Решение № 419 от 03.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Разлог, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Гр. дело №

20241240100285 по описа за 2024 година

Производството e образувано по ИМ, депозирана от „А.С.В.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: *, с/у А.П.Н., ЕГН*, с адрес *.

Иска се съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че А.П.Н., в качеството му на Кредитополучател по Договор за потреб. кредит с №* от 11.01.2021 г., дължи на „АСВ“ЕАД, с ЕИК*, следните суми, присъдени с издадената с/у него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1351/2022 г., по описа на РС-Д., а именно:

-143,60 лв. - главница по Договор за потреб. кредит №* от 11.01.2021 г. и Извлечение от счетоводни книги към 11.05.2022 г.;

-3,69 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.12.2021 г. до 15.01.2022 г.;

-43,73 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 15.12.2021 г. до 11.05.2022 г.;

-законна лихва в/у главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и ИЛ до окончателно погасяване на дълга.

Претендират се сторените разноски в исковото производство, както и по ч.гр.д. №*351/2022 г., по описа на РС-Д..

Към ИМ са приложени писмени документи.

Твърди се в ИМ, че ответникът е сключил на 11.01.2021 г. Договор за потреб. кредит с №* с „Т.Б.А.Б.“ЕАД, съгласно който кредиторът е предоставил на ответника кредит от 1`087,60 лв., за общо ползване, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора, ведно с уговорените лихви до 15.01.2022 г. /чл.6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка от 111,95 лв., с изключение на последната, която е изравнителна и е от 111,96 лв. Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили Кредитополучателят/ответник/ да плати на Банката общата сума от 1`343,41 лв. Съгласно чл.9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с год. лихвен процент от 40,91%. А в случай на просрочие, съгласно чл.9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие от законната лихва, начислена в/у просрочената главница за периода на просрочието. В чл.11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 15.02.2021 г., а последната е на 15.01.2022 г.

Сочи се, че „Т.Б.А.Б.“ЕАД е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и ИЛ по 1 реда на чл.417 от ГПК, въз основа извлечение от счетоводните книги на „Т.Б.А.Б.“ЕАД, като е било образувано ч.гр.д. №*351/2022 г. по описа на РС-Д.. Съдът е уважил подаденото заявление и е издал Заповед за изпълнение и ИЛ. Пред ЧСИ В.А. с район на действие ОС-К., е било образувано ИД за следните суми: главница от 143,60 лв. ведно със законна лихва за забава за период от 27.05.2022 до изплащане на вземането; договорна лихва за период от 15.12.2021 г. до 15.01.2022 г. от 3,69 лв.; лихва за забава за период от 15.12.2021 г. до 11.05.2022 г. от 43,73 лв., както и държ. такса от 25,00 лв. и юрк. възнаграждение от 50,00 лв.

Твърди се, че до датата на подаване на настоящата ИМ в съда, дължимите суми са незаплатени. Сочи се, че на 30.10.2023 г. е било подписано Приложение №*/30.10.2023 г. към сключения на 30.10.2023 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД м/у „Т.Б.А.Б.“ЕАД, с ЕИК* и „АСВ”ЕАД, с ЕИК*, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потреб. кредит с №*, сключен м/у Банката и А.П.Н., е прехвърлено в полза на „АСВ”ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 30.10.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023 г.

В срока по чл.131, ал.1, от ГПК, ответника е упражнил правото на отговор ч/з назначения му особен представител. На първо място се възразява по допустимостта на иска, като се твърди, че ищецът не е надлежна страна по делото, тъй като не е налице уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което да се уведомява длъжника, че е извършено прехвърляне на вземането. На следващо място се възразява по основателността и размера на иска, като се твърди, че от ИМ не може да се направи категоричен извод, че посочените суми са дължими. Твърди се, че претенцията за договорна лихва е в нарушение на правилата заложени в ЗПК и свързани с прилагането и изчисляването на ГПР, респективно с чл.19 от ЗПК. Навежда се, че липсата на яснота в съдържанието на ГПР, който е съществен елемент от договора за кредит, води до недействителност на договора, поради което исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени. Твърди се, че искът е неоснователен и поради липса на изрично уведомление за прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Навежда се, че претенциите са неоснователни, като предявени по нищожен договор на основание липса на съгласие, тъй като кредитополучателят не е получил стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потреб. кредити. Сочи се, че кредиторът е следвало да уведоми кредитополучателят за просрочие на задълженията и настъпила изискуемост.

Твърди се, че искът е неоснователен и поради недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9а, 10, 11, 12, 15, 16, 20 от ЗПК. Навежда се, че договорът е недействителен като противоречащ на добрите нрави, поради прекомерно висок размер на договорната лихва. В договора е посочено, че кредитът се олихлява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на кредита е 40,91%, но липсва яснота по какъв начин е изчислена лихвата и не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, което води до нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

С Определение №*14/20.01.2026 г. по делото е насрочено ОСЗ, като съдът се е произнесъл по док-ствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.

В СЗ ищцовото дружество - редовно призовано, не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло депозирания иск и моли същия да бъде уважен.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който оспорва предявения иск, счита ИМ за неоснователна и по същество недоказана. Моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

По делото са събрани писмените док-ства представени от ищеца. Приобщено е производството по ч.гр.д. №*351/2022 г. по описа на РС-Д..

След анализ на събраните по делото док-ства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

На 11.01.2021 г. м/у „Т.Б.А.Б.“ЕАД в качеството му на Кредитодател и ответникът А.П.Н., в качеството му на Кредитополучател, е сключен Договор за потреб. кредит №*, по силата на който е предоставена на ответника сума от 1`000.00 лева и застрахователна премия от 87,60 лв. Установява се от договора, че ответникът се е съгласил да внася в срок месечна вноска от 111,95 лв., като общият брой на вноските е 12, с падеж на първа вноска – 15.02.2021 г. и падеж на последна вноска 15.01.2022 г. При забава в заплащането на падеж на погасителна вноска кредитополучателят дължи на кредитодателя законна лихва за забава. По този начин на длъжника-ответник е начислено обезщетение за забава за периода от 15.12.2021 г. до 11.05.2022 г. от 43.73 лв.

По кредита е договорен год. лихвен процент от 40,91% и год. процент на разходите от 48,52%.

Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Видно от процесния договор е, че общият размер на кредита от 1`087,60 лв., включва главницата от 1`000.00 лв. и 87.60 лв. – застрахователна премия, която е включена в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът потребител получава като чиста ст-ст на кредита 1`000.00 лв., а към това плаща още 87.60 лв. - застрахователна услуга, като възнаградителната лихва по кредита се начислява в/у целия сбор от главница (получена от длъжника сума) и застрахователната услуга.

Видно от приложеното ч. гр. д. №*351/2022 г. по описа на РС-Д. в полза на „Т.Б.А.Б.“настоящото дело против ответника като длъжник е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1351/2022 г., по описа на РС-Д..

Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 143,60 лв. - главница по Договор за потреб. кредит №* от 11.01.2021 г. и Извлечение от счетоводни книги към 11.05.2022 г., 3,69 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.12.2021 г. до 15.01.2022 г., 43,73 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 15.12.2021 г. до 11.05.2022 г., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и ИЛ до окончателно погасяване на дълга.

На 22.07.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и ИЛ от същата дата, въз основа на които е образувано ИД №* по описа на ЧСИ В.А., рег. №742 и район на действие ОС-К..

На 06.12.2023 г. е постъпило съобщение от ЧСИ В.А., видно от което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на това и на основание разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, съгласно която когато дава указания за предявяване на иск в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (при връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК), съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден ИЛ по чл.418 от ГПК, с Разпореждане №2274 от 07.12.2023 г. по ч.г.д. №20221510101351 по описа на РС-Д. е спряно принудителното изпълнение по цитираното по-горе изпълнителното дело. С Разпореждането, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на Заявителя „Т.Б.А.Б.“ЕАД е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държ. такса и представи док-ства пред заповедния съд в тази връзка.

На 18.01.2024 г. по делото е представена ИМ от заявителя подадена с куриерска пратка на 17.01.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК, Искът е допустим - същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК.

Съдът приема, че по силата на сключения договор за потреб. кредит м/у „Т.Б.А.Б.“ЕАД и А.П.Н., е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на заемополучател.

В настоящият случай съдът приема за доказано сключването на процесния договор за кредит 3 м/у „Т.Б.А.Б.“ЕАД и А.П.Н., по силата на който е възникнало облигационно отношение м/у страните по договора. Не е спорно по делото, че ответникът е получил сумата от 1`087.60 лева. От извършените от него плащания, се установява, че същия е обвързан от договора.

От представеното счетоводно извлечение от сметка се установява, че ответникът е преустановил плащанията по договора, като останали незаплатени 2 месечни вноски, които били включени в предмета на Приложение №* от 30.10.2023 г. към договор за цесия от 30.10.2023 г., сключен м/у „Т.Б.А.Б.“ЕАД в качеството на цедент и ищцовото дружество в качеството на цесионер.

Вр. с подписването на приложението към договора за цесия от 30.10.2023 г. прехвърлителят на вземанията предоставил на цесионера пълномощно, ч/з което го оправомощил да уведоми длъжниците с прехвърлени задължения за промяната на първоначалния им кредитор.

Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването от негово име, като с това не е налице заобикаляне на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

По делото не са представени док-ства, че уведомяването е извършено преди завеждане на делото, поради което следва да се приеме, че то се е състояло с връчване на ИМ и приложенията към нея на ответника.