Решение № 3548 от 01.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3548 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110206228 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-4332-034077/18.03.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, на Д. К. С., ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 08.08.2023 г., около 15:10 часа, в с. Лозен по ул.“Съединение“, с посока на движение от ул. "Георги Бенковски" към бул. "Дивано", управлява лек автомобил марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ, собственост на „Е.С.“ ООД, БУЛСТАТ ХХХХ, като при извършена проверка на кръстовището с ул.“Иван Пешев“ е установено, че водачът управлява МПС с разрешение за временно движение № 001441653 от 11.05.2023 г. до 10.06.2023 г.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се поддържа, че процесният автомобил е имал поставени табели с временни регистрационни номера на съответното място, а за жалбоподателя, който е управлявал автомобила – собственост на трето лице, не е съществувало задължение да знае за какъв срок са валидни издадените регистрационни 1 табели, поради което и нарушението е несъставомерно от субективна страна.

На следващо място се сочи, че чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съдържа две хипотези, обективирани в две изисквания, на които трябва да отговарят автомобилите, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване – да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като се счита, че в конкретния случай не е посочено ясно кое от двете предложения на цитираната алинея е нарушил жалбоподателят, с което е нарушено правото му на защита. Акцентира се, че не е налице съответствие досежно словесното и текстовото описание на нарушението в НП, което води до неяснота на формулираното нарушение и правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя и на издателя на атакуваното наказателно постановление.

Излагат се доводи за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят Д. К. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Ц. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

2

Жалбата на Д. К. С. срещу Наказателно постановление № 23-4332034077/18.03.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 08.08.2023 г., около 15:10 часа, в с. Лозен по ул.“Съединение“, с посока на движение от ул. "Георги Бенковски" към бул. "Дивано", Д. К. С. управлявал лек автомобил марка "ХХХХХ" с поставени временни табели с рег. № ХХХХ, които били с изтекъл срок на валидност. По същото време и на същото място на кръстовището с ул.“Иван Пешев“, Д. С. бил спрян с управлявания от него автомобил за проверка от полицейски служители на ОПП – СДВР. Последните установили, че Д. К. С. управлява автомобила с разрешение за временно движение № 001441653 от 11.05.2023 г. до 10.06.2023 г.

За констатираното нарушение Д.А.А. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил срещу Д. К. С. АУАН № 942153/08.08.2023 г. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

С постановление от 23.02.2024 г. на прокурор от СРП бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 48736/2023 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, като материалите по същото били изпратени на началника на ОПП-СДВР за преценка основанията за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача.

Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр. пр. № 48736/2023 г. по описа на СРП било издадено атакуваното наказателно постановление № 23-4332-034077/18.03.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл.

140, ал. 1 ЗДвП на Д. К. С. били наложени административни наказания "глоба" 3 в размер на 200,00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

НП било връчено лично на Д. К. С. на 03.04.2024 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния лек автомобил; постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 48736/2023 г. по описа на СРП, справка картон на водача, Заповед № 513з-4535/31.05.2022 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – т. 3.10 от Заповед № 8121з-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, респективно и възраженията в противоположния аспект не могат да бъдат споделени. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 23.02.2024 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОППСДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на Д. К. С.. Посочената 4 разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че не е образувано наказателно производство и санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от административно наказващия орган със съставяне на АУАН.

Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.

При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно – да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно още в началния етап на административнонаказателното производство.

Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество, не може да се приложи 5 разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.