Решение № 692 от 15.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20231001000304 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1368/05.12.2022 г. по т.д.№ 382/2022 г., СГС, ТО, VI-20 състав е осъдил „Глория - 2001“ ООД, „МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД и „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД да заплатят солидарно на „ОББ Факторинг“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от 79 195.35 лв., представляваща непогасената част от продажната цена по фактура № 354/03.08.2017 г., издадена от „МКМ БГ“ ЕООД (н.), вземането по която е цедирано съгласно договор за факторинг от 17.05.2016 г., сключен между „ОББ Факторинг“ ЕООД и „МКМ БГ“ ЕООД (н.), ведно със законната лихва от 23.02.2022 г. до погасяването , на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от 22 416.64 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.02.2019 г. – 22.02.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 11 264.48 лв. разноски.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Глория - 2001“ ООД, което моли то да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа, че съдът неправилно бил приел, че не е било необходимо спазването на договорно установения между страните ред и начин на уведомяване на „Глория - 2001“ ООД за извършеното прехвърляне на вземания от „МКМ БГ“ ЕООД (н.) на „ОББ Факторинг“ ЕООД. Съдът не бил отчел императивния характер на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Страните по договора за факторинг били предвидили фактически състав от действия, с изпълнението на които да се приеме, че платецът редовно и валидно е бил уведомен от доставчика за прехвърлянето на вземането. Изпълнението на задълженията на страните по договора за факторинг било предпоставка за изпълнението на задълженията на „Глория - 2001“ ООД 1 към „ОББ Факторинг“ ЕООД. Съдът не съобразил, че вземането по всяка фактура било предмет на отделна цесия в рамките на договора за факторинг. За целта се съставяли, изпращали и получавали три отделни писма – първото уведомително от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД (н.) до платеца „Глория - 2001“ ООД, че вземането е прехвърлено на фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД. Второто – от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД (н.) до фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД, че е изпратил писмо и е уведомил платеца „Глория - 2001“ ООД за прехвърлянето на вземането по посочената в писмото фактура и третото - потвърдително писмо от платеца „Глория - 2001“ ООД до фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД, че е получил писмото от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД (н.), че вземането е прехвърлено и приема да заплати стойността на конкретно посочената в писмото фактура на фактора, а не на доставчика. След изпълнението на този фактически състав доставчикът изпраща писмено искане до фактора за авансово заплащане на стойността на фактурата, вземането по която е било прехвърлено, а факторът заплаща на доставчика процент от стойността на фактурата съгласно лимита за плащанията на вземанията към съответния платец. Този принцип на работа бил спазван от „МКМ БГ“ ЕООД (н.) до издаването на фактура № 3000354/03.08.2017 г. За тази фактура платецът „Глория - 2001“ ООД не получил уведомително писмо, че вземането по нея е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД. Писмото с дата 03.08.2016 г. не било получавано от „Глория - 2001“ ООД Следователно от страна на въззивника не било получено уведомлението по реда на чл. 99 ЗЗД, че вземането по конкретната фактура има нов кредитор. За фактура № 3000354/03.08.2017 г. въззивникът не изпратил писмо за потвърждение до въззиваемата страна, защото не е получил уведомителното писмо, приложено към исковата молба. Фактическият състав на тази конкретна цесия бил незавършен, поради което и въззивникът не бил в неизпълнение на задълженията си, а „МКМ БГ“ ЕООД (н.) било в неизпълнение на задължението си по договора да уведоми въззивника, че вземането по фактурата е прехвърлено. При липса на уведомяване за цесията и след предявяване от страна на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) на фактурата за плащане, „Глория 2001“ ООД упражнило правото си на прихващане с насрещното, ликвидно и изискуемо вземане към „МКМ БГ“ ЕООД (н.). Поради това не било възникнало задължение за „Глория - 2001“ ООД за плащане на стойността на фактурата към „ОББ Факторинг“ ЕООД.

Стойността на фактурата била 98 684.14 лв., като „МКМ БГ“ ЕООД (н.) и „Глория - 2001“ ООД прихванали свои насрещни, ликвидни и изискуеми вземания до размера на сумата от 79 195.35 лв. Разликата до пълния размер на фактурата от 19 488.79 лв. въззивникът е превел на въззиваемата страна съгласно посочената във фактурата банкова сметка, съгласно нареждането за плащане на „МКМ БГ“ ЕООД (н.). В текста на фактурата била посочена една и съща банкова сметка IBAN: ******** както като сметка на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в горния десен ъгъл на фактурата, така и като сметка за превеждане на сумата съгласно печата върху фактурата. На това основание „Глория - 2001“ ООД било задължено да преведе остатъка по фактурата, след прихващането, а именно сумата от 19 488.79 лв. по посочената от МКМ банкова сметка.

Въззивникът поддържа, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Поддържа, че за разлика от договора за цесия, с който се прехвърлят съществуващи вземания, с договора за факторинг се прехвърляли основно бъдещи, все още невъзникнали към датата на сключването му вземания. В рамките на договора за факторинг страните по него сключвали много отделни цесии, след като дадено бъдещо вземане възникне и стане реално и изискуемо. Предмет на отделните цесии били вземанията по всяка фактура, издадена от доставчика на платеца. Факторът не ставал автоматично титуляр на вземанията, възникнали след датата на сключване на договора за факторинг, а едва след тяхното цедиране. За всяка отделна цесия следвало да се приложат законовите разпоредби на чл.99, ал.3 ЗЗД относно уведомяване на длъжника за наличието на нов кредитор.

Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД възлагала на страните по цесията да уредят свободно /чл. 9 ЗЗД/, реда за уведомяване на длъжника за извършената цесия. ЗЗД не предвиждал изрично определен ред за уведомяване, а оставя това на страните по цесията. Страните по договора за факторинг са изброили изрично действията и съставените документи, които представляват фактическия състав на всяка отделна цесия и извършването, на които удостоверява 2 извършването на всяка отделна цесия с разпоредбата на чл.1, ал.5. Редът за уведомяване и прехвърляне на вземанията бил уреден в текстовете на ал. 15-20 от раздел II Общи условия.

Факторът плащал на доставчика след като предварително е получил потвърдителното писмо на платеца, че е уведомен за извършеното прехвърляне. В процесния случай „МКМ БГ“ ЕООД (н.) не били уведомили „Глория - 2001“ ООД за прехвърляне на вземането по фактура № 3000354/03.08.2017 г. По тази причина „Глория - 2001“ ООД не е изпратило писмо за потвърждение към фактора. В случая „ОББ Факторинг“ ЕООД по свой избор и на свой риск е платило на доставчика „МКМ БГ“ ЕООД (н.) без предварително да получи потвърдителното писмо от „Глория - 2001“ ООД или без уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за цесията.

Въззивникът счита, че съдът неправилно определил и размера на иска.

Присъдената сума не отговаряла на действителните отношения между страните. В исковата молба ищецът посочил, че на 04.08.2017 г. превел на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) сумата 56 941.63 лева, а не претендираната сума от 79 195.35 лв, тъй като към датата на превеждане на авансовото плащане на 04.08.2017 г. лимитът на плащанията на „ОББ Факторинг“ ЕООД към „МКМ БГ“ ЕООД (н.) относно платецът „Глория - 2001“ ООД бил 57 178.47 лева. В исковата молба било посочено, че „Глория - 2001“ ООД заплатило към ищеца сумата 19 488.79 лева по фактура № 3000354/03.08.2017 г., което плащане не било приспаднато при формирането на исковата сума. Ако въобще „ОББ Факторинг“ ЕООД било претърпяло вреда, нейният размер бил разликата между сумите 56 941.63 лева и 19 488.79 лева или 37 542.84 лева.

Въззиваемият „ОББ Факторинг“ ЕООД оспорва въззивната жалба. Поддържа, че „Глория - 2001“ ООД било трето за договора за факторинг лице и по отношение на него важи изискването да бъде уведомен от цедента за цесията. Уговорената в договора за факторинг процедура по уведомяване на платеца за станалото прехвърляне на вземането по конкретна фактура била процедура за добрия ред в отношенията между фактора, доставчика и платеца. Неспазването на тази процедура не се отразявала на прехвърлителния ефект на цесията, при положение че имено цедентът – доставчикът „МКМ БГ“ ЕООД (н.) уведомил длъжника за станалото прехвърляне в съответствие с правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По фактура № 3000354/03.08.2017 г. било извършено частично плащане, което показвало, че „Глория - 2001“ ООД не само било уведомено, но и признало, че е било уведомено за станалото прехвърляне. Дори да се приеме, че „Глория - 2001“ ООД не е получило уведомителното писмо от 03.08.2017 г., същото е получило фактура № 3000354/03.08.2017 г., на която бил поставен щемпел, че вземането е прехвърлено в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД с изрично отбелязване, че плащането по тази фактура следва да бъде извършено по банкови сметки на „ОББ Факторинг“ ЕООД, поради което фактическият състав на прехвърлянето на вземането по фактурата бил завършен. След като платецът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по фактура № 3000354/03.08.2017 г., той дължи плащане на остатъка от сумата по фактурата, вземането по която е прехвърлено. Съдът законосъобразно приел, че форма за уведомяването на длъжника по цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, не е предвидена, поради което уведомяването ще изпълни своя ефект на противопоставимост по какъвто и начин да е извършено, стига цесията да е била узната от длъжника и в конкретния случай такова уведомяване се съдържа в получената от длъжника фактура, в която изрично е посочено, че вземането е прехвърлено на ищеца. По отношение на присъдения размер въззиваемият поддържа, че сумата от 79 195.35 лв. представлява разликата между стойността, за която е издадена фактура № 3000354/03.08.2017 г. в размер на 98 684.14 лв., вземането по която е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД и платената от „Глория - 2001“ ООД на „ОББ Факторинг“ ЕООД сума по тази фактура на 23.02.2018 г., в размер на 19 488.79 лв., в изпълнение на задължението на получателя на доставката да плати на кредитора, на който е прехвърлено вземането. Цената, която „ОББ Факторинг“ ЕООД е платило за прехвърлянето на вземането, няма каквато и да било връзка с размера на прехвърленото вземане, тъй като факторът плаща до 85% от вземането по фактурата, но не 3 повече от оставащия по договора за факторинг лимит. Когато лимитът по договора за факторинг бил изчерпан, плащането по конкретната фактура се извършвало до размера на лимита, съобразно договореното между фактора и доставчика, съобразно уговореното в чл.

2, ал. 1 от договора за факторинг, но самото вземане за извършената доставка по фактурата се прехвърля винаги изцяло. Каква част от цената на вземането е прехвърлена е въпрос на вътрешни отношения между фактора и доставчика и не се отразява по никакъв начин на размера на вземането, което е прехвърлено.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу „Глория - 2001“ ООД, МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД и „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.

327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Ищецът е поддържал, че в качеството си на фактор сключил с „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в качеството му на доставчик и с ответниците „МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД като съдлъжници договор за факторинг № А00196/17.05.2016 г., по силата на който доставчикът му прехвърлил възмездно свои настоящи и бъдещи вземания по фактури с отложено плащане, издадени срещу посочени в приложение към договора платци. В чл.1, ал.2 и ал.3 от договора бил уговорен реда за прехвърляне на вземанията. Извършването на авансово плащане по търговски фактури с отложено плащане от страна на фактора се считало за приемане на прехвърлянето на вземанията по тези фактури съгласно чл.1, ал.4 от договора. Задължение на доставчика било да извести писмено платеца на всяко едно вземане по всяка една фактура за извършеното прехвърляне на вземания в полза на фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД като изрично впише във всяка фактура, че задължението за плащането й в деня на падежа се изпълнява чрез превод в полза на фактора на фактурираната сума. Договорът бил сключен при общи условия. Доставчикът следвало да уведоми платците за прехвърлянето на вземанията срещу тях, а също така се задължил да отговаря солидарно за задълженията им. С анекс от 25.08.2016 г. в дълга на доставчика по договора за факторинг встъпил и ответникът „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД. Към договора били сключени подробно описаните в исковата молба допълнителни споразумения. В приложение № 13 към договора като платец на доставчика било посочено „Глория - 2001“ ООД като по отношение на него било уточнено, че издаваните на този ответник фактури са с отложено плащане до 90 дни и гратисен период 30 дни, при максимален процент на авансово плащане – до 85% от стойността на фактурата.