Решение № 2333 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2333 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110213962 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179, със законен представител А.И.Й., действащо чрез процесуален представител - адв.М. К., срещу електронен фиш (ЕФ) № 8504700023, издаден от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), за налагане на имуществена санкция на това търговско дружество за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като независимо от налагането на административното наказание на жалбоподателя е указано, че дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно на категорията на ползваното от него пътно превозно средство, в размер на 133.00 лв.

Жалбоподателят намира, че издаденият фиш е незаконосъобразен и неправилно издаден, като привежда аргументи в посока на твърдяното. Моли съда да отмени електронния фиш.

Към допълнително депозирана Молба- Становище с Вх. №409799/17.12.2024г. се дава съгласие делото да се гледа в нейно и на представляваното от нея ЮЛ отсъствие, приложени са заверени копия от Договор и Общи условия към него, Анекс и Заповед, както и кореспонденция по ел. поща с дружеството, с което е сключен договор за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, като доказателство че дължимата пътна такса е била заплатена своевременно. Развиват се и съображения за отмяна на ЕФ преди всичко като незаконосъобразен. Претендира разноски, като се прилага списък с разноските, договор и разходооправдателни документи за платено по банков път възнаграждение, които възлизат на 420 лева - за адвокатско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, както се посочи по-горе, делото се гледа в отсъствието и на процесуалния му представител.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо с вх.

№313936/07.10.2024г. се оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и иска от съда 1 да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен.

Нарушението е квалифицирано по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Във връзка с квалификацията на нарушението, Съдът намира, че е налице абсолютно основание за отмяна на атакувания електронен фиш на процесуално основание, като незаконосъобразно издаден, при което обсъждането на фактическия състав на нарушението и неговия субект се явява безпредметно. Допуснато е грубо нарушение на процесуалните правила при определяне на реда за ангажиране на административнонаказателната отговорност и санкциониране на нарушителя.

Това е така, т.к. съдът намира, че за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, АПИ не разполага с процесуална възможност да издава електронни фишове.

За да съобрази това, съдът взе предвид следното: приложим в случая закон: към момента на извършване на твърдяното нарушение 17.07.2021, приложим е бил Закона за движението по пътищата в редакцията му от 30.03.2021г.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш...), предвижда издаването на електронен фиш само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушение по чл. 179, ал. 3Б от ЗДвП.

Процедурата за санкциониране на нарушенията по чл. 179, ал. 3Б от ЗДвП е предвидена в чл.189е, ал. 1 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, съставянето на актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по чл. 179, ал. 3 - 3в следва да се осъществява от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на Наказателни постановления от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица.

В настоящия случай АНО се е позовал на разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3Б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП сочи, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. От своя страна разпоредбата на чл. 179, ал. 3Б от ЗДвП предвижда на юридическото лице, което е собственик на МПС от категорията по чл. 10Б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Никъде в ЕФ не е посочено правно основание за налагане на имуществена санкция с фиш.

След анализ на всички посочени разпоредби, съдът приема, че липсва основание да не се прилага общото правило за провеждане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и съответно НП. Облекчен ред като отклонение от това общо правило, е предвидено само при нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3Б ЗДвП, какъвто е настоящият случай.

В разгледания случай, контролният орган е следвало да проведе процедурата по чл.189е, ал.

1 и сл. от ЗДвП. Като се е отклонил от тази процедура и неоснователно е провел процедура по издаване на ЕФ по чл.189ж от ЗДвП, АНО е издал незаконосъобразен ЕФ, който следва да бъде отменен като такъв.

Само за пълнота на изложението, съдът приема въз основа на събрания доказателствен материал (копие на обжалваният ЕФ, Доклад от електронната система на АПИ, фотоснимки - статически изображения на МПС с рег. № ***, справка за собственика на това МПС и становището на отзел УИСИ на АПИ), както и събраният в хода на съдебното следствие доказателствен материал – Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане с „Конкорд смарт 2 инфраструктура“ АД и Общи условия и Анекс към него, Заповед. На Съдът служебно му е известно, че в Справка на АПИ от 14.09.2022г. (след датата на твърдяното нарушение 17.07.2021г.), „.. на път А-6 „Европа“ до момента няма км 50+427“, както и последователността на изменение на наименованието на пътя, на който да е монтирана това АУЗПТ с № 10181, че в действителност на 17.07.2021г. този път се е наричал Северна скоростна тангента. Въпреки че наименованието на пътя Северна скоростна тангента се е предвиждало да съвпадне (и в момента съвпада) с наименованието път А-6 „Европа“, възприетото в обжалвания ЕФ означение на мястото на извършване на нарушението безспорно не е било меродавно ползваното наименование, а некоректното посочване на мястото на нарушението винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, съществено ограничаващо правото на защита - основание, водещо до отмяна на атакувания акт на администрацията.

В допълнение към посоченото вече, съдът намира че следва да съобрази и решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС, съгласно което „чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на„компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.

По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Произнасяне по останалите релевирани в нея възражения не е необходимо.

Несъмнено в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този смисъл на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева. Съдът не намира размера за прекомерен, поради което следва да се присъди цялото поискано възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл. 63д, ал. и 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш № 8504700023, издаден от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с който на „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.Зб от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушаване на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179 сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща направени за адвокатско възнаграждение разноски по делото.

За Решението да се съобщи на страните.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от получаване на съобщението за решаването му, пред Административен съд София-град.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4