Решение № 82 от 18.07.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Раднево, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100203 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. И. С. чрез адв. А. Д., с която срещу ответника „ ***“ АД и „***“ ЕООД са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че страните по делото, не са обвързани съответно от сключения между ищцата и първия ответник договор за паричен заем №*** г., поради неговата нищожност и противоречие със закона – липса на реквизити неправилно посочване на годишен процент на разходите („ГПР“) и сключения между ищцата и втория ответник договор за предоставяне на гаранция №*** г., който обезпечава предходния договор, поради неговата нищожност поради противоречие със ЗЗД, ЗПК и ЗПК и за обявяване нищожността на втория договор поради противоречие с добрите нрави, както и че същият обезпечава нищожна кредитна сделка. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото са предявени срещу първия ответник установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и чл. 143, ал. ЗЗП, субективно съединен при условия на кумулативност с установителен иск срещу втория ответник – за нищожност с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК.

В условията на евентуалност е предявен и установителен иск с правно 1 основание чл. 26, предл. първо и второ ЗЗД вр. с чл. 26, ал.4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 2, т.5 от договора досежно размера на уговорената възнаградителна лихва.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на първия ответник да заплати на ищцата сумата от 350 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем.

В исковата молба, ищецът твърди, че е сключил с първия ответник по делото договор за паричен заем №*** г., по силата на който в заем му била предоставена сумата от 900 лева и същият се задължил да ги върне при следните условия: размер на седмична погасителна вноска в лева: 47.53 лева; срок на заема в седмици: 21; брой вноски заедно с възнаградителната лихва при фиксиран годишен лихвен процент 50 % валиден за целия срок на договора. Общата дължима от заемателя сума като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8 била в размер 998.13 лв. при ГПР на заема: 61.48 %. В същия ден ищцата сключила с втория ответник другия оспорен договор – Договор за предоставяне на гаранция №*** г., с който последният се съгласил да издаде гаранция за плащане в полза на „***“ АД с наредител ищцата П. И. С. по договора с първия ответник възмездно, като за това ищцата му заплати 471,87 лева възнаграждение на вноски, платими с тези на кредита, всяка от които в размер на 22,47 лева. Твърди, че договорът за кредит се недействителни на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Изрично и изчерпателно не били посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Излагат се доводи, че поради връзката между двата договора това възнаграждение е следвало да се включи по договора за кредит, което не е направено, поради което същият е нищожен, включително и поради това, че за да се сключи договорът е използвана заблуждаваща търговска практика. Нищожен бил и договора за предоставяне на гаранция, тъй като с него основният кредитор целял да заобиколи задълженията си за предварителна проверка на кредитоспособността на ищцата, като обезпечението всъщност покривало разходи по кредита и целяло да ги увеличи, а също така договорът бил нищожен като обезпечаващ нищожна сделка. По отношение 2 на предявения евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за обявяване за недействителна клаузата на чл. 2, т. 6 от договор за паричен заем №*** г. също развива съображения. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на процесния договор за кредит и на сключения между ищцата и втория ответник договор за предоставяне на гаранция № *** г., който обезпечава предходния договор, а в условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата за възнаградителна лихва, предвидена в чл. 2, т.6 от договора, както и да бъде осъдено ответното дружество „***“ АД да заплати на ищеца съответната сума като недължимо платена по недействителен договор за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „***“ АД, действащо чрез юрисконсулт К., в който взема становище за неоснователност на исковете.

Не отрича сключването на процесния договор между страните с параметри, описани в исковата молба. Развива съображения за липса на нищожност/недействителност на договора за паричен заем на претендираните от ищеца основания. Поддържа се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5 от ЗПК само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада към последващи плащания по кредита. Договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, както лихвеният процент по процесния договор бил фиксиран и ясно посочен в чл. 2, т.6 от договора – 40% и условията за прилагането на лихвения процент също били записания в същия. Поддържа, че заемодателят нямал задължение да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията на договора.

Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал.1 ЗПК. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед дефиницията на „общ разход за потребителя“, дадена в § 1, т. 1

ДР ЗПК. Поддържа, че разходите за предоставяне на гаранция и в частност – уговореното по него възнаграждение не е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, като единственият 3 разход за потребителя била предвидената в договора възнаградителна лихва.

Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност за тези на ищцата.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „**** България“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. По същество искът бил неоснователен, защото ищцата сама се била съгласил да сключи договора, с който вторият ответник да стане поръчител по договора с първия, като за това да получи пари. Законът за потребителски кредит не се прилагал, тъй като не бил относим към договори за платено поръчителство. Договорът имал ясна цел и обезпечавал задължение по действителен договор за кредит, като страните били договорили възнаграждението индивидуално и ищцата се съгласил с това. Ищцата не била подведена и знаела за какво се задължава. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД, договорът трябва да се сключи между поръчител и кредитор, а не между длъжник и поръчител.

Излага подробни съображения за валидността на договора за кредит във връзка с твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция обезпечава нищожна кредитна сделка. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е договорено в съответствие с принципите на добросъвестност и справедливост. Моли съдът да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Претендира разноски и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), алтернативно – възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 02.07.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът обявява за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и първия ответник по делото е сключен договор за паричен заем №*** г. за предоставяне в заем на сумата от 900 лева, при посочени в договора ГПР 61,48 % и общо дължима сума в размер 998,13 4 лева, която следвало да се върне на 21 седмични вноски в размер на 47,53, както и че в чл. 4 от същия е уредено задължение на ищцата да учреди обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора; че ищцата е сключила с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция №

*** г., с който последният се е съгласил да обезпечи договора за кредит, а в чл.

3, ал. 1 от този договор е предвидена цена за осигуряване на поръчителството от 471,87 лева.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК в тежест на ищцата по предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „***“ АД/ и с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл.

4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „***“ ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между нея и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за паричен заем №*** г. и договор за поръчителство №*** г., сключен във връзка с договор за паричен заем №*** г, както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.

В тежест на ищцата по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, предл. първо и второ ЗЗД вр. с чл. 26, ал.4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 2, т.5 от договора досежно размера на уговорената възнаградителна лихва, е да докаже сключването на твърдяната клауза за възнаградителна лихва и твърденията си, на които основава искането си за обявяване на нейната нищожност.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и при установяване на нищожност на договора за кредит, ищецът следва да докаже, че е заплатила, а ответникът „***“ АД е получил процесната сума в размер на 350 лв., представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за гаранция/поръчителство във връзка с договор за паричен заем № *** г. и договорна лихва по процесния договор за паричен заем, без да е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договорите/. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради 5 което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.

По делото е приети като писмени доказателства договор за паричен заем №*** г./л.21-22/; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация /л.18-20/; договор за предоставяне на гаранция №*** г./л.23-27/; погасителен план /л.15/.

По делото не се спори, че на 06.03.2024 г. между П. И. С., в качеството й на кредитополучател и „***“ АД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №****, с който на ищеца била предоставена сумата в размер на 900 лева при уговорени ГПР в размер на 61,48 % и ГПЛ в размер на 50%, общо дължима сума по кредита в размер 998,13 лв., както и обстоятелството, че при формиране на ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.

От приетия договор за паричен заем №*** г. е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 21 вноски /виж чл. 2.4 от договора/. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 50 % /чл.2.5 от договора/. В чл. 2.8 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 61,48 %. Съгласно погасителен план /л.15/ първата вноска е с падеж 16.03.2024 г., а последната - с падеж 03.08.2024 г., при размер на месечната вноска от 47,53 лв., включваща главница и договорна лихва.