, т. к. дават право на търговеца да увеличава цената по своя преценка, без потребителя да има право да се откаже в тези случаи от договора ако окончателната цена е значително завишен в сравнение с цената уговорена при сключване на договора и позволява на банката да променя едностранно условията на договора воз основа на непредвидено / неконкретизирано / в него основание - по своя преценка и при пазарни условия, които не са конкретни и ясни.

Ищците считат за незаконосъобразно и недопустимо само да се увеличава лихвения процент, когато се повишава нивото но пазарния индекс или ОДИ, но да не се намалява лихвения процент при понижението им.