Решение № 56 от 07.10.2021, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Средец, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА

ИВАНОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА

Гражданско дело № 20212170100174 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила по подсъдност искова молба на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален представител адв. Н. Ш. против Н. С. АНГ., ЕГН **********, с адрес по делото и постоянен адрес: гр.Айтос, ***, с настоящ адрес: с.Дебелт, общ.Средец, *** .

Ищецът твърди, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответника са сключени следните договори : договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 27.09.2018 г. за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал 30,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99лв. и договор за лизинг от същата дата, по силата на който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei Y 5 2018 Dual Blue на обща лизингова цена 119,17лв., дължима на 23 вноски, всяка в размер 2,79лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 55,00 лв.

Твърди се, че длъжникът не изпълнил паричните си задължения по горепосочените договори, начислени му със следните фактури: № 7279058582/05.10.2018г. със срок на плащане 20.10.2018г., за отчетен период 27.09.2018г-04.10.2018г., на стойност 42,09лв., 1 включваща 39,30лв.-абонаментна такса и използвани услуги и 2,79лв.- лизингова вноска, като по същата е извършено плащане в размер на 6,22лв. , което погасява част от задължението за абонаментна такса и използвани услуги, фактура

№

7280283821/05.11.2018г. със срок на плащане 20.11.2018г, с отчетен период 05.10.2018г.04.11.2018г. на стойност 65,83лв. , включваща 63,04лв.-абонаментна такса и използвани услуги и 2,79лв.- лизингова вноска, фактура № 7281550332/05.12.2018г. за отчетен период 05.11.2018г. – 04.12.2018г. със срок на плащане 20.12.2018г. на стойност 33,77лв., включваща 30,98лв.-абонаментна такса и използвани услуги и 2,79лв.- лизингова вноска.

Вследствие неизпълнението от страна на ответника на основание чл.11 от договора мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 77,46лв. , като за същата е издадена фактура № 7284385748/05.02.2019г. В тази фактура е начислено и задължение в размер на 173,83лв. , представляващо разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, както и сумата от 55,80лв. за 20 бр. лизингови вноски, начислени накуп.

Твърди се, че към настоящия момент тези задължения не са изпълнени и предоставеното устройство не е върнато на оператора.

Предвид неизпълнение на задълженията на ответника е инициирано производство по чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 710/2020г. по описа на РСАйтос за сумата от 442,56лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за ищеца е възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 442,56лв. , включваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неплатени неустойка и сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 27.09.2018г. и неплатени вноски по договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 260038 от 02.10.2020 г. на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр. д. № 710/2020 г. по описа на РС –Айтос.

Ищецът претендира присъждане на разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство.

Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след внасяне на депозит от страна на ищцовата страна, съдът е назначил особен представител на ответника.

В законоустановения едномесечен срок особеният представител е депозирал писмен отговор. Същият е оспорил изцяло иска по основание и размер с доводи, че липсват 2 доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги, респ.осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите. Твърди се, че клаузата, регламентираща процесната неустойка е нищожна. Твърди се, че претенцията за заплащане на неустойка начислена на база чл.11 от общите условия може да се претендира единствено при разваляне на договора за лизинг, което в случая не е сторено. В случай, че се приеме, че исковата молба представлява волеизявление за едностранно прекратяване на договора, то тя е подадена след изтичане на срока му , поради което неустойка не се дължи. Твърди се, че не е посочено основанието, на което се търси разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната лизингова цена. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово отсъствие, взима се становище по направените възражения от особения представител на ответника, излага се искане съдът да уважи исковите претенции и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особения представител, който поддържа отговора на исковата молба като счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

По делото са приложени договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 27.09.2018 г. за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал 30,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99лв. и договор за лизинг от същата дата, по силата на който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei Y 5 2018 Dual Blue на обща лизингова цена 119,17лв., дължима на 23 вноски, всяка в размер 2,79лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 55,00 лв., от съдържанието на които е видно, че са подписани от страните по настоящето дело – " Теленор България" ЕАД и ответника Н.А..

От съдържанието на сключения между страните договор за лизинг се установява, че същият има за предмет мобилно устройство марка Huawei Y 5 2018 Dual Blue на обща лизингова цена 119,17лв., дължима на 23 вноски, всяка в размер 2,79лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 55,00 лв, с право след изтичане на 23-месечния срок срещу изплащане на допълнителна сума от 2,79 лв. да се добие собствеността върху лизинговата вещ. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва: стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 359,90лв., а цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма е 121,96лв., като отстъпката от стандартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 237,94лв.

3

Ответникът не оспорва, а това се установява и от текста на чл. 4 от договора за лизинг от 27.09.2018 г., че е получил мобилното устройство, поради което и съдът приема, че ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си да предостави мобилното устройство на лизингополучателя. От този момент за ответника е възникнало задължението да заплаща дължимите лизингови вноски за времето на действие на договора.

Приети като доказателства по делото са фактури с № 7279058582/05.10.2018г., № 7280283821/05.11.2018г. № 7281550332/05.12.2018г. , № 7284385748/05.02.2019г., като от съдържанието им е видно, че първите три са за дължими от ответника абонаментни такси и лизингови вноски, а последната включва начислени 20бр. лизингови вноски , процесната неустойка съгласно чл.11 от договора за мобилни услуги, както и разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, сумите по които няма данни да са платени от страна на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.79, чл.86 и чл. 92 ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

По основателността на исковете:

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, във връзка със сключване на индивидуален договор от 27.09.2018 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за лизинг от същата дата. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги, съответно ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване процесното мобилно устройство срещу заплащане на определена лизингова цена.

Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения относно 4 потребените услуги и тяхната реална стойност /каквото становище взема назначения особен представител на ответника в хода на производството/ би следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи доказателства в тази насока пред съда.

Съдът приема, че издадените данъчни фактури с № 7279058582/05.10.2018г., № 7280283821/05.11.2018г. № 7281550332/05.12.2018г. , макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца в размер общо на 127,10лв. за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 27.09.2018г. до 04.12.2018г.

В договора за мобилни услуги от 27.09.2018 г. , на стр.2, е предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора.