Решение № 4120 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4120 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110161033 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ.

Производството е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма] установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 45485/2021 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че 09.01.2018 г., около 06:15 часа, на магистрала 6, магистрала А7, FR Кassel км.100.5, Г., водачът на влекач марка „Даф“, модел „ФТ ХФ“, с рег.№ [рег. №], застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, с прикрепено към него ремарке с рег.№ [рег.

№], застраховано в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, поради заспиване на волана реализирал ПТП като се ударил в мантинелата. Вследствие ПТП-то настъпили имуществени вреди, определени на база представени фактури и калкулация в размер на 9975,78 евро /левова равностойност 20068,60 лева/, които били заплатени по предявена по претенция Зелена карта от Германското бюро чрез BECS.

Поддържа се още, че с доклади по щета, ищцовото дружество одобрило да се изплати сумата и същата е заплатена чрез Guarantee Call. Поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования собственик на влекача срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на ремаркето – настоящ ответник за ½ част от изплатеното застрахователно обезщетение. В тази насока ищецът се позовава на решение на Федералния съд на Г. от 27.10.2010 г., както и на съдебната практика на Върховния съд във Федерална Република Г. и Европейския съд по повод преюдициално запитване. С 1 оглед предходното се твърди, че с писмо до ответника, ведно с приложени всички доказателства по ликвидационната преписка, последното било поканено да заплати процесната ½ част от изплатеното застрахователното обезщетение, но това не било сторено. Поддържа се, че по заявление по чл.410 ГПК, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, която била оспорена от ответника. Ето защо, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на установителен иск за вземането си, като моли съда на постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 10 034,30 лева, представляваща ½ част от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски в заповедното и исковото производство, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се твърдението на ищеца за наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на ремарке с рег.№ [рег. №], обективиран в полица № 5403442. Изразява се становище, че в отношенията между застрахователите на влекача и ремаркето е приложимо българското законодателство, в частност разпоредбата на чл.479, ал.1 КЗ, тъй като регресния иск попада в обхвата на Регламент „Рим I“. С оглед предходното се поддържа становище, че отговорността за вредите е на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на теглещото МПС. В случай, че съдът приеме, че приложим към делото е Регламент „Рим II“, ответникът оспорва настъпването на процесното ПТП на посочената в исковата молба дата, отговорността на водача на влекача и ремаркето, извършването на ремонт на мантинела, както и неговата стойност. В условията на евентуалност се оспорва мантинелата да е била за подмяна.

Твърди се, че размера на претендираното от ищеца обезщетение надвишава стойността на действително претърпените вреди. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл.386, ал.2, вр.чл.400 КЗ, като изразява становище, че в противен случай ищецът ще се обогати неоснователно за сметка на ответника. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 45485/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] срещу [ФИРМА] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на 2 кредитора сумата от 10 034,30 лева, представляваща регресно вземане по изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП, настъпило на 09.01.2018 г. в Република Г., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане

По делото е представена застрахователна полица по застраховка ГО на автомобилистите, от която се установява, че влекач марка „Даф“, модел „ФТ ХФ“, с рег.№ [рег. №] е имал валидно сключена застраховка през периода от 00:00 часа на 08.05.2017 г. до 07.05.2018 г. 23:59:58 часа.

По делото не е представена полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на ремарке с рег.№ [рег. №], за което в исковата молба ищецът твърди да е било прикачено към гореописания влекач, въпреки указанията на съда по реда на чл.190 ГПК.

По делото са представени в превод на български език документи по повод процесното ПТП. Видно от доклад за ПТП изготвен от полицейски служители при Полицейска дирекция х. е, че Прокуратура Ф. (Алер) е била сигнализирана за местопроизшествие настъпило на 09.01.2018 г., около 06:15 часа на автомагистрала А7, посока на движение К., километър 100,500, при което водачът на седлови влекач [рег.

№] с ремарке [рег. №], поради заспиване на волана, за кратко се е ударил странично вдясно в мантинелата. В доклада е посочено, че са повредени 14 части от странична мантинела – счупено направляващо стълбче.

Към преписката е приложен доклад от Областна служба на Д.С. за пътно строителство и движение, район Ф., в който са описани извършените действия по подмяна на увредените съоръжения по автомагистрала А7, километър 100.500+99,700.

По делото е приложена фактура № 91860246 от 31.01.2018 г., от която се установява, че стойността на извършения ремонт на мантинелата е в размер на 8 555,33 евро.

По делото е представена кореспонденция между Германско бюро на зелена карта и ищцовото дружество по повод процесното ПТП и възстановяване на причинените от него щети.

По делото е приложено и писмо от Бюро за регулиране на европейски искове до ищеца, в което се сочи че окончателната сума, която следва да бъде заплатена на третата страна, участвала в инцидента е в размер на 8583,12 евро – разходи за ремонт и 15,00 евро фиксирана сума за разходи, или общо 8598,12 евро.

По делото са приложени документи, от които се установява, че по повод достъп до досието на процесната щета са ползвани адвокатски услуги на стойност 87,94 евро, предявени за плащане към ищеца от Бюро за регулиране на европейските искове.

По делото е приложен документ от Германско бюро на Зелена карта до НББАЗ с искане за плащане на сумата от общо 10 170,66 евро по повод процесното ПТП.

По делото няма данни ищецът да е заплатил процесната сума, съответно да е 3 предявил регресна претенция против ответника за ½ част от същата.

По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експретиза, в което вещото лице е посочило, че на база описания механизъм на ПТП в доклада за пътно-транспортното произшествие, може да се допусне извод, че описаните щети по мантинелата са от товарната композиция – седлови влекач и ремарке, като същите са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и последица от него. Вещото лице е посочило, че действителната стойност на щетите по увредената мантинела възлизат на 9887,84 евро, завишени с 87,94 евро – разходи за адвокат, или общо 9 975,78 евро.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Относно приложимото право:

В конкретния случай е налице колизия между българското и немското материално право.

Според българския закон, който е приложим към момента на твърдяното застрахователно събитие и към момента на възникване на твърдяното регресно право – чл.479, ал.1 от Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. – ''Вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство''.

Съгласно немското право всеки от застрахователите на теглещото и тегленото превозно средство трябва да покрие по 50 % от стойността на вредите, причинени от този състав от превозни средства /установено от Съда на ЕС в решение по дело С475/14 - AAS Gjensidige Baltic, действащо чрез клона си AAS „Gjensidige Baltic“ Lietuvos filialas срещу UAB DK „PZU Lietuva“/.;

Настоящият съд приема, че в разглежданият случай приложимо е немското право. Това се изяснява с представеното от страна на ищеца решение на Съда на Европейския съюз от 21 януари 2016 г. по съединени дела C-359/14 и C-475/14 по преюдициално запитване относно Съдебно сътрудничество по граждански дела — Избор на приложимото право — Регламент (ЕО) № 864/2007 и Регламент (ЕО) № 593/2008 — Директива 2009/103/ЕО — Произшествие, причинено от камион с ремарке, с различни застрахователи на двете превозни средства — Произшествие, настъпило в държава членка, различна от тази, в която са сключени договорите за застраховка — Регресен иск между застрахователите — Приложимо право — Понятията „договорни задължения“ и „извъндоговорни задължения“, което решение съдът в настоящия състав 4 установява, че е автентично – публикувано е в Сборник съдебна практика на страница https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=ecli:ECLI:EU:C:2016:40.

Настоящият съд приема, че случаите по повод на които е отправено запитването към СЕС, са аналогични на сега разглеждания. В цитираното решение е прието, че ''самото съществуване на право на иск на застрахователя на теглещо превозно средство, чийто водач е причинил произшествие, срещу застрахователя на тегленото ремарке, след изплащането на обезщетението на пострадалото лице, не може да се изведе от договора за застраховка, а предполага едновременното ангажиране на деликтната отговорност на държателя на ремаркето по отношение на това пострадало лице. Поради това следва да се отбележи, че задължението за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето трябва да се счита за „извъндоговорно задължение“ по смисъла на член 1 от Регламент „Рим II“.

Следователно именно с оглед на разпоредбите на този регламент следва да се определи и приложимото към това правоотношение право. В съответствие с член 4 от посочения регламент, освен ако не е предвидено друго, приложимото право към такова извъндоговорно задължение е правото на държавата, в която е настъпила вредата, а по делата в главните производства — държавата, в която е претърпяна пряката вреда от произшествието (вж. в този смисъл решение Lazar, C-350/14, EU:C:2015:802, т. 24). Съгласно член 15, букви a) и б) от Регламент „Рим II“ това право ще определи условията и обхвата на отговорността, както и причините за разделяне на тази отговорност. Следователно именно по отношение на правото на държавата, където е настъпила пряката вреда — в случая германското право, следва да се определят длъжниците по задължението за обезщетяване на пострадалото лице, както и евентуално съответното участие на държателя на ремаркето и на държателя или водача на теглещото превозно средство при причиняването на вредата на пострадалото лице.''.