Решение № 129 от 10.09.2026, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Решение №129/10.09.2026 г., постановено по НАХД №414/2026 г. по описа на Районен съд - Петрич

Производството пред съда е образувано с внесено Постановление от 18.06.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура- гр. Благоевград, ТО- Петрич с което е приложено обвиняемият И. Х. Б., с ЕГН ********** от гр. Петрич да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 313, ал.1 от Наказателния Кодекс, затова че: на 26.11.2025 г. в гр.

Петрич, в РУ Петрич, пред Г.Д. Г.ева- системен оператор в С „БДС“ /Сектор Български документи за самоличност/ е потвърдил неистина в писмена декларация – Декларация – образец Приложение към чл. 17, ал.1 от ПИБЛД от 04.05.2023 г., която е задължителна при не представяне /не връщане/ на документа, чийто срок е изтекъл предвид разпоредбата на чл. 160 (Изм. ДВ, бр. 88 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2023 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП и чл. 8 (2) (Изм. ДВ, бр. 88 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г.) от ЗБЛД, която се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някой обстоятелства, като декларирал, че СУМПС № 284567028 от 05.08.2020 г. валидно до 05.08.2025 г. издадено на негово име е откраднато в гр. Пловдив, като затаил истината, че същото е иззето от органите на МВР с издаден му от 04 РУ Пловдив АУАН серия GA акт № 43000715/14.11.2025 г. за нарушение на ЗДвП.

В проведеното открито съдебно заседание за ТО- Петрич към РП- Благоевград, се явява прокурор Г. И..

Обвиняемият И. Х. Б., редовно призован, се явява лично. Последния се признава за виновен.

Не изразява желание да бъдат разпитани свидетелите по делото, както и вещото лице, а същевременно посочва, че не иска да бъдат приложени събраните в досъдебното производство писмени доказателства. В последната си дума, моли за налагане на минималната глоба, като посочва, че работи на минимална заплата и няма допълнителни доходи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Установено е в хода на досъдебното производство, че през м. октомври 2025 г., и поконкретно на 20.10.2025 г., Б. е подал документи за издаване на ново Свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради причината че е разполагал със такова което му е изтекъл срока.

Въпреки това обаче, и преди да бъде издадено новото СУМПС, обвиняемият решил не е спрял да се движи с неговия собствен лек автомобил марка и модел „Ситроен С4“, с рег. № ****, и по-конкретно на дата 14.11.2025 г., органите на МВР в гр. Пловдив, са го спрели, за рутинна проверка, тъй като е навлязъл в улица със забранен знак. Като резултат на извършената проверка, и след извършеното нарушението от обвиняемия, се установи също, че СУМПС-то на последния е било с изтекъл срок, още от 05.08.2025 г. Поради тази причина, полицейските служители, съставили АУАН серия GA с № 43000715/14.11.2025 г., като впоследствие са му иззели и спорното СУМПС. По време на проверката, няма данни Б., да е съобщил пред полицейските служители, че същия е подал заявление за издаване на нова книжка.

Б. обаче, независимо от горепосочените обстоятелства, на 26.11.2025 г., посетил РУ- Петрич, с цел да получи новото СУМПС, като при тази обстановка служителката на Сектор „Български документи за самоличност, е поискала от обвиняемия да върне старото свидетелство за Управление на МПС, съобразно разпоредбата на чл. 160 от ЗДвП. Поради тази причина обвиняемият, въпреки че е знаел, че книжката му е била иззета от полицейските органи в гр. Пловдив, при съставянето на АУАН, пред съответната служба, а 1 именно С „БДС“ при ОД МВР- Благоевград, е заявил като е попълнил „Декларация- образец Приложение към чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от 04.05.2023 г., че СУМПС- то, му е било откраднато.

В хода на разследването е назначена съдебно- почеркова експертиза, като според заключението на вещото лице, ръкописните текстове и подписът на декларацията са изпълнение от И. Х. Б..

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от приложеното в цялост ДП № 314-ЗМ-47/2026 г., и прието като доказателство по делото, както и от самопризнанието на обвиняемия, който изрично заявил че не желае да бъдат събрани допълнителни доказателства, и да се приложат тези събраните в досъдебната фаза, без допълнителни разпити на свидетелите и на вещото лице. В този смисъл, липсва спор или противоречие в приобщените доказателствени източници, за да се налага подробен анализ относно тяхната достоверност.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен извод, че обвиняемият И. Х. Б. е осъществил деяние, субсумирано под състава на престъпление по чл. 313, ал.1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:

На първо място, за да бъде съставомерно престъплението, предвидено в цитираната разпоредба, за което на обвинеямия е било повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и в последствие освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, т.е. деянието да е извършено от обективна страна, необходимо е деецът да е извършил лъжливо документиране в документ в своя полза, а именно чрез потвърждение на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства.

От събраните по делото гласни доказателствени средства по категоричен начин се установяват датата и мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство.

Източник на доказателствена информация за тези обстоятелства са: „Декларация- образец Приложение към чл. 17, ал.1 от ПИБЛД“ попълнена от обвиняемия И. Х. Б., обстоятелство което е безспорно установено в хода на досъдебното и съдебното производство.

От обективна страна, безспорно се установи в хода на производството, че И. Х. Б., от гр.

Петрич, на посочените в акта на прокуратурата дата и място, пред служител на Сектор „Български документи за самоличност“, в писмена декларация, която по силата на закона – на основание чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се изисква да бъде дадена в хипотезата, визирана в цитираната норма, вписал обстоятелствата, а именно, че шофьорската му книжка СУМПС № 284567028, издадена на негово име е открадната умишлено. В този смисъл, настоящия състав, приема че установената фактическа обстановка, еднопосочна с постановлението на РП- Благоевград, ТО- Петрич, както и от самопризнанието на обвиняемия, недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца е съставомерност на същото по чл. 313, ал.1 от НК се доказват по несъмнен начин.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие- вписване на обстоятелства, които подлежат по силата на закона за удостоверяване откъм тяхната истинност в подадена писмена декларация, което по този начин съставлява първата предвидена в нормата на чл.

313, ал.1 НК форма – потвърждаване на неистина, тъй като с използване на израза „открадната умишлено“, обвиняемият е имал предвид чисто логически и езиково погледнато, че документът, се намира на неизвестно за него място, вследствие противоправно въздействие по отношение на владението, което е прекъснато, съзнавайки, че това му противоправно въздействие по отношение на владението, което е прекъснато, не 2 съответства на обективната истина. Напротив, от всичко изложено, както в досъдебното, така и в съдебното производство, се установява по какви причини свидетелството му за управление на МПС не е в негово държане (защото е било иззето с АУАН от полицейските служители в гр. Пловдив), както също така и къде се е намирало СУМПС.

Поради гореизложените доводи, съдът приема, че в случая са налице декларирани неверни обстоятелства, което е елемент от обективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Санкционната норма на чл.313 ал.1 от НК е бланкетна такава и обвинението следва да се попълни с изрично посочване на правната норма, която регламентира задължението за деклариране на определени обстоятелства.

Освен това, налице е и другата обективна предпоставка за съставомерност на деянието по чл. 313, ал.1 от НК, а именно тази декларация по силата на определен нормативен акт закон, указ или ПМС да се дава пред орган на властта /респ. чл.93, т.2 от НК/, за да бъде удостоверена чрез нея истинността на някои обстоятелства. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт“ са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции, а според чл.1, ал.2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този закон.

Самата декларация, подадена от обвиняемия е по изискуем образец - Приложение към чл.

17, ал.1 от ПИБЛД от 04.05.2023 г. и същата е задължителна в случаите, когато не се представи/ не се върне документа, чийто срок е изтекъл и това обстоятелство произтича от разпоредбата чл. 160 ал.1 от ЗДвП в редакцията му към ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) и чл. 8 ал.2 от ЗБЛД. Съгласно чл.160 ал.1 от ЗДвП дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което обстоятелство притежателят е декларирал съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи. Последната разпоредба от своя страна също вменява задължение за деклариране - при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в найблизкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

От субективна страна деянието по чл. 313, ал. 1 пр.1 от НК е умишлено такова и деецът трябва несъмнено да съзнава всички обективни елементи от фактическия състав на престъплението, т.е. същият следва съзнателно да потвърди неистина. В случая обвиняемият Б. е декларирал съзнателно неистина. Всяко едно от деянията му са извършени умишлено, с пряк умисъл. Обвиняемият И. Х. Б. от гр.Петрич е пълнолетно и вменяемо лице. Същият е бил наясно с обстоятелството, че притежаваното от него СУМПС, е с изтекъл срок, което е било иззето от полицейските органи на гр. Пловдив, обстоятелство което се потвърждава от съставения АУАН, но въпреки това е решил да заяви пред служителката Г. Г.ева- системен оператор в с „БДС“ /Сектор Български документи за самоличност/, че същото е било откраднато.

По този начин, декларираното от обвиняемия, не само обективно не съответства на истината и поради това следва да се приеме като потвърждаващо неистина, а така също това несъответствие е било съзнавано от него. По този начин, съдът не може да приеме за достоверни обясненията на обвиняемия, в които е посочил, че не е бил длъжен да е запознат със съдържанието на съставения АУАН, тъй като е бил наясно, че книжката е била иззета от 3 съответните органи на МВР, поради причината, че последната е била с изтекъл срок, като в подкрепа на това обстоятелство, а именно изтичането на срока е и първоначалното подадено Заявление за издаване на нова.

Причината за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на обвиняемия, както и незачитаните от негова страна на установените в Р България норми за защита на документооборота.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на държавата и доверието в удостоверителната фукнция на подаването на декларирани данни, пред орган на властта.