Протоколно определение № 236 от 05.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 236 гр. Благоевград, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева и прокурора И. Аль. Ф.

Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20241200600217 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:55 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БЛАГОЕВГРАД, редовно призовани, явява се прокурор Ф..

Явява се служебният защитник на обвиняемото лице - адв. А. – Г..

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се,че производството е по реда на чл.56а,ал.4 от ЗЕЕЗА и е 1 образувано по жалба на служебния защитник адв. В. А. – Г. против определение № 165/23.02.2024 година, постановено по чнд № 287/2024 година на БлРС. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение като е неправилна преценка на съда относно целта на издаване на ЕЗА. Иска се отмяна на определението.

АДВ. А.- Г. – Поддържам жалбата по изложените в нея съображения. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ – Оспорвам жалбата досежно нейната основателност. Считам определението на районния съд за правилно.

СЪДЪТ , като взе предвид, че делото е изяснено от фактическа страна ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Председател, уважаеми въззивни съдии считам, че атакувания първостепенен акт, с който фактически е одобрена и издадена ЕЗА от РП Благоевград, предхождаща се от постановление за задържане в рамките на 72 часа, е законосъобразна и съответна на новопредвидената процедура в ЗЕЕЗА във връзка с изискванията на Европейския съд по правата на човека в тази област към законодателството на Р България. Действително процедурата е нова, няма натрупана практика във връзка с нея и поставя въпроси. Но това, което е възприел като възможно и е разрешил като казус РС Благоевград намирам за правилно, тъй като то е съответно на хронологията на действията и на възможностите, които следва и може да се извършат от ръководно решаващия орган в ДП на процеса и които следва да бъдат санционирани с оглед предвиденото в ЗЕЕЗА от съда, а именно на този етап преди издаване на ЗЕЕЗА прокурорът следва да издаде съответния национален акт за задържане, който в неговите компетенции, а 2 това съгласно чл. 63 от НПК е постановление за задържане за 72 часа с цел осигуряване на лицето за решаване на въпроси за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. И основание за издаване на ЗЕЕЗА за задържане на лицето с цел представянето му пред българския съд и съответното разглеждане на такава ЗЕЕЗА пред съответния компетентен изпълняващ орган на държавата- членка, към която е адресирана заповедта за арест. Считам, че на този етап не следва и не може да бъде разглеждан въпроса свързан с предварително, така да се каже, вземане на постоянна мярка за неотклонение задържане под стража по смисъла на чл. 63 от НПК, защото този въпрос би бил предпоставен и решен при липсата на достатъчно информация и без възможност случаят да бъде изслушано и лицето, чието задържане се иска обвиняемия, каквито стандарти са възприети и утвърдени не само в националното законодателство в тази посока, но и в международните актове, с които ни укоряват, че не се съобразяваме. Поради изложеното накратко и съвсем схематично считам, че съдът е постъпил правилно в случая като е взел това решение и е постановил този акт по отношение на мярката за неотклонение и изобщо издадената заповед за арест.

АДВ. А.-Г. – Уважаеми съдии считам, че актът на първоинстанционния съд е незаконосъобразен по следните съображения: Считам, че рамковото решение относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите-членки е неудачно транспонирано от българския законодател, защото с новоприетите текстове, макар че е въведен съдебен контрол в производството по издаване на ЕЗА, не са регламентирани изрично следните обстоятелства – кой е органът, който трябва да я издава, условията, при които може да бъде издадена, съдържанието на ЕЗА, макар че ще се приложи съдържанието уредено в рамковото решение и съответно в каква процедура. Да, законодателят препраща към процедурата уредена в НПК, но там има неща, които присъстват в рамковото решение, но в НПК отсъстват. Например: чл.1 т. 2 от рамковото решение ЕЗА е посочено ,че се издава за определени деяния, като се изисква задържане за не по-малко от 12 месеца или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката изискваща задържане е не по.малко от 4 месеца, затова са моите съображения ,че постановлението за задържане за 72 часа не е процесуална предпоставка за 3 издаване на ЕЗА. Освен това съгласно същото рамково решение в чл. 8 т. 1 б.

„в“ ЕЗА съдържа следната информация в съответствие с формуляра, който е включен в приложението и с който аз се запознах на английски. Там е посочено, че трябва да има доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, който да попада в обхвата на чл. 1 и 2 от решението, т.е. говори се за влязъл в сила съдебен акт. А видно от постановлението за задържане е, че то е за 72 часа, освен това ЕЗА изрично в рамковото решение изрично са посочени целите, за които се издава, като в постановлението, което е за 72 часа е посочено ,че то е с цел явяване на обвиняемия в производство пред съда, но там не е посочено за кое производство – дали е за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража или е само за целите на производството по издаването на ЕЗА. Задържането за 72 часа е регламентирано , за да може в този срок прокурорът да поиска налагането на мярка задържане под стража. Считам, че е разширено тълкуването за предназначението за това постановление за налагане на мярката, т.е. съдът е направил едно разширително тълкуване при постановяването на акта си.

Органът, който единствено е компетентен да наложи мярката за неотклонение в наказателното производство задържане под стража за срок по – дълъг от 72 часа е съдът при наличието на предпоставките в чл. 63 от НПК. Видно обаче е ,че в настоящото производство няма искане за налагане на мярка за неотклонение и няма данни в производството продължителността за задържане да е съобразена с изискването за продължителност на задържането съгласно рамковото решение, т.е. да може да се прецени дали са налице изискванията или не са налице изискванията за срока на задържането.

Доколкото срокът е посочено, че трябва да бъде не по-малко от 4 месеца ако е за задържане за изпълнение на мярка за неотклонение, като срокът минималния е 12 месеца ако целта е задържане за целите на наказателното производство. И доколкото не са изпълнени условията на рамковото решение считам, че първоинстанционния съд не е следвало да даде разрешение за издаване на заповедта. Освен това в чл. 2 на рамковото решение е посочено, че ЕЗА е съдебно решение, което е издадено от държава-членка. Считам, че в настоящото производство е издадено разрешение за издаване на ЕЗА и тя ще бъде издадена от прокурора. Считам, че бихте се съгласили с мен, че акта на прокурора няма как да замести съдебното решение и в тази връзка трябва да 4 посоча т. 53 от решението на СЕС по дело С-648/20 година, в което се казва, че ЕЗА се основава на национална заповед за задържане издадена от съдия. И този съдия е длъжен освен да издаде тази заповед за задържане, да извърши преценка за пропорционалност. В тази връзка смятам също, че не е спазено изискването на рамковото решение. Когато е налице противоречие между текст от националното законодателство и нормативен акт от по-висш порядък то следва да се приложи този нормативен акт и считам, че ако приемете моите доводи за наличието на такова противоречие следва да постановите акта си прилагайки текста на рамковото решение. Имайки предвид изложеното моля да отмените решението на първоинстанционния съд и да откажете издаването на ЕЗА.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

След съвещение съдът взе предвид следното:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по частна жалба на адв.В. А.-Г.,в качеството й на служебен защитник на чуждия гражданин Е. Н.

/EJUP NUMANOVIKJ/,роден на **********г. в *****,с лична карта № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,. от Република ******– обвиняем по досъдебно производство № 1988 ЗМ-18/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград при ОДМВР – Благоевград срещу определение на РС-Благоевград,с което е разрешено на Районна прокуратура - Благоевград да издаде Европейска заповед за арест, по отношение на лицето Е. Н.,обвинен да е извършил престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

В жалбата си служебния защитник счита определението за незаконосъобразно,тъй като е налице смесване на целите на двете производства-по задържане под стража и издаване на ЕЗА както и счита,че проектът на ЕЗА,изготвен от прокурора не отговаря на изискванията за нейното издаване,тъй като изрично следва да бъде отбелязана целта на издаване на ЕЗА като неясен за защитата е останал въпроса дали целта на ЕЗА не следва да бъде изпълнение на мярка,изискваща задържане на обвиняемия,а не както е посочил първоинстанционния съд-провеждане на наказателно преследване.

Ето защо счита ,че постановеното определение следва да бъде отменено.

5

Посочената позиция в жалбата,защитникът поддържа и във въззивното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура настоява за потвърждаване на оспорваното определение като правилно и законосъобразно.

Съдът,след като изслуша становищата на страните и прецени събраните доказателство по ДП №1988 ЗМ-18/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград, намира за неоснователна депозираната жалба.

Първостепенният съд правилно е преценил предпоставките за даване на исканото от РП-Благоевград разрешение за издаване на Европейска заповед за арест спрямо обвиняемия Е. Н./македонски гражданин/.

На първо място аргументирано е защитил наличните предпоставки на чл.63,ал.1 от НПК по отношение на издадената от прокурора национална заповед за задържане,а именно постановление за задържане на обвиняемия за срок от 72 часа.В тази връзка е съобразил,че наказателното производство срещу чуждия гражданин е образувано за тежко умишлено престъпление по чл.209,ал.1 от НК,за това, че през *****, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у Л.Б.Г. от гр.Благоевград, че ще й бъде закупен и доставен от ******* лек автомобил марка и модел **, за което било нужно предварително заплащане на уговорената цена на същия, с което й е причинена имотна вреда в размер на 3300 евро и 2500 лева като предвиждащото се наказание за такова престъпление е от 1 до 6г. Лишаване от свобода.Образуваното досъдебно производство се води в отсъствие на обвиняемия ,поради неговото неустановяване, въпреки щателното му издирване и именно поради тази причина обвинението е предявено на неговия защитник на 16.02.2024г. В този смисъл,Е. Н. е придобил качеството на обвиняемо лице за престъпление,за което се предвижда наказание Лишаване от свобода повече от 12 месеца/а именно 6 години/,а събрания доказателствен материал води до обоснованост на предположението,че Н. е съпричастен към инкриминираното деяние.Като подкрепящи обвинителната теза са отнесени гласните доказателствени средства- показанията на пострадалата Л.Б.Г.,на приятеля на обвиняемото лице Г.А.Ш.,който 6 свидетелства за посредничеството си при получаването на изпратени от Г. пари /сумата от 2 500лева/,които той е предал на обвиняемото лице,показанията на свид.К. А. Д.,на чието име е изпратена коментираната сума и получена от него,след което предадена на Ш,а от последния-на обвиняемия Е. Н.. Като тези гласни доказателства,отнесени и към приложените писмени доказателства – декларация за получена сума 3300 евро от 21.09.2020г., Разписка от Изипей № 0100011798467615 от 19.10.2020г. и разпечатка на комуникация по Вайбър,формират доказателствена съвкупност,която обосновава предположението относно авторството на деянието.