Решение № 4969 от 07.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4969 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330107289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК , решение по иск.

Ищецът „Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД, със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5, ЕИК 000694286, иска от съда да се осъди Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, областно пътно управление Пловдив, да му заплати сумата от 1608.87 лева, формирана от главница – регресно вземане от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от неравности на път от републиканската пътна мрежа), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба ( *********.) до окончателното изплащане на вземането.

Според изложеното в исковата молба , между ищцовото дружество и трето на спора лице имало сключен за периода от 14.04.2022г до 13.04.2023г договор за застраховка „Каско Стандарт", обективиран в полица № ********.

С договора бил застрахован риска от щети по лек автомобил „БМВ„, ********, собственост на Р. Г. В. Е.; на дата *******г, този автомобил, управляван от собственика си, преминал през неравност – препятствие на пътното платно на автомагистрала ********* , в района на Областно пътно управление гр. П.. При преминаването през неравността били увредени 1 предната дясна гума на автомобила и предния му десен калник.

При ищеца била образувана щета с номер **********, и след извършен оглед , тя била отстранена , като ищеца изплатил на правоимащия собственик на автомобила застрахователно обезщетение в размер от общо 1608.87 лева , с отделни платежни нареждания , като част от тази сума ( 315.70 лева, стойността на гумата ) била платена направо на собственика , останалата част – на доверения сервиз , извършил ремонта на калника, с платежно нареждане от дата 25.10.2022г.

С плащането , застрахователят встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата. Тъй като се твърди , че ответната администрация следва да поддържа в изправност обществената пътна мрежа на територията на РБългария, то същата била поканена да заплати на ищеца платеното застрахователно обезщетение . Това не било направено , и се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1608.87 лева регресно вземане , ведно със законовата лихва върху нея от датата на депозирането на исковата молба (******) до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по производството.

Изложените от ищеца факти сочат на иск с правно основание в чл. 410 от Кодекса за застраховането.

Такъв иск е имплицитно допустим като осъдителен.

Ответникът оспорва исковете , отговорът му е депозиран своевременно с оглед срока по чл.131 от ГПК. Отрича наличието на договор за застраховка , настъпването на вредите , механизма на това настъпване , причинно – следствена връзка между настъпилото произшествие и вредите , прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на трето на спора лице – водач на автомобила. Моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят направените по делото разноски.

Вещото лице по автотехническата експертиза дава заключение, че стойността на отстраняване на вредите на лекия автомобил е 1608.87 лева, а най- вероятния механизъм за настъпването на ПТП е този, описан в исковата молба – лекият автомобил преминава през препятствие или неустановен предмет на пътното платно.

Съдът приема за установени следните факти :

2

По съществуването на договора за застраховка не се спори. Съдът приема сключването му за доказано предвид представеното на л. ** от делото копие от полица № *********. От самия договор личи, че е бил валиден от дата 14.04.2022г до 13.04.2023г ., тоест, включително и по време на настъпилото на дата ******г произшествие.

Установява се от показанията на свид. С. А. , които съдът кредитира, че на дата *******г , управляваният от собственика си В. Е. автомобил преминава през неравност – препятствие и/или неуточнен необезопасен предмет на пътното платно на автомагистрала „*********, в района на Областно пътно управление гр. П., при което са увредени предната дясна гума на автомобила и предния му десен калник. Съдът кредитира тези показания като обективни и достоверни, свидетелят е очевидец , пътник в същия автомобил по време на произшествието. Показанията на свидетеля кореспондират и със представеното уведомление за щета , и със описа на щетите, и със заключението на вещото лице по проведената техническа експертиза. Затова съдът приема , че на дата *******г има получени по лекия автомобил вреди - увредена предна дясна гума и преден десен калник, след като автомобила е преминал през дупка или друг предмет на пътното платно на магистралата. Възприема се като достоверно и заключението на вещото лице , по делото няма данни , които да опровергават изводите му.

Съдът приема, че тези вреди са отстранени за сметка на ищцовото дружество , което е платило застрахователно обезщетение на правоимащия собственик на автомобила. В този смисъл на листове ** и ** от делото е представени две отделни копия от платежни нареждания – каза се , че общия размер на застрахователното обезщетение е платен на различни лица.

На л. ** има представена регресна покана до ответната администрация заплащане на процесното обезщетение Данни за такова плащане отсъстват.

По правото :

При тези факти , иска е основателен. Предпоставките, визирани от чл. 410 ал. 1 от Кодекса на застраховането, са налице. Установява се от данните по делото, че ищецът, като застраховател, е изплатил по силата на договор за застраховка, застрахователно обезщетение на правоимащото лице. За това обезщетение застрахователят има според чл. 410 от КЗ право на регрес против ответната администрация.

3

Автомагистрала „******„ е път от републиканската пътна мрежа. По силата на чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) от Закона за пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура „ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища; изкърпване на дупки и почистването на пътните настилки от всякакви предмети са „основна работа“ за текущо поддържане и текущ ремонт на елементите в обхвата на пътя и на пътните съоръжения и принадлежности по смисъла на приложение № 2 към НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. С оглед казаното , искът е основателен дори при положение ,че вредите са причинени не от дефект на пътната настилка, а от преминаването през неустановен друг предмет , различен от самото пътно платно.

Няма как да се споделят ,с оглед установения от съда механизъм на настъпването на вредите и заключението на вещото лице, възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил. Нито неравностите по платно на автомагистрала , нито намиращите се на същото необезопасени предмети са „ предвидимо „ по смисъла на 20 от Закона за движението по пътищата препятствие, след като наличието им е резултат от стечение на случайни фактори. Няма данни по делото собственика В. Е. да е шофирал със скорост, несъобразена с максималната за конкретния участък, или за друго негово несъобразено със ЗДвП поведение като водач на автомобила. Отчита се също така в тази насока, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при което възприемането на препятствие става възможно на по – близка до това препятствие дистанция.

Няма доказателства за изплатени по същия договор други – предходни застрахователни обезщетения, затова и не може да се сподели възражението на ответната администрация, че за застрахователя е липсвало задължение да изплати обезщетение.

Тъй като при ликвидирането на щетата застрахователя е отчел износването на гумата и е определил възоснова това обстоятелство по – нисък размер на обезщетението , то няма как да се сподели и възражението на ответника в обратния смисъл. В този смисъл е и заключението на вещото лице , което съдът кредитира изцяло.

4

Следователно искът трябва да бъде уважен в пълен размер, като по отношение на размера му се отчита отново заключението на вещото лице.

Разноските по делото се понасят от ответната администрация в пълен размер, предвид изхода на спора, по представен списък, който съответства на доказателствата за размера на направените разноски.

Воден от изложеното и на осноВ.ие чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, поделение Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 22 да заплати на „ Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД , със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК 000694286, сумата от 1608.87 лева – регресно вземане за изплатено на трето лице по щета № *******, по застраховка „Каско стандарт „ с полица № ***********, застрахователно обезщетение за вреди , причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от неравности на път от републиканската пътна мрежа при ПТП на дата ******г. ), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (*******г.) до окончателното изплащане на вземането .

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, поделение Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 22 да заплати на ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп„, със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК 000694286, сумата от 824.35 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5