Решение № 6577 от 01.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6577 гр. София, 01.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Я.а-Димитрова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Я.а-Димитрова Гражданско дело № 20211100109930 по описа за 2021 година

Предявен е от С. И. Л. против „Алтай – ГД“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 365, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.01.2020 г. сключил с ответника споразумение с нотариална заверка на подписите, рег. № 668/23.01.2020 г. на нотариус В. Г., с район на действие Софийски районен съд, с което страните уредили отношенията си във връзка с прекратен предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 15.03.2018 г. Съгласно чл.3 от споразумението, ответникът поел задължение да върне на ищеца по негова банкова сметка в срок до 30.03.2020 г. сумата от 83 473.50 лв., която ответното дружество било получило от Л. по прекратения предварителен договор от 15.03.2018 г. Сумата от 83 473.50 лв. следвало да бъде върната от ответника при следните условия: до 29.02.2020 г. да се върне сума от 40 774.50 лева и до 30.03.2020 г. - 42 699 лева.

Ответникът заплатил на ищеца на 09.03.2020 г. сумата от 10 000 лв., но не и остатъка от дължимата сума. След изтичането на предвидения в чл.3 от споразумението срок, ответникът не извършил други плащания, поради което останал неизплатен остатък от 73 473.50 лв. Ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 61361/2020г. на СРС срещу ответника за неизплатената сума от 73 473.50 лв., но ответникът подал възражение по чл.414 от ГПК на 16.02.2021 г., поради което заповедта не могла да влезе в сила. По изложените съображения ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 7 3 473.50 лв., на основание чл.3 от споразумение от 23.01.2020 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 668/23.01.2020 г. на нотариус В. Г., с район на действие - Софийски районен съд, за която сума е издадена заповед по чл.417 от 1

ГПК от 05.01.2021 г. по ч.гр.д. № 61361/2020 г. на СРС. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва частично иска. Признава, че дължи сумата от 32 699 лв. по сключеното между страните споразумение от 23.01.2020 г. с нотариална заверка на подписите. Признава, че получил от ищеца сума от 42 699 лева по прекратения предварителен договор, за която била издадена фактура № 424 от 22.03.2018 г., но на 09.03.2020 г. върнал част от тази сума в размер на 10 000 лв., при което останал неизплатен остатък от 32 699 лв. Ответникът оспорва иска в останалата част за сумата над 32 699 лв. до пълния предявен размер от 73 473.50 лв. Твърди, че споразумението от 23.01.2020 г. било унищожаемо, тъй като било сключено при измама – ищецът умишлено въвел в заблуждение управителя на ответното дружество Н. Г. Д.-К. да подпише споразумението, като й представил приходен касов ордер без дата за сумата от 20 910 евро, на който бил придаден вид, че е подписан от предишния управител на дружеството Г.Д., починал на 19.05.2018 г., но в действителност не бил подписан от него. Тази сума от 20 910 евро не била постъпила в патримониума на дружеството. В счетоводството не бил открит приходен касов ордер за заплащането й, нито било отразено в счетоводните книги сумата да е постъпила в дружеството. Твърди, че плащания в брой на суми над 10 000 лева били забранени, съгласно Закона за ограничаване плащанията в брой. Ответникът първоначално с отговора на исковата молба оспорва и автентичността на анекс от 16.03.2018 г./посочен от него и с дата 15.03.2018г./ към договора за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, като твърди, че този анекс също не бил подписан от предишния управител на дружеството Г.К.Д.. В съдебно заседание от 24.04.2024 г. пълномощникът на ответника се отказа от оспорването на автентичността на двата документа - ПКО без дата за сумата от 20 910 евро и анекс от 16.03.2018 г. към предварителния договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 15.03.2018 г. Моли съда да отхвърли иска за сумата над 32 699 лв. до пълния предявен размер от 73 473.50 лв. и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2018 г. страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, съгласно който ответното дружество е поело задължение да построи и продаде на ищеца апартамент, подробно описан в договора, срещу заплащане на цена от 24 342 евро с включен ДДС.

На 16.03.2018 г. между страните е сключен анекс към предварителния договор, с който цената по него е променена на 48 685 евро.

Представена е квитанция към ПКО № 54 без посочена дата за сумата от 20 910 евро, в която е отразено, че е заплатена от С. И. Л. за апартамент № Б2. Квитанцията е издадена от „Алтай-ГД“ ЕООД. /л. 59/.

На 23.01.2020г. страните са сключили споразумение с нотариална заверка на подписите, рег. №668/23.01.2020 г. на нотариус В.Г., с район на действие – Софийски 2 районен съд, с което по взаимно съгласие са прекратили действието на предварителния договор от 15.03.2018 г. В чл.2 от споразумението страните са посочили, че ищецът е заплатил по предварителния договор на 15.03.2018 г. сумата от 20 910 евро в брой и на 16.03.2018 г. е заплатил по банков път сумата от 42 699 лв. или общо 83 473.50лв. Съгласно чл.З от споразумението, ответникът е поел задължение да върне на ищеца по банкова сметка сумата от 83 473,50 лева, получена по предварителния договор, при следните условия: до 29.02.2020г. да върне сумата от 40 774.50лв. и до 30.03.2020г. да върне сумата от 42 699 лева.

Страните не спорят, че на 09.03.2020 г. ответникът е заплатил по банкова сметка на ищеца сумата от 10 000 лв.

По искане на ищеца на 05.01.2021 г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 61361/2020 г. на СРС, с която съдът е разпоредил „Алтай – ГД“ ЕООД да заплати на С. И. Л. сумата от 73 473.50 лв., представляваща задължение за връщане на продажна цена по прекратен по взаимно съгласие договор за покупка и строителство от 15.03.2018 г., съгласно чл.3 и чл.5.2 от споразумение с нотариална заверка на подписите от 23.01.2020 г., рег. № 668 на нотариус В.Г., с район на действие - СРС, ведно със законна лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 1469.47 лв.

На 16.02.2021 г. в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу заповедта по чл.417 от ГПК.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ответника е допусната счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетенто и обективно дадено. Видно от същото в счетоводството на ответното дружество е осчетоводено плащане, извършено от ищеца на 16.03.2018 г., в размер на 42 699 лв., за което е издадена фактура № 424/22.03.2018 г. Не е извършено осчетоводяване на други суми по партидата на името на ищеца, нито са издадени други фактури. Фактура № 424 /22.03.2018 г. е редовно осчетоводена. В счетоводството не е отразено да са извършени плащания по изпълнително дело № 20218590400021 за погасяване на задълженията на ответника. По посоченото изпълнително дело са извършени плащания от Н. Д.-К. в качеството на физическо лице, но тъй като е погасила задължения на ответното дружество, тези плащания следва да бъдат отразени в неговите счетоводни регистри. Поради неотразяване в счетоводството на дружеството на плащания, с които са погасени негови задължения по горепосоченото изпълнително дело, вещото лице е приело, че счетоводството не е редовно водено през периода 2020 - 2023 година.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 365, ал.1 от ЗЗД:

За да бъде уважен искът трябва страните са са обвързани от договор за спогодба/споразумението от 23.01.2020 г./, по който ответникът да е поел задължение да 3 заплати сумата от 73 473.50 лв.

В тежест на ответника е да докаже, че споразумението е унищожаемо в частта, за сумата над 32 699 лв. до 73 473.50 лв., тъй като е сключено при измама, и да ангажира доказателства за извършените от него плащания по споразумението по доброволен ред.

Видно от споразумение от 23.01.2020 г. с нотариална заверка на подисите страните са уредили отношенията помежду си във връзка с прекратен предварителен договор от 15.03.2018г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот. Съгласно чл.З от споразумението, ответникът е поел задължение да върне на ищеца сумата от 83 473,50 лева, получена по прекратения предварителен договор, както следва: до 29.02.2020 г. да върне 40 774.50 лв. и до 30.03.2020 г. за върне 42 699 лв.

Страните не спорят, че на 09.03.2020 г. ответникът е заплатил на ищеца в изпълнение на споразумението сумата от 10 000 лв., при което е останала неизплатен остатък от 73 473.50 лв.

Не се спори, че ответникът дължи сумата от 32 699 лв., за която е направено частично признание на иска с отговора на исковата молба.

Спорен въпрос е дали се дължи сумата над 32 699 лв. до 74 473.50 лв.

Ответникът оспорва да дължи тази сума по споразумението от 23.01.2020 г., като се позовава на частична унищожаемост на споразумението в частта за сумата над 32 699 лв. до 74 473.50 лева, поради сключването му в тази част при измама - твърди, че ищецът умишлено въвел в заблуждение управителя на ответното дружество Н. Г. Д.-К. да подпише споразумението, като й представил приходен касов ордер без дата за сумата от 20 910 евро, на който бил придаден вид, че е подписан от предишния управител на дружеството Г.Д., починал на 19.05.2018 г., но в действителност не бил подписан от него.

В тежест на ответника е да ангажира доказателства, че споразумението от 23.01.2020г. е унищожаемо, тъй като е сключено при измама. В отговора на исковата молба ответникът първоначало оспори автентичността на приходен касов ордер без дата за сумата от 20 910 евро и на анекс от 16.03.2018г. към предварителния договор от 15.03.2018г. за покупкопродажба и строителство на недвижим имот в частта, относно положения от управителя на дружеството подпис, но в съдебно заседание от 24.04.2024 г. ответникът се отказа от оспорването на тези два документа и не пожела да бъде открито производство по оспорването на тяхната автентичност /становище на пълномощника на ответника в съдебно заседание от 24.04.2024 г. – л.89/. При това положение, след като ответникът се отказа от оспорването на подписа на управителя на дружеството под приходен касов ордер без дата за сумата от 20 910 евро, отпада фактическото основание, на което е основал възражението си за частична унищожемост на споразумението, поради измама.

По делото е представена квитанция към приходен касов ордер № 54 без дата за сумата от 20 910 евро, издадена от управителя на ответното дружество, с която е удостоверил, че ищецът е заплатил сумата от 20 910 евро по сметка на ответното дружество./л.59/. Без значение е обстоятелството, че сумата е била заплатена и получена в брой в нарушение на 4

Закона за ограничаване плащанията в брой. За това нарушение страните носят отговорност по Закона за ограничаване на плащанията в брой, но цитираният закон не променя факта, че такава сума е била заплатена от ищеца на ответното дружество и управителят на ответното дружество е издал квитанция за това плащане. Обстоятелството, че сумата не е осчетоводена в ответното дружество, което се установява от счетоводната експертиза, не освобождава ответника от отговорност за връщането й, след като законният представител на дружеството е издал документ на ищеца, че е получил тази сума в брой. За останалата част от сумата в размер на 42 699 лв. се установява от заключението на счетоводната експертиза, че е била заплатена на 16.03.2018г. по банков път, като за нея е била издадена фактура № 424/22.03.2018 г., редовно осчетоводена от ответника.

При това положения общият размер на получената от ответника сума по прекратения предварителен договор от 15.03.2018 г. възлиза на 83 473.50 лв./42 699 лв., платени на 16.03.2018 г. + 20 910 евро, за която сума е издадена квитанция от ответника към приходен касов ордер № 54 без дата/. Именно сумата от 83 473.50 лв. е посочена от страните в чл. 2 от споразумението, като са се съгласили, че тази сума е била получена от ответника, а в чл.3 от споразумението ответникът е поел задължение да я върне на ищеца.